Райчо Каролев
| Райчо Каролев | ||||
 |
||||
| Мандат 11 юли 1884 – 21 август 1886 |
||||
| Назначен от | Александър I Батенберг | |||
| Министър-председател | ||||
| 1884-1886 | Петко Каравелов | |||
| Предшественик | Димитър Агура | |||
| Наследник | Райчо Каролев | |||
| Роден | ||||
| Починал | ||||
| Деца | Цветан | |||
| Полит. партия | Либерална партия | |||
| Университет | СУ „НАГ“ - Габрово | |||
| Занятие | просветен деец • политик | |||
| Народен представител в: УС I ОНС II ОНС IV ОНС |
||||
|
||||
Райчо Михов Каролев е български просветен деец, политик, историк и богослов. Той е дългогодишен директор на някои от водещите български училища. Участва в няколко парламента като представител на Либералната партия, а от 1884 до 1886 г. е министър на народното просвещение.
Съдържание
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход, образование и работа[редактиране | редактиране на кода]
Райчо Каролев е роден на 27 февруари (15 февруари стар стил) 1846 г. в Габрово. От 1863 г. учи в Киев, където завършва семинария (1867) и Духовна академия (1871). След това е учител (1871-1875) и директор (1875-1876) на взаимното училище в Габрово. След Априлското въстание през 1876 г. е арестуван за кратко. По време на Временното руско управление е училищен инспектор, а от 1880 до 1884 г. е директор на Габровската гимназия. От 1871 г. е дописен, а от 1884 г. - редовен член на Българското книжовно дружество.[1]
Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]
През лятото на 1877 г., когато руските войски влизат в Габрово, Райчо Каролев е избран за председател на Габровската община. По искане на ген. Валериан Дерожински Райчо Каролев и Иван Колчев Калпазанов провеждат работна среща с него. Ген. Дерожински изисква българин да премине Балкана и да отнесе писмо от великия княз Николай Николаевич до ген. Гурко.
Иван Колчев Калпазанов осигурява свой верен работник, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Ген. Дерожински повежда част от Габровския отряд към вр. Шипка за демонстративна маневра, докато ген. Гурко се качи от юг на Шипка. Войната започва.
Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]
Райчо Каролев е министър на народното просвещение във второто правителство на Петко Каравелов (1884-1886), но след неговото сваляне се оттегля от политическия живот. През следващите години е директор на Първа софийска мъжка гимназия (1886-1890), на Пловдивската мъжка гимназия (1890-1894), на Народната библиотека „Свети Кирил и Методий“ (1895-1899) и на Дирекцията на статистиката (1899). От 1900 до 1903 г. е учител в Първа софийска девическа гимназия, а от 1903 до 1910 г. е чиновник във Върховната сметна палата.[1]
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Райчо Каролев умира на 22 март 1928 г. в София.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Негов син е оперният певец Цветан Каролев.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Ръководство по звучната метода. 1872.
- Уроци по българска черковна история. 1873.
- Кратка всеобща история. Ч.I. 1881.
- Ръководство по всеобща история. 1882. (2 части)
- История на православната християнска черква. 1894.
- Свещена история на Новия завет. 1894.
- История на българската черква. 1895.
- Свещена история на Вехтия завет. 1897.
- Всеобща история. 1901.
- История на Габровското училище. 1926.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- д-р Цончев Петър, „Из общественото и културно минало на Габрово“, 1996 г., стр. 618
- Инджов, Емил. Райчо Каролев. Габрово, 2006 г., стр. 205 Издателство „Габрово Принт” ISBN-10: 954-9770-91-5 ISBN-13: 978-954-9770-91-9.
|
|||||||||||||||
