Райчо Каролев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Райчо Каролев
Министър на народното просвещение
Мандат 11 юли 1884 – 21 август 1886
Назначен от Александър I Батенберг
Министър-председател
1884 – 1886 Петко Каравелов
Предшественик Димитър Агура
Наследник Райчо Каролев
Лични данни
Роден
Починал
Деца Цветан
Полит. партия Либерална партия
Университет СУ „НАГ“ – Габрово
Професия просветен деец • политик
Народен представител в:
УС   I ОНС   II ОНС   IV ОНС   
Портал Портална икона Политика

Райчо Михов Каролев е български просветен деец, политик, историк и богослов. Той е дългогодишен директор на някои от водещите български училища. Участва в няколко парламента като представител на Либералната партия, а от 1884 до 1886 г. е министър на народното просвещение.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и работа[редактиране | редактиране на кода]

Райчо Каролев е роден на 27 февруари (15 февруари стар стил) 1846 г. в Габрово. От 1863 г. учи в Киев, където завършва семинария (1867) и Духовна академия (1871). След това е учител (1871 – 1875) и директор (1875 – 1876) на взаимното училище в Габрово. След Априлското въстание през 1876 г. е арестуван за кратко. По време на Временното руско управление е училищен инспектор, а от 1880 до 1884 г. е директор на Габровската гимназия. От 1871 г. е дописен, а от 1884 г. – редовен член на Българското книжовно дружество.[1]

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1877 г., когато руските войски влизат в Габрово, Райчо Каролев е избран за председател на Габровската община. По искане на ген. Валериан Дерожински Райчо Каролев и Иван Колчев Калпазанов провеждат работна среща с него. Ген. Дерожински изисква българин да премине Балкана и да отнесе писмо от великия княз Николай Николаевич до ген. Гурко.

Иван Колчев Калпазанов осигурява свой верен работник, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Ген. Дерожински повежда част от Габровския отряд към връх Шипка за демонстративна маневра, докато ген. Гурко се качи от юг на Шипка. Войната започва.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Райчо Каролев е министър на народното просвещение във второто правителство на Петко Каравелов (1884 – 1886), но след неговото сваляне се оттегля от политическия живот. През следващите години е директор на Първа софийска мъжка гимназия (1886 – 1890), на Пловдивската мъжка гимназия (1890 – 1894), на Народната библиотека „Свети Кирил и Методий“ (1895 – 1899) и на Дирекцията на статистиката (1899). От 1900 до 1903 г. е учител в Първа софийска девическа гимназия, а от 1903 до 1910 г. е чиновник във Върховната сметна палата.[1]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Райчо Каролев умира на 22 март 1928 г. в София.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Негов син е оперният певец Цветан Каролев.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ръководство по звучната метода. 1872.
  • Уроци по българска черковна история. 1873.
  • Кратка всеобща история. Ч.I. 1881.
  • Ръководство по всеобща история. 1882. (2 части)
  • История на православната християнска черква. 1894.
  • Свещена история на Новия завет. 1894.
  • История на българската черква. 1895.
  • Свещена история на Вехтия завет. 1897.
  • Всеобща история. 1901.
  • История на Габровското училище. 1926.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • д-р Цончев Петър, „Из общественото и културно минало на Габрово“, 1996 г., стр. 618
  • Инджов, Емил. Райчо Каролев. Габрово, 2006 г., стр. 205 Издателство „Габрово Принт“ ISBN-10: 954-9770-91-5 ISBN-13: 978-954-9770-91-9.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Райчо_Каролев&oldid=9962971“.