Райчо Каролев

Райчо Каролев
	Министър на народното просвещение
Мандат	11 юли 1884 – 21 август 1886
Назначен от	Александър I Батенберг
Министър-председател
1884 – 1886	Петко Каравелов
Предшественик	Димитър Агура
Наследник	Райчо Каролев
Лични данни
Роден	27 февруари 1846 г. Габрово, Габрово ; Османска империя
Починал	22 март 1928 г. (82 г.) София, България
Деца	Цветан
Полит. партия	Либерална партия
Университет	СУ „НАГ“ – Габрово
Професия	просветен деец • политик
	Народен представител в:; УС I ОНС II ОНС IV ОНС
	Портал Политика

Райчо Михов Каролев е български просветен деец, политик, историк и богослов. Той е дългогодишен директор на някои от водещите български училища. Участва в няколко парламента като представител на Либералната партия, а от 1884 до 1886 г. е министър на народното просвещение.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и работа[редактиране | редактиране на кода]

Райчо Каролев е роден на 27 февруари (15 февруари стар стил) 1846 г. в Габрово. От 1863 г. учи в Киев, където завършва семинария (1867) и Духовна академия (1871). След това е учител (1871 – 1875) и директор (1875 – 1876) на взаимното училище в Габрово. След Априлското въстание през 1876 г. е арестуван за кратко. По време на Временното руско управление е училищен инспектор, а от 1880 до 1884 г. е директор на Габровската гимназия. От 1871 г. е дописен, а от 1884 г. – редовен член на Българското книжовно дружество.^[1]

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1877 г., когато руските войски влизат в Габрово, Райчо Каролев е избран за председател на Габровската община. По искане на ген. Валериан Дерожински Райчо Каролев и Иван Колчев Калпазанов провеждат работна среща с него. Ген. Дерожински изисква българин да премине Балкана и да отнесе писмо от великия княз Николай Николаевич до ген. Гурко.

Иван Колчев Калпазанов осигурява свой верен работник, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Ген. Дерожински повежда част от Габровския отряд към връх Шипка за демонстративна маневра, докато ген. Гурко се качи от юг на Шипка. Войната започва.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Райчо Каролев е министър на народното просвещение във второто правителство на Петко Каравелов (1884 – 1886), но след неговото сваляне се оттегля от политическия живот. През следващите години е директор на Първа софийска мъжка гимназия (1886 – 1890), на Пловдивската мъжка гимназия (1890 – 1894), на Народната библиотека „Свети Кирил и Методий“ (1895 – 1899) и на Дирекцията на статистиката (1899). От 1900 до 1903 г. е учител в Първа софийска девическа гимназия, а от 1903 до 1910 г. е чиновник във Върховната сметна палата.^[1]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Райчо Каролев умира на 22 март 1928 г. в София.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Негов син е оперният певец Цветан Каролев и санитарният генерал-майор Борис Каролев.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Ръководство по звучната метода. 1872.
Уроци по българска черковна история. 1873.
Кратка всеобща история. Ч.I. 1881.
Ръководство по всеобща история. 1882. (2 части)
История на православната християнска черква. 1894.
Свещена история на Новия завет. 1894.
История на българската черква. 1895.
Свещена история на Вехтия завет. 1897.
Всеобща история. 1901.
История на Габровското училище. 1926.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

д-р Цончев Петър, „Из общественото и културно минало на Габрово“, 1996 г., стр. 618
Инджов, Емил. Райчо Каролев. Габрово, 2006 г., стр. 205 Издателство „Габрово Принт“ ISBN-10: 954-9770-91-5 ISBN-13: 978-954-9770-91-9.

[tt-1] а ^б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

[1]