Александър Фол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Фол
български историк траколог
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област История
Образование Софийски университет
Работил в Институт по тракология на БАН
Софийски университет
Нов български университет
Политика
Депутат
VIII НС   
Семейство
Баща Николай Фол
Съпруга Валерия Фол
Гробът на проф. Александър Фол в Централните софийски гробища.

Александър Николаев Фол е български историк, филолог и политик от Българската комунистическа партия (БКП). Една от основните фигури в българската тракология, той е близък с Людмила Живкова, дъщерята на диктатора Тодор Живков, и през 1979 – 1986 година е министър на народната просвета.

Носител е на орден 13 века България – 1984 г., орден „Стара планина“ (2003) и на най-високото отличие на СУ – медала „Св. Кирил“ със синя лента (2000). Кавалер е на френския Орден за изкуства и науки (1998). Почетен професор на Нов български университет (2003).[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Фол е роден на 3 юли 1933 година в София в семейството на писателя Николай Фол. Завършва „История“ и „Класическа филология“ в Софийския университет през 1957 г. Получава званията кандидат на историческите науки (днес: доктор по история) през 1966 г. и доктор на историческите науки през 1985 г. (с дисертация на тема „Тракийският орфизъм“). Специализира в Колеж дьо Франс, Париж през 1967 г. и в Германския археологически институт в Берлин.

Фол работи в областта на историята на стария свят и на Югоизточна Европа през древността, индоевропеистиката и тракологията, историята на старогръцката и тракийската култури. Основател е на Института по тракология (по-късно Институт по тракология „Проф. Александър Фол“, днес – част от Института за балканистика с Център по тракология) на Българската академия на науките. Професор е от 1975 г., вкл. по антична и българска култура в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1991) и по стара история и тракология в Нов български университет (1999).

Става доцент през 1972 г. и професор през 1975 г. Основава Института по тракология към БАН през 1972 г. и е негов директор до 1992 г., както и генерален секретар на Международния съвет по индоевропейски и траколожки изследвания. Основател е също и на Катедрата по стара история и тракология (1979) в Историческия факултет на СУ, която ръководи до 1987 г., както и на Националната гимназия за древни езици и култури в София (1977). Бил е гостуващ лектор в университети в САЩ, Германия, СССР, Великобритания и др. Организира международните конгреси по тракология от 1972 г. до смъртта си и изложбата „Тракийските съкровища“ от 1974 до 1988 г. Пише множество монографии, студии и статии на български, немски, италиански и английски езици. Сътрудничи на Първо главно управление на Държавна сигурност според изявления на Божидар Димитров, сътрудник на същото управление.[4]

През 60-те години Алксандър Фол става част от кръга млади интелектуалци около Людмила Живкова. След нейното издигане на политически постове в началото на 70-те години той оглавява създадения за него нов Институт по тракология, а когато през 1975 година тя оглавява Комитета за изкуство и култура той става неин първи заместник. Той съдейства на пропагандните инициативи на Живкова за популяризиране на българската култура и историческо наследство в чужбина, участва активно в организацията на изложбата „Тракийското изкуство и култура по българските земи“, която е представена в 25 страни по света.[5] През 1979 до март 1986 г. Александър Фол е министър на народната просвета на НРБ.

От 1977 до 1981 г. кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1981 до 1990 г. е член на ЦК на БКП[6].

Фол отново е за кратко mредседател (министър) на Националният съвет за културата, образованието и науката през 1989 година.

Членство в институции[редактиране | редактиране на кода]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча, посветена на Александър Фол, пред Института по тракология

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Бил е женен за Валерия Фол, с която имат дъщеря. Има и син от предишен брак, Калоян Фол.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Епаминонд. София: Държавно военно издателство, 1967, 110 с.
  • Песента на Ситалк. Популярен очерк за историята на тракийската цивилизация през II и I хилядолетие преди новата ера. София: Народна младеж, 1968, 108 с.
  • Тракийско военно изкуство. София: Държавно военно издателство, 1969, 124 с.
  • Демографска и социална структура на древна Тракия. София: Наука и изкуство, 1970, 282 с.
  • Херосът остава в Тракия. София: Изд. на Отечествения фронт, 1970, 81 с.
  • Политическа история на траките. София: Наука и изкуство, 1972, 216 с.
  • Тракия и Балканите през ранно-елинистическата епоха. София: Наука и изкуство, 1975, 270 с.
  • Осем приказки за миналото на света. София: Народна младеж, 1976, 112 с.
  • (в съавторство с Иван Венедиков, Иван Маразов и Димитър Попов) Тракийски легенди. София: Наука и изкуство, 1981, 172 с.
  • (в съавторство с Тошо Спиридонов) Историческа география на тракийските племена. Том 1. До III век пр.н.е. и атлас. София: Изд. на БАН, 1983, 185 с.
  • Тракийският орфизъм. София: УИ Св. Климент Охридски, 1986, 243 с.
  • Тракийското съкровище от Рогозен. София: Изд. на БАН, 1988, 160 с.
  • Политика и култура на древна Тракия. София: Наука и изкуство, 1990, 272 с.
  • Тракийският Дионис. Книга първа: Загрей. София: УИ Св. Климент Охридски, 1991.
  • (съавтор с колектив) Кратка енциклопедия: Тракийска древност. София: Аргес, 1993, 316 с.
  • Тракийският Дионис. Книга втора: Сабазий.София: УИ Св. Климент Охридски, 1994.
  • Българи и евреи. Част 1 – 2. София: Тангра ТаНакРа, 2000, 586 с.
  • Тракийската култура: Казано и премълчано. София: Рива, 2001, 167 с.
  • Тракийският Дионис. Книга трета: Назоваване и Вяра. София: Нов български университет, 2002.
  • Orphica Magica. Том 1. София: УИ Св. Климент Охридски, 2004, 263 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Колективен нормативен архив, Посетен на 13 август 2015 г., GND идентификатор: 119428571.
  2. www.legacy.com.
  3. Почетни професори на Нов български университет на сайта на НБУ.
  4. Ковачев, Пенчо. Проф. Божидар Димитров: Уволниха ме от ДС заради Солженицин. // 24 часа, 2009. Посетен на 3 август 2009.
  5. Христов, Христо. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 502 – 503, 507.
  6. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 487.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]