Димитър Мишайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Мишайков
български икономист и политик
Мишайков (на първия ред, четвърти от ляво надясно) с други членове на ръководството на Българското икономическо дружество
Мишайков (на първия ред, четвърти от ляво надясно) с други членове на ръководството на Българското икономическо дружество

Роден
Починал
2 ноември 1945 г. (62 г.)

Етнос българи
Научна дейност
Област Икономика, статистика
Работил в Софийски университет
Политика
Депутат
XXI ОНС   XXII ОНС   

Димитър Иванов Мишайков български икономист, политик, журналист и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произхожда от големия български род Мишайкови от леринското село Пътеле. Роден е в 1883 година в Пазарджик в семейството на Евгения Мишайкова и пътелееца Иван Мишайков (1854 - ?), учил във Виена и установил се в Пазарджик след 1879 като чиновник в просветния отдел.[1] Завършва класическа гимназия в София и право в Софийския университет през 1904 г. Специализира в Мюнхен и Берлин (1904 – 1907).

Мишайковъ, Д. Основни начала на политическата икономия. София, Свободенъ университетъ за държавни и стопански науки, 1934.

Работи като началник отдел в Главната дирекция на стетистиката. Участник в Научната експедиция в Добруджа (1916 - 1917).[2] Професор по статистика в Софийския университет (1919 - 1944). Декан на Юридическия факултет (1919 - 1922). Преподава политическа икономия и статистика. Титуляр на катедрата по теоретична статистика в Софийския университет в продължение на 20 години.

Редовен член на Българската академия на науките (1941). Един от основателите на Свободния университет за политически и стопански науки в София, където е преподавател в периода 1920 - 1944 година.[3] Член-учредител е на Македонския научен институт.[4] Председател на Съюза на популярните банки (1925 - 1944) и на Върховния статистически съвет (1928 - 1944). Член на Международния статистически институт в Хага и почетен член на Унгарското статистическо дружество.

Мишайков е активен политик. През октомври 1921 година е един от основателите на Народния сговор,[5] а след Деветоюнския преврат в 1923 година и на Демократическия сговор. Привърженик е на крилото на Александър Цанков в Демократическия сговор.[6] Министър на търговията, промишлеността и труда (15 май 1930 - 29 юни 1931) и на просветата (4 юли - 23 октомври 1936). Народен представител.[7]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Хаджиовец
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Търпо Мишайков
(1803 - ?)
 
Панарет Пловдивски
(1805 - 1883)
 
Стойче Мишайков
(1809 - ?)
 
Димитър Мишайков
(1811 - преди 1881)
 
Васил Мишайков
(1813 - ?)
 
Менка Мишайкова
 
Константин Мишайков
(1807 - 1880)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евгений Мишайков
 
Васил Мишайков
(1840 - 1897)
 
Диаманди Мишайков
(1872 - 1953)
 
Григор Мишайков
 
Иван Мишайков
 
Михаил Мишайков
 
Иван Мишайков
(1854 - 1932)
 
Симеон Мишайков
(1863 - ?)
 
Петър Мишайков
(? - 1902)
 
Христаки Мишайков
 
Георги Мишайков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петко Мишайков
(1886 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Мишайков
(1892 - 1971)
 
Димитър Мишайков
(1883 - 1945)
 
Тодор Мишайков
 
Роман Мишайков
(1883 - 1903)
 
Борис Мишайков
(1880 - 1912)
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
  2. Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 1 от 27 юни 1917, стр.3
  3. Генов, Любен. Проф. Стефан Бобчев: основател и първи ректор на УНСС. София, Университетско издателство „Стопанство“. с. 8.
  4. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  5. Цанков, Александър. Моето време. Мемоари, София, 2002, стр. 145.
  6. История на България в десет тома, том 9 - История на България 1918-1944, София, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2012, с. 250 (автор на дял II, глава четвърта - Румяна Първанова).
  7. Енциклопедия България. Том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 309.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Статистика“         Портал „Статистика