Димитър Мишайков
| Димитър Мишайков | |
| български икономист и политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Работил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Икономика, статистика |
| Политика | |
| Депутат | |
| XXI ОНС XXII ОНС | |
| Семейство | |
| Баща | Иван Мишайков |
| Димитър Мишайков в Общомедия | |
Димитър Иванов Мишайков български икономист, политик, журналист и общественик.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произхожда от големия български род Мишайкови от леринското село Пътеле. Роден е на 27 януари (9 февруари стар стил) 1883 година в Пазарджик в семейството на Евгения Мишайкова и пътелееца Иван Мишайков (1854 – ?), учил във Виена и установил се в Пазарджик след 1879 като чиновник в просветния отдел.[3][4] Завършва класическа гимназия в София и право в Софийския университет през 1904 г. Специализира в Мюнхен и Берлин (1904 – 1907).[3]
Работи като началник отдел в Главната дирекция на стетистиката. Участник в Научната експедиция в Добруджа (1916 – 1917).[5] Професор по статистика в Софийския университет (1919 – 1944). Декан на Юридическия факултет (1919 – 1922). Преподава политическа икономия и статистика. Титуляр на катедрата по теоретична статистика в Софийския университет в продължение на 20 години.
Редовен член на Българската академия на науките (1941).[6] Един от основателите на Свободния университет за политически и стопански науки в София, където е преподавател в периода 1920 – 1944 година.[7] Член-учредител е на Македонския научен институт.[8] Председател на Съюза на популярните банки (1925 – 1944) и на Върховния статистически съвет (1928 – 1944). Член на Международния статистически институт в Хага и почетен член на Унгарското статистическо дружество.
Мишайков е активен политик. През октомври 1921 година е един от основателите на Народния сговор,[9] а след Деветоюнския преврат в 1923 година и на Демократическия сговор. Привърженик е на крилото на Александър Цанков в Демократическия сговор.[10] Министър на търговията, промишлеността и труда (15 май 1930 – 29 юни 1931) и на просветата (4 юли – 23 октомври 1936). Народен представител.[11][6]
Умира на 2 ноември 1945 година в София.[12]
Дъщеря му, Евгения, в 1942 година завършва медицина в Софийския университет.[13]
Научни трудове
[редактиране | редактиране на кода]- Македония в икономическо отношение (1922 г.)
- Основни начала на политическата икономия (1933 г.)
- Основни начала на теоретическата статистика (1939 г.)
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Иван Хаджиовец | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Търпо Мишайков (1803 – ?) | Панарет Пловдивски (1805 – 1883) | Стойче Мишайков (1809 – ?) | Димитър Мишайков (1811 – преди 1881) | Васил Мишайков (1813 – ?) | Менка Мишайкова | Константин Мишайков (1807 – 1880) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Евгений Мишайков | Васил Мишайков (1840 – 1897) | Диаманди Мишайков (1872 – 1953) | Григор Мишайков | Иван Мишайков | Михаил Мишайков | Иван Мишайков (1854 – 1932) | Симеон Мишайков (1863 – ?) | Петър Мишайков (? – 1902) | Христаки Мишайков | Георги Мишайков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петко Мишайков (1886 – ?) | Владимир Мишайков (1892 – 1971) | Димитър Мишайков (1883 – 1945) | Тодор Мишайков | Роман Мишайков (1883 – 1903) | Борис Мишайков (1880 – 1912) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ МИШАЙКОВ Димитър Иванов (1883-1945) // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките - „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 680. Посетен на 26 февруари 2026.
- ↑ МИШАЙКОВ, Димитър Иванов (27. І. 1883-2. ХІ. 1945) // Кратка българска енциклопедия. Т. 3 Квант-Опере. Издателство на Българска академия на науките, 1966. с. 451.
- 1 2 Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 431 – 433.
- ↑ Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
- ↑ Добруджа – вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България – Бабадаг, брой 1 от 27 юни 1917, стр. 3
- 1 2 Мищайков, Димитър Иванов (27. І. 1883 - 2. ХІ. 1945) // Кратка българска енциклопедия. Т. 3 Квант-Опере. Издателство на Българска академия на науките, 1963. с. 451.
- ↑ Генов, Любен. Проф. Стефан Бобчев: основател и първи ректор на УНСС. София, Университетско издателство „Стопанство“. с. 8.
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ Цанков, Александър. Моето време. Мемоари, София, 2002, стр. 145.
- ↑ История на България в десет тома, том 9 – История на България 1918-1944, София, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2012, с. 250 (автор на дял II, глава четвърта – Румяна Първанова).
- ↑ Енциклопедия България. Том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 309.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 461.
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1941— 1942
| |||||||||||||||
- Демократически сговор
- Български политици (1918 – 1945)
- Министри на просветата на България
- Преподаватели в Софийския университет
- Български политикономисти
- Български статистици
- Преподаватели в УНСС
- Академици на БАН
- Членове на Македонския научен институт
- Български общественици от Македония
- Български журналисти от Македония
- Български политици от Македония
- Мишайкови
- Родени в Пазарджик
- Починали в София
- Преподаватели в Юридическия факултет на Софийския университет
- По произход от Пътеле