Николай Николаев (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Николай Николаев.

Николай Николаев
български политик
Роден: 28 януари 1887 г.
Починал: 21 юли 1961 г. (74 г.)
Народен представител в:
XXV ОНС   

Николай Петров Николаев е български офицер, юрист и политик. Дългогодишен преподавател по право във Военната академия, той участва във второто правителство на Георги Кьосеиванов (1936 – 1938). Николай Николаев е зет на политика Теодор Теодоров.

Николаев е народен представител в XXV Обикновено Народно събрание (1940 – 1944).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Николаев е роден в Шумен на 28 януари 1887 година. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София (1906) и Военно-юридическа академия в Русия (1910). Офицер от кавалерията, служи в 10 конен полк, той участва в Балканските войни като командир на ескадрон, а в Първата световна война като военен съдия в 1-ва конна дивизия, като председател на 2-ри жандармерийски военно-полеви съд. През 1920 напуска армията с чин подполковник.

Николаев завършва политически и стопански науки в Париж (1924). След завръщането си се присъединява към Демократическия сговор и работи в министерството на външните работи. От 1925 до 1935 е преподавател по право във Военното училище и Военната академия.

През 1935 става главен секретар на външното министерство и ръководи българската делегация на Международната конференция на Обществото на народите в Монтрьо (1936). Той участва в 54-ото правителство на България като министър на просветата и на вътрешните работи (1936 – 1938). През 1944 е посланик в Швеция, където остава след Деветосептемврийския преврат.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Конници (1918)
  • Генерал-лейтенант Иван Колев (1919)
  • Основи на военния живот (1920)
  • Идеалистични и реалистични понятия за правото в съвременната френска доктрина (1923)
  • Мисли върху природата на властвуванието (1923)
  • Войската в парламентарните държави (1926)
  • Духовномонистическото учение и въпросът за всеобщия мир (1928)
  • Административното устройство на българската държава (1943)
  • Фрагменти от мемоари (1994)

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 196, ISBN 954-528-790-X

Източници[редактиране | редактиране на кода]