Николай Николаев (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Николай Николаев.

Николай Николаев
български политик
Роден: 28 януари 1887 г.
Починал: 21 юли 1961 г. (74 г.)
Народен представител в:
XXV ОНС   

Николай Петров Николаев е български офицер, юрист и политик. Дългогодишен преподавател по право във Военната академия, той участва във второто правителство на Георги Кьосеиванов (1936 – 1938). Николай Николаев е зет на политика Теодор Теодоров.

Николаев е народен представител в XXV Обикновено Народно събрание (1940 – 1944).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Николаев е роден в Шумен на 28 януари 1887 година. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София (1906) и Военно-юридическа академия в Русия (1910). Офицер от кавалерията, служи в 10 конен полк, той участва в Балканските войни като командир на ескадрон, а в Първата световна война като военен съдия в 1-ва конна дивизия, като председател на 2-ри жандармерийски военно-полеви съд. През 1920 напуска армията с чин подполковник.

Николаев завършва политически и стопански науки в Париж (1924). След завръщането си се присъединява към Демократическия сговор и работи в министерството на външните работи. От 1925 до 1935 е преподавател по право във Военното училище и Военната академия.

През 1935 става главен секретар на външното министерство и ръководи българската делегация на Международната конференция на Обществото на народите в Монтрьо (1936). Той участва в 54-ото правителство на България като министър на просветата и на вътрешните работи (1936 – 1938). През 1944 е посланик в Швеция, където остава след Деветосептемврийския преврат.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Конници (1918)
  • Генерал-лейтенант Иван Колев (1919)
  • Основи на военния живот (1920)
  • Идеалистични и реалистични понятия за правото в съвременната френска доктрина (1923)
  • Мисли върху природата на властвуванието (1923)
  • Войската в парламентарните държави (1926)
  • Духовномонистическото учение и въпросът за всеобщия мир (1928)
  • Административното устройство на българската държава (1943)
  • Фрагменти от мемоари (1994)

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 196, ISBN 954-528-790-X

Източници[редактиране | редактиране на кода]