Николай Николаев (политик)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Николаев.

---

Николай Николаев
български офицер и политик
Роден	28 януари 1887 г. (стар стил) Шумен, Княжество България
Починал	21 юли 1961 г. Стокхолм, Швеция
Учил в	Национален военен университет
Народен представител в: XXV ОНС

Николай Петров Николаев е български офицер, юрист и политик. Дългогодишен преподавател по право във Военната академия, той участва във второто правителство на Георги Кьосеиванов (1936 – 1938). Николай Николаев е зет на политика Теодор Теодоров.

Николаев е народен представител в XXV обикновено народно събрание (1940 – 1944).

Биография

Николай Николаев е роден в Шумен на 28 януари 1887 година. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София (1906) и Военно-юридическа академия в Русия (1910). Офицер от кавалерията, служи в 10^-и конен полк, той участва в Балканските войни като командир на ескадрон, а в Първата световна война като военен съдия в 1^-ва конна дивизия, като председател на 2^-ри жандармерийски военно-полеви съд. През 1920 напуска армията с чин подполковник.

Николаев завършва политически и стопански науки в Париж (1924). След завръщането си се присъединява към Демократическия сговор и работи в министерството на външните работи. От 1925 до 1935 е преподавател по право във Военното училище и Военната академия.

През 1935 става главен секретар на външното министерство и ръководи българската делегация на Международната конференция на Обществото на народите в Монтрьо (1936). Той участва в 54-тото правителство на България като министър на просветата и на вътрешните работи (1936 – 1938). През януари 1938 г. е заменен на министерския пост от Георги Манев. През 1944 Николай Николаев е посланик в Швеция, където остава след Деветосептемврийския преврат.

Библиография

• Конници (1918)
• Генерал-лейтенант Иван Колев (1919)
• Основи на военния живот (1920)
• Идеалистични и реалистични понятия за правото в съвременната френска доктрина (1923)
• Мисли върху природата на властвуванието (1923)
• Войската в парламентарните държави (1926)
• Духовномонистическото учение и въпросът за всеобщия мир (1928)
• Административното устройство на българската държава (1943)
• Фрагменти от мемоари (1994)

Военни звания

• Подпоручик (19 септември 1906)
• Поручик (22 септември 1909)
• Капитан (5 август 1913)
• Майор (14 октомври 1917)
• Подполковник (28 август 1920)

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.