Руси Христозов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Руси Христозов
български политик
Роден: 13 ноември 1914 г.
Починал: 20 декември 1990 г. (76 г.)
Народен представител в:
I НС   II НС   IV НС   

Руси Христозов Господинов е български политик от Българската комунистическа партия (БКП).

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година заема ръководни длъжности във вътрешното министерство, като участва в унищожаването на опозицията. От 1949 до 1962 година участва в правителството като министър на вътрешните работи, доставките и хранителната промишленост, планирането и вътрешната търговия. С работата си като вътрешен министър играе активна роля политическите насилия и извършваните от министерството противозаконни дейности.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Руси Христозов е роден на 13 ноември (31 октомври стар стил) 1914 година в Мусачево, Старозагорско. От 1930 година е член на Българския комунистически младежки съюз. През 1933 година постъпва в Агрономическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и става член на Българския общ народен студентски съюз, но през същата година е изключен от университета за участието си в студентска стачка. През 1936 година завършва финанси в Свободния университет (сега УНСС) в София, след което отново постъпва в Софийския университет и през 1940 година завършва право.[2]

През 1934 година Христозов става член на БКП и работи във военизираните структури на партията в София. На два пъти, през 1941 – 1942 и 1942 – 1943, е изпращан в лагера Кръсто поле, но е освобождаван и продължава незаконната си дейност. След Деветосептемврийския преврат е директор на администрацията на Министерство на вътрешните работи и директор на Народната милиция, а от 1948 година е първи помощник-министър на вътрешните работи. Той участва активно в кампанията за унищожаване на опозицията и получава звание генерал-лейтенант.[2]

От 1949 до 1951 Руси Христозов е министър на вътрешните работи в правителствата на Васил Коларов и Вълко Червенков.[2] След това е министър на доставките и хранителната промишленост (1951 – 1953), министър на доставките (1953 – 1956), председател на Държавната планова комисия (1956 – 1959) и министър на вътрешната търговия (1959 – 1962) в правителствата на Вълко Червенков и Антон Югов.[2]

След падането на правителството на Антон Югов през 1962 година, Руси Христозов също изпада в немилост и е отстранен от Министерския съвет и Централния комитет на БКП. За кратко е посланик в Източна Германия (1962 – 1963), след което е директор на няколко предприятия в хранителната промишленост (1963 – 1971) и чиновник в Министерство на земеделието (1971 – 1979).[2]

Руси Христозов умира на 20 декември 1990 година в София.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 290.
  2. а б в г д е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Антон Югов министър на вътрешните работи (6 август 1949 – 6 януари 1951) Георги Цанков
Георги Чанков председател на Държавната планова комисия (30 декември 1956 – 25 декември 1959) Станко Тодоров
--- министър на вътрешната търговия (25 декември 1959 – 17 март 1962) Пеко Таков