Нестор Марков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нестор Марков
български просветен деец

Роден
1836 г.
Починал
11 декември 1916 г. (80 г.)
Народен представител в:
III ВНС   XII ОНС   

Нестор Марков Демирев е български възрожденец, просветен деец и общественик. Той е учител в продължение на 40 години, а през 1883 година за няколко месеца е управляващ Министерството на вътрешните работи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Нестор Марков е роден през 1836 година в Иробас (днес Криво поле), Хасковско, в заможно семейство. Той учи в родното си село (1848 – 1855), в Куручешме (1855 – 1856) и в Хаскьой (1859 – 1862). През 1856 – 1859 година е учител в Иробас, а през 1862 – 1865 година – в Харманли. През 1865 – 1866 година завършва Пловдивското училище, като ученик на Йоаким Груев. След това е учител в Хаскьой (1866 – 1867), Плевен (1867 – 1870), Русчук (1870 – 1872), отново в Плевен (1872 – 1873), в Габрово (1873 – 1876) и в Петропавловската семинария в Лясковец (1876 – 1877).[1]

По време на Априлското въстание през 1876 година Нестор Марков е арестуван за кратко. През Руско-турската война (1877 – 1878) сътрудничи на руската армия, като преводач в щаба на генерал Йосиф Гурко. При Временното руско управление (1878 – 1879) е секретар на окръжния началник на Хасково. След това е окръжен управител на Стара Загора (1879 – 1881), Търново (1882 – 1884) и Русе (1884 – 1886). През 1883 година за кратко изпълнява длъжността министър на вътрешните работи в правителството на Леонид Соболев. По-късно отново е учител – в Първа софийска мъжка гимназия (1887 – 1893) и в Русе (1893 – 1896).[1]

Нестор Марков умира на 11 декември 1916 година в София.

До края на своя земен път Нестор Марков е окръжен управител във Варна и Пловдив /1901 – 1903/, а през останалото време е изцяло отдаден на книжовните си занимания. Речниците му непрекъснато се преиздават и усъвършенстват, получават и международно признание. За тях той е удостоен с почетно звание от френското Министерство на Просветата и Изящните изкуства. Нестор Марков е останал в историята не само с лексикографското си дело, но и за заслугите му като просветител и революционер, като един от „строителите“ на нова България.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Нестор Марков сключва брак през 1868 г. с Екатерина хаджи Пакова в Плевен. Тя е сестра на ген. Христо Паков и първа братовчедка на революционера Костаки Хаджипаков, писар и знаменосец в четата на Филип Тотю, обесен в Русе на 11 юли 1867 г.

В семейството на Нестор и Екатерина се раждат осем деца, две от тях умират като бебета, останалите им шест деца са:

Внук на Нестор Марков е чл.-кор. проф. д-р Калчо Иванов Марков – български учен, генетик.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • медал за носене на шия на Александровска лента от Княз Цертелев (1880)
  • орден „Св. Станислав“ III степен (1880) Руска империя
  • орден „Св. Станислав“ II степен (1884) Руска империя
  • орден „Св. Анна“ II степен (1901) Руска империя
  • орден „Св. Анна“ II степен (1903) Руска империя
  • носител на орден за заслуги към просветата (1903) Франция

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.