Христо Паков

Христо Паков
български генерал
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	15 август 1859 г. Плевен, Османска империя
Дата и място на смърт	8 февруари 1941 г. София, Царство България

Христо Костакиев Паков (Христофор Константинов Паков) е български офицер (генерал-майор), командир на дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Снимка на офицери от Първи випуск на Софийското военно училище, снимали се на среща по повод 50 години от производството им в офицерски чин. Първи ред от ляво надясно: първи Георги Абаджиев, втори Еньо Денчев, седми Илия Димитров, девети Христо Петрунов. Втори ред: Тодор Стоев, Пантелей Ценов, пети Васил Кутинчев, седми Стилиян Ковачев, осми Добри Бояджиев, десети Никола Иванов. Трети ред: първи Христо Паков, трети Никифор Никифоров, четвърти Бончо Балабанов, шести Кънчо Кънчев.

Христо Паков е роден на 15 август 1859 г. в Плевен. На 10 май 1879 г. завършва в първия випуск на военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик. През пролетта на 1885 г. назрява конфликт между руските и българските офицери във връзка с производството на последните в по-горен чин и назначаването им за командири на други по-висши длъжности. По отношение на проблема Паков заема най-остра позиция и след разследването на предизвикания от него скандал на 11 август 1885 г. той подава оставка (преминава в запаса). На 11 септември е зачислен в 6-и пехотен търновски полк и е произведен в чин капитан. На 15 септември 1885 г. е назначен за командир на 4-та дружина от 6-и пехотен търновски полк.

Сръбско-българска война (1885)

През Сръбско-българската война (1885) с дружината си участва в овладяването на Драгоманския проход на 10 ноември и височината Остра чука. Начело е на нощната атака проведена на 10 срещу 11 ноември при с. Драгоил, като дружината му успява да плени 80 офицери и войници. За участието си във войната е награден с орден „За храброст“ IV степен.

Участва в преврата на 9 август 1886 г. и по-късно е уволнен от армията. Емигрира първоначално в Румъния, а после в Русия и служи в руската армия. През 1890 г. завършва Александровската юридическа военна академия в Русия. Връща се през 1898 г. и командва последователно 9-и пехотен Пловдивски полк и 19-и пехотен Шуменски полк.

Балканска война (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 2-ра бригада на 6-а пехотна дивизия.

През 1936 г. е произведен в чин генерал-майор.

Военни звания

• Прапоршчик (10 май 1879)
• Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
• Поручик (30 август 1882)
• Капитан (30 август 1885)
• Майор
• Подполковник (18 май 1893)
• Полковник
• Генерал-майор (1936)

Награди

• Орден „За храброст“ III степен и IV степен

Библиография

• Паков, Х., Действията на 6. пех. търновски полк през време на Сръбско-българската война в 1885, сп. Военен журнал, кн. 3, 1908 г.

Източници

• Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
• Форуми Бойна Слава – Паков, Христо Костакиев

• Портал „Военна история на България“

Тази статия, свързана с военна история на България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.