Пантелей Киселов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пантелей Киселов
Генерал от пехотата
Panteley Kiselov.jpg
Информация
Служба 1880 – 1919
Служил на Национално знаме на България България
Командвания 4-та пехотна дивизия (I СВ)
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
Пантелей Киселов в Общомедия

Пантелей Георгиев Киселов (още известен като победителят край Тутракан) е български офицер (генерал от пехотата), герой от отбраната на Видинската крепост през Сръбско-българската война (1885), от сраженията при Гечкинли и Селиолу в Балканската война (1912 – 1913), и от добруджанската кампания (1916), командир на 4-та пехотна дивизия (1914 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пантелей Киселов е роден на 23 октомври 1863 г. в Свищов. Учи в класното училище в родния си град. През 1880 г. постъпва във Военното училище в София и завършва през 1883 г.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

Участва в Сръбско-българската война (1885) като ротен командир в защита на Видинската крепост.

От 9 декември 1909 година до 2 март 1912 година е командир на 5-и пехотен Дунавски полк. На 10 март 1912 година полковник Киселов е назначен за командир на 8 пехотен приморски полк.

Балканска война (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканска война (1912 – 1913) полкът на полковник Киселов влиза в състава на 2-ра бригада от 4 пехотна преславска дивизия (3-та армия).[1]

Междусъюзническа война (1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Междусъюзническата война 1913 с полка си се сражава срещу сърбите на Калиманската укрепена линия. През своята бляскава кариера е начело на най-елитни части от българската войска: Пети пехотен дунавски полк и Осми приморски полк­. С тях воюва и побеждава в Балканската война.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война генерал Киселов командва щурма на Четвърта преславска дивизия­ срещу току-що построената модерна крепост Тутракан.

Кавалер е на високи военни отличия и е ранен от снаряд през Междусъюзническата война. Като повечето генерали от своето поколение генерал Киселов често е бил виждан в окопите на предната линия. През 1919 г. е уволнен от армията, като малко преди това е произведен в чин генерал от пехотата. От 11 март 1923 г. до 26 февруари 1926 г. е Председател на Федеративния съвет на Съюза на запасните офицери и подофицери в гр. Русе. Негова е идеята да се създаде мемориал „Военна гробница – 1916 г.“ при с.Шуменци, Тутраканско. В края на 1926 г. генералът решава да се премести при сина си Георги, адвокат в София. Героят от Тутракан, изключително уважаван от русенското общество, е изпратен тържествено на гарата от началника на гарнизона, множество офицери, запасното войнство и стотици граждани.

Генерал от пехотата Пантелей Киселов умира на 14 октомври 1927 г. в София.

В негова чест, на 7 декември 1934 г. село Емирово е преименувано на Генерал Киселово.

Паметник на Пантелей Киселов в град Тутракан

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Генералът, който отключи Добруджа

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 646

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Казанджиев, Г., Генерал от пехотата Пантелей Киселов – епопея на един живот, Добрич, 2006, Издателство Матадор
  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 155 – 156
  • Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
  • Генерал Панталей Киселов в сайта Изгубената България