Пантелей Киселов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пантелей Киселов
Генерал от пехотата
Panteley Kiselov.jpg
Информация
Служба 1880 – 1919
Служил на Национално знаме на България България
Командвания 4-та пехотна дивизия (I СВ)
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
Пантелей Киселов в Общомедия
Ген. Киселов в Разград, 1916 г.
Паметник на Пантелей Киселов в Тутракан.

Пантелей Георгиев Киселов (още известен като победителят край Тутракан) е български офицер, генерал от пехотата, герой от отбраната на Видинската крепост през Сръбско-българската война (1885), от сраженията при Гечкинли и Селиолу в Балканската война (1912 – 1913), и от добруджанската кампания (1916), командир на 4-та пехотна дивизия (1914 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пантелей Киселов е роден на 23 октомври 1863 г. в Свищов. Учи в класното училище в родния си град. На 17 октомври 1880 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и завършва през 1883 г., като на 30 август е произведен в чин подпоручик.[1]

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

Участва в Сръбско-българската война (1885) като ротен командир в защита на Видинската крепост.

На 24 март 1886 г. е произведен в чин поручик, а на 1 януари 1888 г. в чин капитан, служи като ротен командир, началник на Свищовския граничен участък и дружинен командир във Варна и във 2-ри искърски полк. През 1904 г. е произведен в чин подполковник. От 9 декември 1909 година до 2 март 1912 година е командир на 5 пехотен дунавски полк, като през 1910 г. е произведен в чин полковник.[1] На 10 март 1912 година полковник Киселов е назначен за командир на 8 пехотен приморски полк.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканска война (1912 – 1913) полкът на полковник Киселов влиза в състава на 2-ра бригада от 4 пехотна преславска дивизия (3-та армия) и серажава при Селиолу, Гечкенли и Караагач.[2][1]

През Междусъюзническата война (1913) с полка си се сражава срещу сърбите на Калиманската укрепена линия.

След войната през септември 1913 г. е назначен за командир на 2-ра бригада от 4 пехотна преславска дивизия, а през 1914 г. поема командването и на самата дивизия.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията на полковник Киселов воюва в състава на 3-та армия, като през 1916 г. е произведен в чин генерал-майор. Командва щурма на 4 преславска дивизия­ срещу току-що построената модерна крепост Тутракан. Дивизията най-голяма заслуга за овладяването на Тутраканската крепост и пробива на кубадинската позиция. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, а до края на войната се сражава на Македонския фронт.[1]

След войната служи като началник на 3 военноинспекционна област, в края на 1919 г. е произведен в чин генерал от пехотата и уволнен от служба.[1]

Кавалер е на високи военни отличия и е ранен от снаряд през Междусъюзническата война. Като повечето генерали от своето поколение генерал Киселов често е бил виждан в окопите на предната линия. През 1919 г. е уволнен от армията, като малко преди това е произведен в чин генерал от пехотата. От 11 март 1923 г. до 26 февруари 1926 г. е Председател на Федеративния съвет на Съюза на запасните офицери и подофицери в Русе. Негова е идеята да се създаде мемориал „Военна гробница – 1916 г.“ при с.Шуменци, Тутраканско. В края на 1926 г. генералът решава да се премести при сина си Георги, адвокат в София. Героят от Тутракан, изключително уважаван от русенското общество, е изпратен тържествено на гарата от началника на гарнизона, множество офицери, запасното войнство и стотици граждани.

Генерал от пехотата Пантелей Киселов умира на 14 октомври 1927 г. в София.

В негова чест, на 7 декември 1934 г. село Емирово е преименувано на Генерал Киселово.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Генералът, който отключи Добруджа

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  2. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 646

Източници[редактиране | редактиране на кода]