Петър Марков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Петър Марков (офицер))
Тази статия е за българския генерал. За политика вижте Петър Марков (политик).

Петър Марков
български генерал
Званиегенерал от кавалерията
Години на служба1880 – 1918
Служи наНационално знаме на България България
Род войскиартилерия
КомандванияЛейбгвардейския конен полк
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
НаградиВижте по-долу
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1943 г. (83 г.)

Петър Радушков Марков е български офицер (генерал от кавалерията), командир на Лейбгвардейския конен полк (1886 – 1908), инспектор на конницата (май 1908 – април 1910) и дълги години генерал-адютант на цар Фердинанд.[1] Пълномощен министър на България в Берлин в началото на Първата световна война (1914 – 1915).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Марков е роден на 7 септември 1859 г. в Шумен. През 1880 г. завършва Военното училище в София, на 30 август е произведен в чин подпоручик, на 30 август 1883 г. е произведен в чин поручик, а на 30 август 1885 г. в чин капитан. Като поручик в личния княжески конвой през 1883 година е командирован за обучение в Офицерската кавалерийска школа в Санкт-Петербург, която завършва през 1884 година.[2] Служи в конвоя на Царя и във 2-ри конен полк. От 2 ноември 1885 г. е командир на 2-ри ескадрон от 2-ри конен полк.

В периода 1886 – 1908 е командир на Лейбгвардейския конен полк. През 1889 г. е произведен в чин майор, през 1893 в чин подполковник, през 1898 в чин полковник, а през 1904 г. в чин генерал-майор. Бил генерал-адютант (флигел-адютант) на цар Фердинанд, а също така и пълномощен министър в Берлин. На 17 септември 1913 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.

На 27 ноември 1918 г. е произведен в чин генерал от кавалерията и преминава в запаса. На 5 август 1920 г. преминава в опълчението.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 229.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]