Петър Марков (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Петър Марков
Информация
Звание генерал от кавалерията
Служба 1880 - 1918
Служил на Национално знаме на България България
Род войски артилерия
Командвания Лейбгвардейския конен полк
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал

Петър Радушков Марков е български офицер (генерал от кавалерията), командир на Лейбгвардейския конен полк (1886 - 1908), инспектор на конницата (май 1908 - април 1910) и дълги години генерал-адютант на цар Фердинанд. Пълномощен министър на България в Берлин в началото на Първата световна война (1914 - 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Марков е роден на 7 септември 1859 г. в Шумен. През 1880 г. завършва Военното училище в София, на 30 август е произведен в чин подпоручик, на 30 август 1883 г. е произведен в чин поручик, а на 30 август 1885 г. в чин капитан. Кат поручик в личния княжески конвой през 1883 година е командирован за обучение в Офицерската кавалерийска школа в Санкт-Петербург, която завършва през 1884 година.[1] Служи в конвоя на Царя и във 2-ри конен полк. От 2 ноември 1885 г. е командир на 2-ри ескадрон от 2-ри конен полк.

В периода 1886-1908 е командир на Лейбгвардейския конен полк. През 1889 г. е произведен в чин майор, през 1893 в чин подполковник, през 1898 в чин полковник, а през 1904 г. в чин генерал-майор. Бил генерал-адютант (флигел-адютант) на цар Фердинанд, а също така и пълномощен министър в Берлин. На 17 септември 1913 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.

На 27 ноември 1918 г. е произведен в чин генерал от кавалерията и преминава в запаса.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 - 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 142