Райчо Славков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Райчо Славков
български военен деец
Роден: 8 май 1898 г.
Починал: 1953 г. (54 г.)
?

Райчо Боев Славков е български офицер (генерал-лейтенант), началник на Генералния щаб на българската армия в периода 14 септември 1944 - 15 декември 1944 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Райчо Славков е роден на 8 май 1898 г. с. Хърсово, Разградско. През 1919 г. завършва на Военното училище в София,[1] произведен е в чин подпоручик и зачислен във 2-ри пехотен искърски полк. На 30 януари 1923 година е произведен в чин поручик, на 15 април 1928 в чин капитан. През 1934 година капитан Славков завършва Военната академия, а през следващата година става началник на секция в Генералния щаб.[1] На 6 май 1935 година е произведен в чин майор, на 6 май 1939 в чин подполковник.

През 1941 година подполковник Славков е назначен за началник щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия. На 3 ноември 1942 година е произведен в чин полковник.

Славков играе важна роля в осъществяването на Деветосептемврийския преврат. Като началник-щаб на Първа пехотна дивизия, най-голямата войскова част в столицата, той успява да неутрализира дивизионния командир Иван Кефсизов и да постави дивизията на разположение на извършителите на преврата. Вечерта на 9 септември участва в делегацията при маршал Фьодор Толбухин, постигнала споразумение за прекратяване на военните действия на Съветския съюз срещу България.[2]

На 14 септември 1944 г. е произведен в чин генерал-майор и назначен за началник на Щаба на войската. Отстранен е от поста на 15 декември 1944 г., когато комунистите установяват по-строг контрол над армията след неуспешния опит на Дамян Велчев да защити военните от закона за Народния съд.[3] На 18 ноември 1944 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. На 20 декември 1944 г. е назначен за командир на 3-а армия, а на 20 юли 1945 г. преминава в запаса.[4].

След уволнението си от армията Славков е член на Изпълнителния комитет на Народен съюз „Звено“ до неговото разпускане през 1949 година, а известно време ръководи софийската му организация.[1]

През 1953 е обвинен за участие в събитията през септември 1923 година, арестуван, осъден на смърт и разстрелян.[1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Недев 2007, с. 639.
  2. Недев 2007, с. 605, 626, 639-640.
  3. Недев 2007, с. 664.
  4. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 129
Цитирани източници

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ташев, Т., Българската войска 1941 – 1945 - енциклопедичен справочник, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 129
  • Форуми Бойна Слава – Славков, Райчо Боев
Кирил Янчулев началник на Щаба на армията (14 септември 1944 – 15 декември 1944) Иван Кинов