Георги Абаджиев (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския генерал. За българския и македонски писател вижте Георги Абаджиев (писател).

Георги Абаджиев
Информация
Звание Генерал-лейтенант
Служба 18 август 1877 – 1919
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Командвания 21-ви Средногорски полк
18 Етърски полк
2-ра бригада от 7 дивизия
1-ва бригада от 5 дивизия
12-a пехотна дивизия (I СВ)
Бургаски укрепен пункт
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал

Георги Киров Абаджиев е опълченец-поборник, български офицер, (генерал-лейтенант). Командир на 12 пехотна сборна дивизия и началник на Бургаския укрепен пункт през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Абаджиев е роден на 22 юли 1859 г. в Ески Заара / дн. Стара Загора /. Негов по-малък брат е юристът Стефан Киров. По-късно двамата подпомагат отглеждането на бъдещия поет Кирил Христов, техен племенник, останал от малък сирак.

През Руско-турската война (1877 – 1878) Георги Абаджиев е опълченец в 7 опълченска дружина. На военна служба постъпва на 18 август 1877 година. След войната постъпва във Военното училище в София. Завършва в първия випуск през 1879 г. и е произведен в офицерско звание подпоручик. На 9 юли 1881 година е повишен в поручик и на 7 септември 1885 г. е зачислен в VI- а Старозагорска дружина. На 9 септември 1885 г. е повишен в звание капитан, на 17 април [1887] г. в майор.

На 2 август 1891 г. е повишен в звание подполковник, на 14 февруари 1900 г. е в полковник. Назначен за командир на XXI- и пехотен Средногорски полк. Последователно е командир на 18 пехотен етърски полк (6 март 1890 – 15 ноември 1894) и на II- а бригада от VII- а пехотна Рилска дивизия.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война (1912 – 1913) полковник Абаджиев е командир на 1-ва бригада от 5 пехотна дунавска дивизия с която взема участие в Лозенградската операция (Селуолу, Гечкели) и Чаталджанската операция. На 14 септември 1913 е произведен в чин генерал-майор и уволнен от армията.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

В навечерието на Първата световна война (1915 – 1918) се числи към щаба на 7 пехотна рилска дивизия, на 30 юли 1916 година е назначен за началник на 12 пехотна сборна дивизия, а на 15 юни 1917 – на Бургаския укрепен пункт.[1]

На 14 май 1937 година е повишен в звание генерал-лейтенант.

Генерал-лейтенант Георги Абаджиев умира на 21 февруари 1940 година в София.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Чуждестранни[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „Лъв и слънце“, Персия (1901)
  • Медал „За бойни заслуги“, Османска Империя (11 май 1917)[2]
  • Орден „Железен кръст“ II клас, Германия
  • Орден „Железен полумесец“, Османска империя
  • Орден „Сребърен лиакат“, Османска империя
  • „Кръст за военна заслуга“ 2 кл., Австро-Унгария

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Действията на I бригада от 5 п. Дунавска дивизия във войните през 1912 – 1913, София 1925, 111 с.
  • Спомени от Освободителната война в 1877 – 1878, [София 1925], 35 с. (Приложение на списание "Подофицерски журнал, г. 1)
  • 12 пехотна дивизия през Общоевропейската война през 1915 – 1918 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пулова, Н., Пулов, Й., стр. 156
  2. Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914 – 1918), София 2004, с. 518

Източници[редактиране | редактиране на кода]