Дванадесета пехотна дивизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дванадесета пехотна дивизия
Информация
Активна13 май 1913 – 1913
15 октомври 1915 – 20 ноември 1918
19 февруари 1941 – 12 октомври 1941
май 1944 – 1945
ДържаваБългария
Гарнизон/щабПлевен
Командири
Изтъкнати
командири
Георги Абаджиев

Дванадесета пехотна дивизия е българска военна част, взела участие в Междусъюзническата (1913), Първата световна (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

В края на април 1913 година 3 бригада от 9 дивизия е изпратена с железницата от Одрин до София, където загубите ѝ са попълнени с млади войници и със запасни от допълващите дружини, като от всеки полк от бригадата се образува по една триполкова дивизия – бъдещите 12 и 13 дивизии.[1]

Дванадесета дивизия е формирана на 13 май 1913 година съгласно заповед №1 на командира на Първа резервна армия в София под името Първа резервна дивизия. Няколко дни по-късно, със заповед №2 от 17 май дивизията е преименувана на Дванадесета пехотна дивизия.[2]

В състава на дивизията влизат 59, 60 и 61 полк, като за началник назначен бившият командир на 3 бригада от 9-а дивизия генерал-майор Григор Грънчаров, а за началник-щаб – майор Димитър Азманов.[1]

В средата на месец май дивизията е изпратена на Конявската планина и получава задача да прикрива съсредоточаването на българската армия по линията КюстендилДевебаир, а в началото на юни е преместена западно от Кюстендил, където е разположена до началото на войната.

Междусъюзническа война (1913)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Междусъюзническата война (1913) дивизията е в състава на 5 армия и има следното командване и състав:

Командване и състав[редактиране | редактиране на кода]

Щаб на дивизията

Части

Дивизията се състои от 12 дружини и 6 полски батареи. Към 16 юни 1913 към дивизията се числят 166 офицери, 16 004 подофицери и войници, 13567 пушки 34 оръдия и 2373 коне.[3] В бойни действия се включва на 19 юни 1913 г. Отличава се при атака на връх Киселица, северно от Крива паланка, при която е пленена сръбска батарея и 370 пленници.[4] След Междусъюзническата война е разформирована.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

На 15 октомври 1915 г. със заповед на Щаба на Действащата армия дивизията е сформирана отново под наименованието Дванадесета пехотна сборна дивизия. През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 3-та армия и има следното командване и състав:[5][2]

Командване и състав[редактиране | редактиране на кода]

Щаб на дивизията

Части

Веднага след създаването си дивизията се съсредоточава около Плевен, като част от 3-та армия. По-късно получава заповед да разучава и охранява Дунавския бряг. Със заповед №403 от 27 юли 1916 г. дивизията е преименувана от Дванадесета сборна дивизия в Дванадесета пехотна дивизия, съставът ѝ търпи редица промени и на 30 юли същата година със заповед №433 за неин командир е назначен генерал-майор Георги Абаджиев.

Войната между България и Румъния е обявена на 1 септември 1916 г. и започват усилени военни действия и се провеждат се редица демонстрации по преминаването на Дунава. На 18 ноември същата година щаба на дивизията е предупреден, че така проектираното преминаване ще се проведе съвсем скоро, като съобщенията на 21 и 22 ноември дават по-подробни указания.

На 24 ноември в 10 часа дивизията тръгва от Плевен и по-късно същия ден пристига в Щаба на корпуса в Свищов. Там началника на дивизията получава заповед от фелдмаршал Фон Макензен за преминаване на Дунава при Зимнич.

Дванадесета пехотна дивизия, преминава цяло Влашко от Зимнич до Серет с походи и боеве срещу румънци и руснаци, превзема Букурещ и стига до Молдова.

На 6 януари 1917 г. дивизията излиза от състава на Дунавската армия и получава заповед да замине от Серет за Добруджа, от където на нейно място идва Сборната дивизия на генерал-майор Тодор Кантарджиев. До идването на Сборната дивизия позициите на 12-а дивизия се заемат от части на 1-ва дивизия. В Добруджа 12-а дивизия влиза в състава на 3-та армия.

На 14 септември 1917 г. започва изпращането на различни части от дивизията на различни фронтове, като части от други подразделения и окупационни войски. След сключването на примирието щабът се отправя към Пловдив, където на 20 ноември 1918 г. е разформирована.

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

Артилеристи минохвъргачи от Дванадесета пехотна дивизия на фронта, 1944-1945 г.

Съгласно служебно писмо №429 на Щаба на войската във Варна от 19 февруари 1941 година е формирана под името Дванадесета пехотна дивизия. Разформирована е на 12 октомври 1941 година в Шумен. През май 1944 година е формирана отново, а през 1945 година е преименувана на Тридесет и първа пехотна дивизия и участва във Втората световна война (1941 – 1945). На 10 август 1945 година се демобилизира и е разформирана.[2]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Първа резервна дивизия (13 май 1913 – 17 май 1913)
  • Дванадесета пехотна дивизия (17 май 1913 – 1913)
  • Дванадесета пехотна сборна дивизия (15 октомври 1915 – 27 юли 1916)
  • Дванадесета пехотна дивизия (27 юли 1916 – 20 ноември 1918, 19 февруари 1941 – 12 октомври 1941, май 1944 – 1945)
  • Тридесет и първа пехотна дивизия (1945 – 10 август 1945)

Началници[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Генерал-майор Григор Грънчаров май 1913 – 1913
2. Генерал-майор Георги Митов 15 октомври 1915 -
3. Генерал-майор Георги Абаджиев 30 юли 1916 – 15 юни 1917
4. Генерал-майор Асен Николов 15 юни 1917 – септември 1918
5. Генерал-майор Петър Каров 1941 – 13 септември 1944
6. Полковник Христо Новаков 14 септември 1944 – 15 декември 1944
7. Полковник Стефан Таралежков 15 декември 1944 – 1945
8. Полковник Асен Стоичков След 9 май 1945

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Азманов, стр. 125
  2. а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 114
  3. Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и другите балкански държави през 1913 г. Том I“, София, 1941, Държавна печатница, стр. 166
  4. Азманов, с. 126 – 127, 131 – 132
  5. Абаджиев, Г., стр. 225, 228, 229

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Азманов, Д. Моята епоха 1879 – 1919, София, 1995, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“
  • Абаджиев, Г., „12. пехотна дивизия в общо-европейската война през 1915 – 1918 г.“ (статия от възпоменателния сборник „Епопея на българския воин“)
  • Тодоров, Т., Александрова, Я. – „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.“, Том 1, София, 1977, Военно издателство
  • Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и другите балкански държави през 1913 г. Том I“, София, 1941, Държавна печатница