Стефан Таралежков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Таралежков
български генерал
Роден: 10 юли 1894 г.
Починал: 1970 г. (75 г.)

Стефан Димитров Таралежков е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 юли 1894 г. в Ихтиман. Завършва Военното училище през 1917 г. От 1928 г. е адютант на Осма пехотна тунджанска дивизия. От 1930 г. е командир на взвод в единадесети пограничен участък. През 1933 г. е назначен за командир на рота в Дванадесети пехотен полк. През 1941 г. е назначен за комендант на Скопие. Същата година издава и книгата „Силата на духа и кризата в боя“, отпечатана от Военноиздателския фонд от поредицата „Военна библиотека“ №111[1]. От 1943 г. става командир на Тридесети пехотен шейновски полк. С Министерска заповед №123 от 14 септември 1944 г. е назначен за командир на Седма пехотна рилска дивизия, с която участва в първата фаза на т.нар. Отечествена война 1944-45., а от 15 декември 1944 г. е командир на Дванадесета пехотна дивизия.[2] След края на войната е назначен за командир на Единадесета пехотна дивизия. В периода 20 декември 1945 – 21 януари 1946 г. е командир на Трета българска армия. През 1946 г. е назначен за командир на Осма пехотна тунджанска дивизия. Излиза в запас през 1947 г. като началник на учебния отдел в Щаба на армията[3]. Работи за кратко в министерство на отбраната през 1950 г., където се пенсионира. Умира през 1972 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиев, Лъчезар. Книги, студии и поредици по военна психология 1938-1946 г. // Научно списание за книгата, 2018, № 2 (кн. 3-4), с. 89–93.
  2. Ташев, Ташо. Българската войска 1939-1945. София, Военно издателство, 2008, с. 138.
  3. Кратка биография, посетен на 14.03.2013