Михаил Матеев
Михаил Матеев | |
---|---|
български генерал | |
Битки/войни | Втора световна война |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | 1947 г.
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Михаил Петров Матеев е български офицер, генерал-майор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Михаил Матеев е роден на 12 юли 1898 в Сулина, Румъния. През 1919 година завършва Военното училище в София. Служи в 73-и пехотен полк, 37-и пехотен полк и 4-и пехотен полк. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин поручик. През 1926 г. е назначен на служба в Инженерната инспекция, на 15 юни 1928 г. е произведен в чин капитан, а от 1930 г. е началник на секция в ШВВ[1]. През 1932 г. е назначен за командир на 2-ро бомбардировъчно ято[2], по-късно е назначен за командир на ято от смесен орляк[3], след което е началник на гражданската въздушна служба[4]. През 1933 г. е назначен за началник на цивилната въздухоплавателна служба[5] На 6 май 1935 г. е произведен в чин майор и по-късно същата година в уволнен за антимонархическа дейност.
На 14 септември 1944 година е назначен за началник на военната канцелария на Регентството[6]. От 19 септември е член на българската делегация, преговаряща за военно сътрудничество с партизаните на Тито . Командир е на Петнадесета пехотна охридска дивизия към Регентството от 1944 до 1945. От 1945 година е военен представител на България в Белград и Будапеща. Уволнен 1946 година. Умира през 1947 г. в София[7].
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (1919)
- Поручик (30 януари 1923)
- Капитан (15 юни 1928)
- Майор (6 май 1935)
- Полковник (1944)
- Генерал-майор (1945)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Министерска заповед (МЗ) № 206 от 1930 г., МЗ № 65 от 1931 г.
- ↑ МЗ № 66 от 1932 г.
- ↑ МЗ № 146 от 1932 г.
- ↑ МЗ № 146 от 1932 г.
- ↑ МЗ № 211 от 1933 г. и МЗ № 161 от 1934 г.
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 91
- ↑ София помни, парцел 3
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 236.