Марко Андреев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марко Андреев
Информация
Звание Генерал-майор
Служба 1889 – 1919
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Артилерия, Пехота
Войсково поделение 5 артилерийски полк
1-ви артилерийски полк
4 артилерийски полк
3-ти артилерийски полк
7 пехотна дивизия
4 пехотна дивизия
Командвания 3–а б. от 4–и арт. полк (МВ)
3–а б. от 4–и арт. полк (БВ)
Щаб на 3-та дивизия (ПСВ)
32-ри пехотен полк (ПСВ)
Оперативно отд. (ПСВ)
Щаб на 4 дивизия (ПСВ)
1-ва бр. от 7 дивизия (ПСВ)
2-ра в. област (ПСВ)
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
1954 г. (81 г.) 1954

Марко Андреев Андреев е български военен деец, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918), заемал редица висши командни длъжности през последната.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Марко Андреев е роден е на 18 февруари 1870 г. в село Дивдядово, днес квартал на град Шумен. През 1882 г. завършва четвъртокласно училище в Шумен, а през 1885 г. Държавната реална гимназия във Варна. На 27 август 1889 г. постъпва на военна служба (Военно на Негово Княжеско Височество училище), което завършва на 2 август 1892, когато е произведен в чин подпоручик и зачислен в артилерията. През 1896 г. е произведен в чин поручик. През 1900 г. служи в 5–и артилерийски полк и на 2 май 1902 г. е произведен в чин капитан.

През 1905 като капитан в 1-ви артилерийски полк, в който служи от същата година е командирован за обучение в Николаевската генералщабна академия, която завършва през 1908 година.[1] След завършване на академията се завръща в България и на 30 декември 1908 е произведен в чин майор. През 1909 служи като батареен командир в 3–и артилерийски полк, след което от 1909 до 1910 г. е преподавател по тактика във Военното на Негово Величество училище.

На 1 септември 1910 г. майор Андреев служи в 4 артилерийски полк. Взема участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата война (1913) като командир на 3–а с. с. батарея от 4–и артилерийски полк. На 14 юли 1913 г. е произведен чин подполковник. След войните в периода юни 1914 – 2 септември 1915 редактира „Военен журнал“ и „Военни известия“ в щаба на армията. На 2 октомври 1914 г. е назначен за председател на Военно-историческата комисия. През 1915 г. временно заема длъжността председател на Военноисторическата комисия.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първа световна война (1915 – 1918) подполковник Андреев служи като началник-щаб на 3-та пехотна балканска дивизия (2 септември 1915 – 30 юни 1916), а от 30 юни 1916 до 30 ноември 1916 командва 32-ри пехотен загорски полк. На 30 ноември 1916 е назначен за началник на Оперативното отделение при Щаба на армията, на която служба е до 16 май 1917. На 14 юли 1917 г. е произведен в чин полковник. По-късно до 23 ноември 1917 е началник на щаба на 4–а пехотна преславска дивизия, след което е назначен за командир 1–ва пехотна бригада от 7–а пехотна рилска дивизия (23 ноември 1917 – 23 септември 1918).

В периода 24 октомври 1918 – 1 август 1919 полковник Андреев е началник щаб на 2-ра военна инспекционна област, като веднага след това е уволнен и преминава в запаса. На 31 декември 1935 е произведен в чин генерал-майор. Като о.з. генерал е назначен за окръжен управител в Шумен.[2]

Генерал-майор Марко Андреев умира през 1954 в София.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр.39 – 40
  2. Атанасов, В., „С тревоги и смях през живота“, 1974, Издателство „Български писател“, стр. 33

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България