Гаврил Личев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гаврил Личев
български военен деец
Роден: 25 декември 1875 г.
Починал: 8 май 1925 г. (49 г.)

Гаврил Атанасов Личев е български офицер (генерал-майор, 1923).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гаврил Личев е роден на 25 декември 1875 г. в Копривщица. Завършва гимназия в Пловдив, след което Военното училище в София (1899) и Висшето военно училище в Сен-Сир (Академията на ГЩ), Париж, Франция (1906 – 1910). През 1912 г. е на служба в Министерството на войната. Взема участие в Балканските войни 1912 – 1913 и в Първата световна война 1914 – 1918. През Първата световна война команва 58 пехотен резервен полк. Член на БЗНС от 1918 г.

През септември 1920 година Гаврил Личев е назначен за началник на Военната канцелария, което става повод за публичен протест на офицери от Военния съюз. Тази демонстрация предизвиква остра реакция от правителството и военното командване, които се опитват да ликвидират дейността на Военния съюз и много негови ръководители са уволнени от армията или отстранени от ключовите си постове. Личев е назначен за началник на Софийския гарнизон и на Първа военна област.[1]

След държавния преврат на 9 юни 1923 е арестуван за кратко време. След освобождаването му се обявява в подкрепа на единодействието между БЗНС и БКП в борбата срещу превратаджиите. След априлския атентат 1925 е заловен и убит заедно с ген. Никола Топалджиков в местността „Дервена“ по шосето Кюстендил Гюешево.

Военна служба: ? – 6-ти пехотен полк; 1906 – Военното училище; ? – 29-ти пехотен полк; ? – адютант на 1-ва военноинспекционна област; ? – 58-ми пехотен полк; ? – 40-ти пехотен полк; ? – началник на 1-ва военноинспекционна област; 1919 – Началник на Канцеларията на Министерство на войната; 1920 – 1923 – началник на столичния гарнизон; от 1923 – в запас.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Гаврил Личев е женен за дъщерята на Иван Брожка.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 95 – 97.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]