Андрей Блъсков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Андрей Блъсков
Генерал-майор
Информация
Служба 1879 – 1886, 1887 – 1906, 1912 – 1913
Служил на Национално знаме на България България
Командвания 5-ти пехотен дунавски полк (СБВ)
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
Родства син на Райко Блъсков, брат на Илия Блъсков

Андрей Райков Блъсков е опълченец-поборник, български офицер,генерал-майор, командир на 5-ти Пехотен Дунавски полк през Сръбско-българската война (1885).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Андрей Блъсков е роден на 25 февруари 1857 г. в Шумен. Син е на възрожденския учител Райко Блъсков и брат на писателя Илия Блъсков. През 1875 г. завършва Априловската гимназия. Учи в българското училище в Букурещ и Одеското военно училище. Участва в националнреволюционното движение, като куриер в Габровския частен революционен комитет.

Руско-турска война (1877 – 1878)[редактиране | редактиране на кода]

През Руско-турската война (1877 – 1878) е опълченец в IV-а рота на II-а Опълченска дружина. Участва в боевете при Стара Загора и Шипка. Награден за проявена храброст с „Георгиевски кръст“ IV ст. През 1878 г. повишен в офицерско звание прапоршчик.

През 1885 г. Андрей Блъсков завършва Военна академия в Русия.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) е командир на 5-ти Пехотен Дунавски полк (от 13 септември 1885 г.), началник на Сливнишкия отряд[1] и началник на централния участък на Сливнишката позиция.[2] Проявява голямо тактическо умение и маневреност при задържането на Дринската сръбска дивизия на 5 ноември. Участва в укрепването на позицията и в боевете, където на 5 ноември бива ранен.[3] За участието си във войната е награден с Орден „За храброст“ IV ст. и повишен във военно звание майор.

След войната участва в детронацията на княз Александър I Батенберг, а след контрапреврата е уволнен от армията. По-късно е реабилитиран и служи във Военното министерство като началник на отделение.

Балканска война (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912-1913) е мобилизиран и служи в Главното тилово управление.

Председател е на Поборническо-опълченското дружество „Шипка“ в Габрово, а по-късно на Ценралното поборническо-опълченско дружество в София.

Генерал-майор Андрей Блъсков умира на 27 ноември 1943 в София.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „За храброст“ III и IV ст.
  • Златен войнишки кръст „За храброст“ I ст.
  • Орден „За военна заслуга“ II ст.
  • „Георгиевски кръст“ IV ст. / Русия / – за Руско-турската война (1877 – 1878)
  • Орден „Света Ана“ II ст. / Русия /

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Венедиков, Й., История на доброволците от Сръбско-българската война 1885 година, София, 1985, Издателство на отечествения фронт, с. 105
  2. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 466
  3. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 137, с. 192

Източници[редактиране | редактиране на кода]