Рафаил Банов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рафаил Банов
български военен деец
Роден: 20 октомври 1896 г.
Починал: 1950 г. (53 г.)
?

Рафаил Стоянов Банов е български офицер (генерал-майор).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е 20 октомври 1896 година в Сливен в семейството на Пенка (1842 – 1929) и Стоян Банови. Баща му е лекар, завършил Роберт колеж. Майка му е учителка. Съпругата на Банов също се казва Пенка и двамата имат син Банчо Банов (1925 – 1993), който завършва Военното училище през 1944 г., а през 1951 г. и медицина. През 1916 година завършва Военното училище. Военната му служба започва в шести артилерийски полк в Сливен. От 1935 г. служи в трето товарно артилерийско отделение. През 1948 г. е назначен за началник-щаб на първа армейска област. От 1942 година е началник на отдел в Щаба на войската. В периода 16 октомври 1943 – 13 септември 1944 година е командир на шеста пехотна бдинска дивизия[1]. На 4 септември 1944 година е пленен от германски части в Ниш и изпратен в лагера Офлаг-8. С височайша заповед № 115 от 11 септември 1944 г. е назначен за помощник-началник на Щаба на войската[2]. Уволнен с царска заповед № 117 от 14 септември 1944 г., а с друга заповед се отменя назначаването му за командир на шеста пехотна дивизия. На 15 март 1945 година е осъден от четвърти върховен състав на Народния съд задочно на смърт. Рафаил Банов е убит е през 1950 година[3] или след завръщането му в България на 9 септември 1945 година[4].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Рубрика На този ден в Добруджанска трибуна
  2. Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 151
  3. Банчо Банов
  4. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 16