Пано Маринов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пано Маринов
български генерал
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1954 г. (84 г.)

Пано Димитров Маринов е български офицер, генерал-майор, командир на 34-ти пехотен троянски полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Пано Маринов на мястото на къщата му в центъра на Ловеч

Пано Маринов е роден на 20 юли 1869 г. в град Ловеч. Завършва Военното училище в град София с випуск 1887 г. Служи в 10-и пехотен Родопски полк (1887), 4-ти пехотен Плевенски полк (1888), 20-и пехотен Добруджански полк (1899) и 8-и пехотен Приморски полк (1902).

Участва в Балканската война като дружинен командир в 13-и пехотен Рилски полк. Награден е Орден „За военна заслуга“ IV степен и Орден „За храброст“ IV степен I клас.

Началник на 34-то полково Военно окръжие (1913), помощник-командир на 34-ти пехотен Троянски полк (1915).

По време на Първата световна война е командир на 34-ти пехотен Троянски полк. За пет месеца е заместник-командир на I бригада от V пехотна Дунавска дивизия (юли-ноември 1918), след което отново е командир на полка. Проявява се при Дойранската епопея.

След войните е командир на II бригада от X Беломорска дивизия. Уволнен е от служба на 27 октомври 1919 г. На 6 май 1937 г. е произведен в чин генерал-майор[1]. Последните години от живота си прекарва в град Варна. Умира през 1954 година.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Царска заповед № 19 от 1937 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 221.
  • Лалев И., По пътищата на безсмъртието II част. 34-ти пехотен Троянски полк във войните за национално обединение 1912 – 1918, Вт., 2012, с. 202