Пано Маринов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пано Маринов
български офицер
Роден: 20 юли 1869 г.
Починал: 6 май 1937 г. (67 г.)

Пано Димитров Маринов е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 юли 1869 г. в град Ловеч. Завършва Военното училище в град София с випуск 1887 г. Служи в 10-ти пехотен Родопски полк (1887), 4-ти пехотен Плевенски полк (1888), 20-и пехотен Добруджански полк (1899) и 8-и пехотен Приморски полк (1902).

Участва в Балканската война като дружинен командир в 13-ти пехотен Рилски полк. Награден е Орден „За военна заслуга“ IV степен и Орден „За храброст“ IV степен I клас.

Началник на 34-то полково Военно окръжие (1913), помощник-командир на 34-ти пехотен Троянски полк (1915).

По време на Първата световна война е командир на 34-ти пехотен Троянски полк. За пет месеца е заместник-командир на I-а бригада от V-а пехотна Дунавска дивизия (юли-ноември 1918), след което отново е командир на полка. Проявява се при Дойранската епопея.

След войните е командир на II-а бригада от X-а Беломорска дивизия. Уволнява се от Българската армия на 27 октомври 1919 г. Последните години от живота си прекарва в град Варна.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • подпоручик (1888)
  • поручик (1891)
  • капитан (1899)
  • майор (1909)
  • подполковник (1913)
  • полковник (1917)
  • генерал-майор (1937)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Лалев И., По пътищата на безсмъртието II част. 34-ти пехотен Троянски полк във войните за национално обединение 1912-1918, Вт., 2012, с. 202