Пано Маринов
|
||||||||
Пано Димитров Маринов е български офицер, генерал-майор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 20 юли 1869 г. в град Ловеч. Завършва Военното училище в град София с випуск 1887 г. Служи в 10-ти пехотен Родопски полк (1887), 4-ти пехотен Плевенски полк (1888), 20-и пехотен Добруджански полк (1899) и 8-и пехотен Приморски полк (1902).
Участва в Балканската война като дружинен командир в 13-ти пехотен Рилски полк. Награден е Орден „За военна заслуга“ IV степен и Орден „За храброст“ IV степен I клас.
Началник на 34-то полково Военно окръжие (1913), помощник-командир на 34-ти пехотен Троянски полк (1915).
По време на Първата световна война е командир на 34-ти пехотен Троянски полк. За пет месеца е заместник-командир на I-а бригада от V-а пехотна Дунавска дивизия (юли-ноември 1918), след което отново е командир на полка. Проявява се при Дойранската епопея.
След войните е командир на II-а бригада от X-а Беломорска дивизия. Уволнява се от Българската армия на 27 октомври 1919 г. Последните години от живота си прекарва в град Варна.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- подпоручик (1888)
- поручик (1891)
- капитан (1899)
- майор (1909)
- подполковник (1913)
- полковник (1917)
- генерал-майор (1937)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Лалев И., По пътищата на безсмъртието II част. 34-ти пехотен Троянски полк във войните за национално обединение 1912-1918, Вт., 2012, с. 202
