Иван Петров (офицер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Петров.
Иван Петров | |
български генерал | |
Звание | Генерал-майор |
---|---|
Години на служба | 1885 – 1918 |
Служи на | България |
Род войски | Българска армия |
Командвания | 7-и резервен полк (1890 – 1903) 12-и резервен полк (1903 – 1909) 15-и ломски полк (1909 – 1911) 2-ри пехотен полк (1911 – 1912) 5-и пехотен полк (БВ) 10-а дивизия (I СВ) |
Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
Награди | Вижте по-долу |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 20 февруари 1863 г.
|
Дата и място на смърт |
Иван Ангелов Петров е български офицер, генерал-майор от пехотата, офицер от Сръбско-българската война (1885), командир на 2-ри пехотен искърски полк през Балканската война (1912 – 1913), началник на 10-а пехотна беломорска дивизия по време на Първата световна война (1915 – 1918).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Петров в роден на 20 февруари 1863 г. в Свищов. На 23 октомври 1882 г. постъпва на военна служба, на 30 август 1885 г. завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик.[1]
Сръбско-българска война (1885)
[редактиране | редактиране на кода]По време на Сръбско-българската война (1885) е в състава на 8-и пехотен приморски полк и взема участие в Сливнишкото сражение.
През 1887 г. е произведен в чин поручик, през 1890 в чин капитан, на 2 май 1902 г. в чин майор, а на 18 май 1906 в чин подполковник. От 1890 г. е командир на 7-и пехотен резервен полк, от 1903 г. на 12-и резервен полк, от 1909 г. на 15-и ломски полк, от 1911 на 2-ри пехотен искърски полк.
Балканска война (1912 – 1913)
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война (1912 – 1913) подполковник Петров командва 2-ри пехотен искърски полк. На 27 януари 1913 г. е произведен в чин полковник.
Първата световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]В Първата световна война (1915 – 1918) е назначен за началник на 10-а пехотна беломорска дивизия, която отбранява беломорския бряг. На 20 май 1917 е произведен в чин генерал-майор.[1] Уволнен е от служба на 1 февруари 1919 г.[2]
Генерал-майор Иван Петров умира на 3 март 1923 година в София[2].
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (30 август 1885)
- Поручик (1887)
- Капитан (1890)
- Майор (2 май 1902)
- Подполковник (18 май 1906)
- Полковник (27 януари 1913)
- Генерал-майор (20 май 1917)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „За храброст“ III и IV степен, 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата и V степен без мечове
- Орден „За военна заслуга“ V клас на обикновена лента
- Германски орден „Железен кръст“ II степен
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ а б Руменин, с. 66
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 66.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 176
- Шести випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български военни дейци от Сръбско-българската война
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Носители на орден Железен кръст
- Генерал-майори от Царство България
- Родени в Свищов
- Починали в София