Дионисий Писинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дионисий Писинов
Информация
Звание генерал-майор
Служил на Национално знаме на България България
Командвания 38 пехотен полк
22 пехотен полк
2-ра бригада от 7 дивизия

Роден

Диониси Иванов Писинов е български военен деец, генерал-майор, военен инженер-геодезист, командир на 38 пехотен полк през Балканската война (1912 – 1913), на 22 пехотен полк и на 2-ра бригада от 7 пехотна рилска дивизия по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Диониси Писинов е роден на 12 юли 1863 година в Охрид. Къщата на родителите му се намира в т.нар. Писинова махала. Завършва гимназията в Кюстендил, след което постъпва във Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война (1885) като подпоручик е адютант на дружина от 8 пехотен приморски полк.[1] По-късно служи в 14 пехотен македонски полк и в 25 пехотен драгомански полк, в последния като началник на полковия военен окръг.

През 1890 година, като капитан от 5 пехотен дунавски полк е командирован за обучение в Императорския кралски военногеографски институт във Виена, който завършва през 1895 година.[2] През есента на същата година Министерството на финансите открива двугодишен курс за техници-земемери, които да изработят карта на държавните имоти. Курсът се провежда на военни начала и се ръководи от капитан Писинов. Постъпват 13 курсисти, от които 11 завършват, като в края на курса е завършена пълната кадастрална карта.[3][4]

През Балканската война (1912 – 1913) като подполковник поема командването на новосформирания 38 пехотен полк с който участва в Чаталджанската операция. След войната от 20 март 1914 до 10 септември 1915 командва 22 пехотен полк.[5] През Първата световна война (1915 – 1918) полковник Писинов командва 2-ра бригада от 7 пехотна рилска дивизия.[6]

По-късно е произведен в чин генерал-майор и след 1918 година излиза в запас.

Генерал Диониси Писинов е женен за Невена .......... - Писинова, пряка потомка на Сарафкиния род от Велико Търново. Семейството има две деца - син и дъщеря. Синът му е известният архитект Димитър Д. Писинов, автор на множество обществени сгради в София, ръководител на строителството на Централния универсален магазин (ЦУМ), починал в деня на завършването на строежа през 1956 година.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас
  • Княжеский орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата
  • Княжески орден „Св. Александър“ V степен без мечове
  • Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
  • Орден „За заслуга“ на военна лента и на обикновена лента.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недевска, Екатерина, Шанов, Стефан. Сръбско-българската война 1885. Сборник спомени. София, Военно издателство, 1985., стр. 171
  2. Танчев, И., стр. 176
  3. Институт по градоустройство и архитектура (БАН) – „Известия“ том 10 – 11, София, 1957, стр. 455
  4. Годишник на минно-геоложкия институт в София, том 30 бр 3 – 4, София, 1984, Държавно издателство „Наука и изкуство“, стр. 194
  5. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том II, стр. 664
  6. Българската армия през световната война 1915 – 1918, том III, стр. 1126 – 1127

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.
  • Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“
  • Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
  • Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония