Никола Генчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Генчев
български генерал
Звание Генерал-лейтенант
Години на служба 1915 – 1946
Служи на Знаме на Българската армия Българската армия
Командвания Командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия (II СВ)
Битки/войни На територията на:
Знаме на Кралство Югославия Кралство Югославия (II СВ)
Срещу:
Знаме на Третия Райх Нацистка Германия (II СВ)
Награди 2 ордена „За храброст“ –
(II СВ)
Орден „За военна заслуга“ –
Орден «За военна заслуга» V степен (аверс).jpg (II СВ)
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Пловдив

Никола Костадинов Генчев e български офицер, генерал-лейтенант, взводен командир в 9-и пехотен пловдивски полк през Първата световна война (1915 – 1918) и командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия през Втората световна война (1941 – 1945).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Генчев е роден на 21 септември 1897 в Брацигово, Османска империя. Учи в Брациговската гимназия, след което постъпва във Военното на Негово Величество училище, като след две години и половина е произведен в чин офицерски кандидат и изпратен на фронта. Зачислен е в командвания от подполк. Борис Дрангов 9-и пехотен пловдивски полк. На 1 август 1917 г. е произведен в чин подпоручик, а от 30 юни 1919 г. е поручик. „За отличия и заслуги през третия период на войната“ съгласно заповед № 464 от 1921 г. по Министерството на войната като взводен командир в полка е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас.[1] Служи в 9-и пограничен участък. През 1924 г. е назначен на служнба в 8-и пограничен участък, след което от 1925 г. е на служба в 11-а пехотна дружина, като през 1928 г., когато е реорганизирана обратно в полк е преназначен. От 1930 г. е на служба в 21-ви пехотен средногорски полк, а от 1932 г. е домакин на 2-ра дивизионна болница. През 1934 г. е назначен за адютант на 2-ра военноинспекционна област, през следващата година е назначен за командир на дружина от 9-и пехотен пловдивски полк и на 6 май 1935 г. е произведен в чин майор.

За антимонархическа дейност е уволнен от армията през 1935. Възстановен през 1942. На 14 септември 1944 е назначен за командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия.

От 20 юли 1945 е командващ 3-та армия. От 20 декември 1945 началник на Канцеларията на Министерство на войната. Уволнен на 1 октомври 1946. По-късно осъден и изпратен в затвора в Белене.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Никола Генчев е женен и има 1 дете.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 175.
  • Ташев, Т., Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]