Борис Дрангов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Борис Дрангов
полковник
Информация
Служба 1891 – 1917
Служил на България
Род войски Българска армия
Командвания 5-и македонски полк
Битки Илинденско въстание
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Отличия Орден „За храброст“ III и IV степен

Живял 3 март 1872 – 26 май 1917
Роден
Починал
26 май 1917 г. (45 г.)
Родства Кирил Дрангов
Подпис Boris Drangov Signature (vectorized).svg
Борис Дрангов в Общомедия

Борис Стоянов Дрангов е български офицер (полковник) и военен педагог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борис Дрангов е роден на 3 март (15 март нов стил) 1872 година в Скопие, тогава в Османската империя, в семейството на Стоян и Гюрга Дрангови. Баща му е богат търговец на дървен материал. Завършва пети клас на българското педагогическо училище в родния си град с отличен успех.[1] През 1891 година е приет във Военното училище в София и със заповед №102 от 11 юли е зачислен към 1-ва юнкерска рота.

Портрет на Дрангов от Фотостудио „Едуард Уестли“, Санкт Петербург, 22 септември 1906 г.

През 1894 година след конфликт със строеви офицер със заповед №63 от 10 юни старши портупей-юнкер Дрангов е освободен, разжалван и приведен в 3-ти конен полк в Пловдив. Няколко месеца по-късно на 11 октомври със заповед №112 наказанието му е отменено и той продължава образованието си във Военното училище. През 1895 г. е произведен в първия офицерски чин – подпоручик и назначен за младши офицер в 3-ти конен полк в Пловдив. На 21 януари 1893 година със заповед №3 е назначен за младши офицер в четвърти ескадрон на 2-ри конен полк в Лом. През 1899 година със заповед №2 е произведен в чин поручик[2]

В Лом младият офицер се запознава с Райна Денкова Попова – дъщеря на Денко Николов Попов от село Мало Нагоричене – четник на дядо Ильо войвода, участвал в Сръбско-турската война (1876). През Руско-турска война (1877 – 1878) влиза с отряда на генерал Йосиф Гурко в София. Участвал в Илинденско-Преображенското въстание (1903) и в Балканската война (1912 – 1913) като опълченец.[2] Райна и Борис се женят, имат 5 деца, едно от които – Кирил Дрангов е виден деец на ВМРО.

Илинденско-Преображенско въстание (1903)[редактиране | редактиране на кода]

Владислав Ковачев (горе вдясно), Борис Дрангов (долу вляво), Стоян Митовски (долу вдясно)

По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) Дрангов напуска военната служба и заминава за Македония заедно с други офицери, където събира чета от 120 души, която се подвизава в планината Плавица, Кратовско. На 17 август от Кюстендил той изпраща писмо на съпругата си, в което пише:

...В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага...

През 1904 г. като поручик във 2-ри конен полк е командирован в Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия[3], като междувременно на 3 януари 1905 г. е произведен в чин ротмистър. През 1907 година завършва академията с отличие и се завръща в България, за да продължи службата си в армията – 6-ти пехотен, а след това в артилерийски полк. За кратко време е назначен за преподавател в Школата за запасни подпоручици в Княжево, а след това е ескадронен командир в 10-и конен полк в Шумен. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин майор и е назначен за преподавател по тактика във Военното училище в София. През този период започва да пише във военни издания, предимно в списание „Народ и армия“.

В годините 1910 – 1912 година майор Дрангов заедно с подполковник Александър Протогеров, майор Петър Дървингов и подполковник Климент Кръстев застава начело революционната група от дейци, принадлежащи към бившия Върховен комитет.

Балканска война и Междусъюзническа война (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) е началник на щаба на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия. Печели славни победи – при Гечкинли (22 октомври 1912), Чаталджа (17 ноември 1912), Одрин (13 март 1913), Селиолу, Ескиполос и Петра. При овладяването на Селиолу лично предвожда една от дружините в атака. За проявения героизъм е награден с орден „За храброст“ IV степен.

През Междусъюзническата война (1913) се сражава със сърбите при връх Бубляк.

Поради критичните си статии за военния министър генерал Иван Фичев и инспектора на кавалерията генерал Александър Танев е даден под съд. Делото започва да се разглежда на 18 февруари 1914 в Пловдивския военен съд. На 25 февруари Дрангов е оправдан, но пловдивският военен прокурор касира делото и на 12 март го представя на Главния военен съд в София. Още на 16 април делото срещу него е подновено. Негови доброволни защитници са юристът професор Моллов и о.з. полковник Топалов. Присъдата отново е оправдателна, но Дрангов изпада в немилост, повишаването му в чин умишлено се забавя и той е изпратен да служи в редица градове в провинцията. На 19 февруари 1915 г. със заповед, която влиза в сила от 15 февруари, е произведен в чин подполковник. На 2 септември 1915 г. със заповед №420 се сформира 11-а пехотна дивизия – наследник на Македоно-одринското опълчение. В състава на дивизията влизат 1 артилерийски и 6 пехотни полка, а подполковник Дрангов е назначен за началник на 5-и македонски полк.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918), като командир на полка, от дивизията, която е съставена почти изцяло от необучени българи от Македония, Дрангов успява за кратко време да го подготви и да направи от него напълно боеспособна бойна единица. Участва в боевете при Калиманци, Кочани и Щип. На 25 ноември 1915 г. с нощна атака под неговото ръководство е превзето село Градец.

През февруари-март на 1916 г. полкът се намира източно от Петрич. Там по идея на Дрангов (в землището на днешното село Дрангово) през този период се изгражда паметник чешма на загиналите войници и офицери от 5-ти пехотен македонски полк, върху която оригинално е изписан следният надпис:

Парад на Школата за запасни офицери в Скопие на 14 август 1916 година
1916

на

ПАДНАЛИТѢ ЮНАЦИ

от 5 пѣх. Македонски полкъ

Големите жертви, които дава офицерският състав на армията, налагат през месец май 1916 г. да се създаде Школа за запасни подпоручици в Скопие. На 15 май за началник на школата е назначен подполковник Дрангов. Така той напуска редиците на 5-и македонски полк и заминава за родния си град. На 17 май школата е тържествено открита и в нея постъпват 1053 младежи. Там Дрангов се ползва с изключителен авторитет, благодарение на изключителното си ораторско майсторство, откритостта, чистосърдечността и личния пример, който винаги дава. Големият български писател Чудомир пише в спомените си за Борис Дрангов:

Вестник „Родина“, Скопие, 28 май 1917 г. със съобщение за смъртта на подполковник Дрангов
Още щом ни посрещна, щом се яви пред нас, подполковник Дрангов ни грабна и покори. Висок, строен, опънат като струна, със сини очи, които магьосват, той сякаш непрестанно гореше. И какъв изключителен оратор... Голям педагог, сърцевед, когото чувствувахме повече като добър баща, отколкото началник... Неизброими качества на човек, войник и вожд притежаваше Дрангов и мъчно биха се изброили в това тясно място, но начело на всички стоеше без съмнение личният пример.[4]

Школниците са произведени в чин на 17 септември, като успешно завършват 876 души. На 21 септември 1916 г., след като школата е закрита, Дрангов заема длъжността началник-щаб на 1-ва пехотна дивизия и близо 6 месеца е по бойните полета на Добруджа в кампанията срещу Румъния.

Паметник на Борис Дрангов в Пловдив.

На 18 март 1917 г. поема командването на 9-ти пехотен пловдивски полк от 2-ра пехотна дивизия. Отбранява участъка от кота 1050 в завоя на река Черна (Южния фронт).

На 26 май 1917 при френски артилерийски обстрел в околностите на кота 1050, в завоя на река Черна, подполковник Дрангов е тежко ранен. Шрапнелът от падналия до него снаряд разкъсва крака му, което води до тежка кръвозагуба. По-късно същата вечер умира от раните си. Последните думи на подполковник Борис Дрангов са също толкова вдъхновяващи колкото и делата му приживе „Колко много исках още да служа на България“.

Погребан е в двора на църквата „Свети Димитър“ в Скопие, но по-късно сръбските власти преместват костите му в градското гробище. В негова чест котата се преименува в „Подполковник Дрангов“. На 20 юли 1917 г. посмъртно е повишен в чин полковник.[5]

Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Съвременната военна наука в България го определя като първия военен теоретик на тактиката.

Дрангов лист“, 27 май 1934 година, по повод 17 години от смъртта на Борис Дрангов

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В чест на Борис Дрангов три български населени места носят името Дрангово – Дрангово, област Благоевград, Дрангово, област Кърджали и Дрангово, област Пловдив. На Борис Дрангов е кръстен и Дрангов връх в Антарктика.[6][7]

На 29 септември 1999 година в Добрич е открита паметна плоча с барелеф на полк. Борис Дрангов.

През 2007 г., по инициатива на историка Рада Банялиева, на мястото, където са били казармите на 9-ти пехотен пловдивски полк в Пловдив, е издигнат паметник в чест на Дрангов. Той е открит на 31 май 2007 г. и е дело на скулптура Атанас Карадечев. Монументът е във формата на щик, изработен от мрамор и метал с височина 9 метра.

На гроба на Борис Дрангов в Скопие редовно се провеждат възпоменания в присъствието на посланика на България в Република Македония и местни македонски българи.[8]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Корица на „Помни войната!“ на Борис Дрангов

Самостоятелни издания[редактиране | редактиране на кода]

Периодичен печат[редактиране | редактиране на кода]

Борис Дрангов е автор на множество статии във вестници и списания сред които: списание „Военен журнал“, списание „Войнишка сбирка“, вестник „Военни известия“, списание „Войн“, вестник „Военен глас“, вестник „Подофицерска защита“, списание „Свободно мнение“, списание „Народ и армия“, вестник „Военна България“ и други.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Според Румяна Конева Дрангов е завършил Солунската българска гимназия – Конева, Румяна. Солунската мъжка гимназия „Св.Св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити, в: Военноисторически сборник, 2008.
  2. а б Рангелов, Л., Роден войсковеодец, София, 1987, Военно Издателство, стр. 258
  3. Танчев, И., Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912), София, 2008, ИК „Гутенберг“, с. 94
  4. Чудомир. „Спомени.“, в „Съчинения в три тома“, том 3, „Български писател“, София, 1980, стр.55 – 56.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 52.
  6. Drangov Peak. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica
  7. Борис Дрангов: Две смърти няма! Без една – не може
  8. МВнР. Културно-исторически тържества в Р Македония, посветени на България 04.06.2008

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония