Борис Дрангов

Тази статия е за военният деец. За неговния внук, духовника вижте Борис Дрангов (духовник).

---

Борис Дрангов
български офицер и военен педагог
Звание	Полковник
Години на служба	1891 – 1917
Служи на	България
Род войски	Българска армия
Командвания	5-и македонски полк
Битки/войни	Илинденско въстание Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Орден „За храброст“ III и IV степен
Образование	Солунска българска мъжка гимназия Национален военен университет
Дата и място на раждане	15 март 1872 г. Скопие, Османска империя
Дата и място на смърт	26 май 1917 г. Завоя на река Черна
Погребан	Скопие, Република Северна Македония
Родства	Кирил Дрангов
Подпис
Борис Дрангов в Общомедия

Борис Стоянов Дрангов е български офицер (полковник) и военен педагог.

Биография

Борис Дрангов е роден на 3 март (15 март нов стил) 1872 година в Скопие, тогава в Османската империя, в семейството на Стоян и Гюрга Дрангови. Баща му е богат търговец на дървен материал. Завършва пети клас на българското педагогическо училище в родния си град с отличен успех. През 1891 година е приет във Военното училище в София и със заповед №102 от 11 юли е зачислен към 1^-ва юнкерска рота. През 1894 година след конфликт със строеви офицер със заповед №63 от 10 юни старши портупей-юнкер Дрангов е освободен, разжалван и приведен в 3^-ти конен полк в Пловдив. Няколко месеца по-късно на 11 октомври със заповед №112 наказанието му е отменено и той продължава образованието си във Военното училище.

През 1895 година е произведен в първия офицерски чин – подпоручик, и назначен за младши офицер в 3-ти конен полк в Пловдив. Там той написва своята „Подробна програма за обучение на младите и стари войници в пехотата“, с която се поставя началото на българската военна педагогика и която в следващите години претърпява четири издания. На 21 януари 1898 година със заповед №3 е назначен за младши офицер в Четвърти ескадрон на 2^-ри конен полк в Лом. През 1899 година със заповед №2 е произведен в чин поручик.

В Лом младият офицер се запознава с Райна Денкова Попова – дъщеря на Денко Николов Попов от село Мало Нагоричене – четник на дядо Ильо войвода, участвал в Сръбско-турската война (1876), а през Руско-турската война (1877 – 1878) влезнал с отряда на генерал Йосиф Гурко в София, участвал в Илинденско-Преображенското въстание (1903) и в Балканската война (1912 – 1913) като опълченец. Райна и Борис се женят, имат 5 деца: Кирил, Мария, Денко, Виктория и Стоян, който умира като дете. Първородният син – Кирил Дрангов – по-късно става виден деец на ВМРО.

Илинденско-Преображенско въстание (1903)

Владислав Ковачев (горе вдясно), Борис Дрангов (долу вляво), Стоян Митовски (долу вдясно)

По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) Дрангов напуска военната служба и заминава за Македония заедно с други офицери. На 17 август от Кюстендил той изпраща писмо на съпругата си, в което пише:

„

...В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага...

“

Участва в сражението в планината Плавица, Кратовско на 29 август 1903 година, а Владислав Ковачов пише:

„

Дрангов се държа отлично. Той бе напълно спокоен и добре направляваше огъня...

“

Портрет на Дрангов от Фотостудио „Едуард Уестли“, Санкт Петербург, 22 септември 1906 г.

През 1904 г. като поручик във 2^-ри конен полк е командирован в Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия. В Русия той публикува научния си труд „Руски придобивки в Средна Азия през ХІХ век“. Това е първата работа на български офицер, публикувана в издание на руска военна академия. Междувременно на 3 януари 1905 г. е произведен в чин ротмистър. През 1907 година завършва академията с отличие и се завръща в България, за да продължи службата си в армията – 6-и пехотен, а след това в артилерийски полк. За кратко време е назначен за преподавател в Школата за запасни подпоручици в Княжево, а след това е ескадронен командир в 10-и конен полк в Шумен. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин майор и е назначен за преподавател по тактика във Военното училище в София. През този период започва да пише във военни издания, предимно в списание „Народ и армия“.

В годините 1910 – 1912 година майор Дрангов заедно с подполковник Александър Протогеров, майор Петър Дървингов и подполковник Климент Кръстев застава начело революционната група от дейци, принадлежащи към бившия Върховен комитет.

Балканска война и Междусъюзническа война (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) е началник на щаба на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия. Печели славни победи – при Гечкинли (22 октомври 1912), Чаталджа (17 ноември 1912), Одрин (13 март 1913), Селиолу, Ескиполос и Петра. При овладяването на Селиолу лично предвожда една от дружините в атака. За проявения героизъм е награден с орден „За храброст“ IV степен.

През Междусъюзническата война (1913) се сражава със сърбите при връх Бубляк.

След края на войната публикува редица статии в списание „Народ и армия“, анализирайки причините за някои проявени военни слабости. Поради критиките си към военния министър генерал Иван Фичев и инспектора на кавалерията генерал Александър Танев е даден под съд. Делото започва да се разглежда на 18 февруари 1914 в Пловдивския военен съд. На 25 февруари Дрангов е оправдан, но пловдивският военен прокурор касира делото и на 12 март го представя на Главния военен съд в София. Още на 16 април делото срещу него е подновено. Негови доброволни защитници са юристът професор Моллов и о.з. полковник Топалов. Присъдата отново е оправдателна, но Дрангов е в немилост, повишаването му в чин умишлено се забавя и той е изпратен да служи в редица градове в провинцията.

Въпросът за преследването на Дрангов е поставен в Народното събрание от народния представител Григор Василев съвсем директно. На отговора на военния министър: „Дрангов е луд!“ той отговаря: „Да, вие считате, че е луд, но цялата армия счита, че е прекрасен офицер“. По-късно Григор Василев пише: „Дрангов е един от най-едрите диаманти на българщината, но началството и други хора се опитваха с чука да разбият този диамант“. Генерал Александър Протогеров казва: „Желая да доживея време, когато бих могъл да служа в армия, командвана от Дрангов“.

На 19 февруари 1915 г. със заповед, която влиза в сила от 15 февруари, е произведен в чин подполковник. На 2 септември 1915 г. със заповед №420 се сформира 11-а пехотна дивизия – наследник на Македоно-одринското опълчение. В състава на дивизията влизат 1 артилерийски и 6 пехотни полка, а подполковник Дрангов е назначен за началник на 5-и македонски полк.

Първа световна война (1915 – 1918)

Парад на Школата за запасни офицери в Скопие на 14 август 1916 година

През Първата световна война (1915 – 1918), като командир на полка, от дивизията, която е съставена почти изцяло от необучени българи от Македония, Дрангов успява за кратко време да го подготви и да направи от него напълно боеспособна бойна единица. Участва в боевете при Калиманци, Кочани и Щип. На 25 ноември 1915 г. с нощна атака под неговото ръководство е превзето село Градец.

През февруари-март на 1916 г. полкът се намира източно от Петрич. Там по идея на Дрангов (в землището на днешното село Дрангово) през този период се изгражда паметник чешма на загиналите войници и офицери от 5-и пехотен македонски полк, върху която оригинално е изписан следният надпис:

Писмо от Борис Дрангов до сина му Кирил, 9 май 1917 г., три дена преди смъртта му на 11 май (стар стил)

Текст

“	9. V. 17. Драги Кириле, Поздравявамъ те сърдечно съ И. ти день – праздникътъ, който тукъ се вижда най-добрѣ, че е великъ и тържественъ. За да се носи свободно духа на великитѣ просвѣтители въ родната земя, българската войска върши чудеса отъ юначество и себеотрицание. Всичко е будно и бодро на своя постъ, всѣкога готово да срѣщне врага и да го срази. Азъ съмъ здравъ, бодъръ, както рѣдко въ живота. Желая отъ сърдце и вие да бѫдете здрави, бодри, спокойни. Целувамъ нежно всички ви. Здравѣйте! Любещия те татко.	”

„

1916 на ПАДНАЛИТѢ ЮНАЦИ от 5 пѣх. Македонски полкъ

“

Големите жертви, които дава офицерският състав на армията, налагат през месец май 1916 г. да се създаде Школа за запасни подпоручици в Скопие. На 15 май за началник на школата е назначен подполковник Дрангов. Така той напуска редиците на 5-и македонски полк и заминава за родния си град. На 17 май школата е тържествено открита и в нея постъпват 1053 младежи. Там Дрангов се ползва с изключителен авторитет, благодарение на изключителното си ораторско майсторство, откритостта, чистосърдечността и личния пример, който винаги дава. Големият български писател Чудомир пише в спомените си за Борис Дрангов:

Вестник „Родина“, Скопие, 28 май 1917 г. със съобщение за смъртта на подполковник Дрангов

„

Още щом ни посрещна, щом се яви пред нас, подполковник Дрангов ни грабна и покори. Висок, строен, опънат като струна, със сини очи, които магьосват, той сякаш непрестанно гореше. И какъв изключителен оратор... Голям педагог, сърцевед, когото чувствувахме повече като добър баща, отколкото началник... Неизброими качества на човек, войник и вожд притежаваше Дрангов и мъчно биха се изброили в това тясно място, но начело на всички стоеше без съмнение личният пример.

“

Школниците са произведени в чин на 17 септември, като успешно завършват 876 души. На 21 септември 1916 г., след като школата е закрита, Дрангов заема длъжността началник-щаб на 1-ва пехотна дивизия и близо 6 месеца е по бойните полета на Добруджа в кампанията срещу Румъния.

На 18 март 1917 г. поема командването на 9^-и пехотен пловдивски полк от 2^-ра пехотна дивизия. Отбранява участъка от кота 1050 в битката при завоя на река Черна (Южния фронт).

На 26 май 1917 при френски артилерийски обстрел в околностите на кота 1050, в завоя на река Черна, подполковник Дрангов е тежко ранен. Шрапнелът от падналия до него снаряд разкъсва крака му, което води до тежка кръвозагуба. По-късно същата вечер умира от раните си във Военната болница. Последните думи на подполковник Борис Дрангов са също толкова вдъхновяващи, колкото и делата му приживе: „Колко много исках още да служа на България“.

Погребан е в двора на църквата „Свети Димитър“ в Скопие. След като градът попада отново под сръбска власт (1918), сърбите правят няколко опита за премахване на гроба му, осуетявани от международни организации и чужденци, но през 30-те години изкопават костите на Дрангов и ги хвърлят в общите гробища извън града.

В негова чест котата се преименува в „Подполковник Дрангов“. За бойни отличия през войната е награден с военен орден „За храброст“, III степен. На 20 юли 1917 г. посмъртно е повишен в чин полковник.

Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Съвременната военна наука в България го определя като първия военен теоретик на тактиката.

Военни звания

• Подпоручик (1895)
• Поручик (1899)
• Капитан (1905)
• Майор (4 септември 1910)
• Подполковник (15 февруари 1915)
• Полковник (20 юли 1917)

Отличия

Български военен орден „За храброст“, руски орден „Света Ана“, германски „Железен кръст“, турски орден „Звезда полумесец“ и десетки други военни отличия.

Библиография

Корица на „Помни войната!“ на Борис Дрангов, издание на Райна Дрангова, 1927 година

Самостоятелни издания

• Подробна програма за обучение на млади войници и редници, Лом, 1898
• Юнаци, изпълнете клетвата, Лом, 1901
• Тактика, София, 1912
• Походът на Наполеона I в Русия, публикувано в сп. „Славянски глас“, книжка II, година X, София, 1912 година"
• Помни войната! Беседи, държани пред юнкерите от II спец. кл. на Воен. Н. В. у-ще през уч. 1910-1912 г. София, 1914
• Помни войната! Съвети за строеви офицери. Скопие, 1916
• Психология на групата и колектива, 1940

Периодичен печат

Борис Дрангов е автор на множество статии във вестници и списания сред които: списание „Военен журнал“, списание „Войнишка сбирка“, вестник „Военни известия“, списание „Войн“, вестник „Военен глас“, вестник „Подофицерска защита“, списание „Свободно мнение“, списание „Народ и армия“, вестник „Военна България“ и други.

Памет

„Дрангов лист“, 27 май 1934 година, по повод 17 години от смъртта на Борис Дрангов

В чест на Борис Дрангов три български населени места носят името Дрангово – Дрангово, област Благоевград, Дрангово, област Кърджали и Дрангово, област Пловдив. На Борис Дрангов е кръстен и Дрангов връх в Антарктика.

Випуск 144-ти на Националния военен университет (2022 година) е наречен на него – випуск „Полковник Борис Дрангов“.

На 29 септември 1999 година в Добрич е открита паметна плоча с барелеф на полк. Борис Дрангов. Намира се в началото на улицата, носеща неговото име, на сградата на Централната поща.

Паметник на Борис Дрангов в столицата, открит ден преди навършване 146 години от рождението на полковника (стар стил)

Паметник на Борис Дрангов в Пловдив

През 2007 година на мястото, където са били казармите на 9-и пехотен пловдивски полк в Пловдив, е издигнат паметник в чест на Дрангов. Той е открит на 31 май 2007 г. и е дело на скулптора Атанас Карадечев. Монументът е във формата на щик, изработен от мрамор и метал с височина 9 метра.

На гроба на Борис Дрангов в Скопие редовно се провеждат възпоменания в присъствието на посланика на България в Република Северна Македония и местни македонски българи.

На 2 март 2018 година във Военната академия „Г. С. Раковски“ е открит и осветен първият в София паметник на полковник Борис Дрангов.

Родословие

Стоян Дрангов

Гюрга Дрангова

Денко Николов (1858 – 1933)

Виктория Николова

Борис Дрангов (1872 – 1917)

Райна Дрангова (1882 – ?)

Кирил Дрангов (1901 – 1946)

Надежда Занешева

Райна Дрангова (р. 1935)

Борис Дрангов

Външни препратки

• „Спомени за Борис Дрангов“, Стамат Стаматов от с. Дренок, Дебърско, публикувано в „Спомени за Георги Делчев и Борис Дрангов“, София, 1935 година
• „Полковник Дрангов“, статия от Йордан Бадев публикувана в сп. „Отец Паисий“, книга 5, година XIII, София, 1940 година
• „Юнаци, изпълнете клетвата!“, Лом, 1902 година
• „Помни войната“, Скопие, 1916 година"
• „Ето човек. Спомен за Борис Дрангов (Написан през 1924 година и останал по една случайност непубликуван)“, спомени на Никола Милев за Борис Дрангов, публикувани във в-к „Македония“, год. I, бр. 187, София, 28 май 1927 г.
• „Походът на Наполеона I в Русия“, публикувано в сп. „Славянски глас“, книжка II, година X, София, 1912 година"
• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
• Шишков, К. – Полковник Борис Дрангов – избрани произведения, Военно издателство, София, 1985.
• Шишков, К. – Преподавателят майор Борис Дрангов, „Военноисторически сборник“, 1985, № 5.
• Недев, Светлозар – Командването на българската войска през войните за национално обединение, Военноиздателски комплекс „Свети Георги Победоносец“, София, 1993, стр. 181.
• Борис Дрангов – Сборник материали и научни изследвания, София, 1993.
• Каранфилов, Ефрем – Борис Дрангов в Ефрем Каранфилов, „Българи“, София, 1980.
• Узунов, Христо – Полковник Борис Дрангов, „Армейски преглед“, 1986, №10.
• Рангелов, Любомир – Роден за войсководец, Военно издателство, София, 1987.
• В-к „Сега“ от 8 ноември 2005 г. (текст и снимка)
• Агенция „Фокус“ от 26 март 2006 г.
• Димоларева, Мария. Подполковник Борис Дрангов като командир на 9 пехотен пловдивски полк. В: Военно-исторически сборник, 2008, 4, стр. 15 – 18. Архив на оригинала от 2017-07-30 в Wayback Machine.
• „Борис Дрангов (Реч, държана на панахидата на 29. май в църквата Св. София по случай 10 години от неговата смърт)“, реч на Петър Дървингов, публикувана в приложение на в. „Народна отбрана“, София, 1927 година
• „Още по тържественото откриване на школата за запасни подпоручици“, публикувано във в-к „Родина“, год. I, бр. 70, Скопйе, 23 юни 1916 година
• "Борис Дрангов като революционер" – статия на Владислав Ковачев, публикувана във в-к "Автономна Македония", год. I, бр. 27, 13 юни 1921 година
• "Разменени телеграми", публикувано във в-к "Родина", год. I, бр. 74, Скопйе, 2 юли 1916 година
• "Злотворни спорове и гледища", публикувано в сп. "Свободно мнение", год. II, №13, София, 29 март 1914 година