Дрангова чешма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дрангова чешма
Местоположение в Дрангово
Вид чешма
Местоположение Flag of Bulgaria.svg Дрангово, България
Изграждане 1916 г.
Заповед № 84 на подп. Дрангов за строеж на чешмата

Бивакът край Петрич, 16 април 1916 г.


Няма умирачка, по-достойна за човека, от юначната смърт на бойното поле. Няма заслуга, по-висока от тая – да сложиш живота си за благото на родната земя. Тоя подвиг е най-възвишен, най-труден, най-свят:

О, блажен е, който знай
в бой живота си да сложи,
свойта кръв за роден край
да пролее, който може.

Признателността е първа черта на благородството. Всички народи, достойни за свободен живот, високо ценят юнаците, дълбоко зачитат заслужилите, неизменно следват завета на честно падналите. И в чест на верните издигат великолепни храмове, съзиждат величествени паметници, отреждат дни, в които ги честват тържествено, поминуват ги всенародно. Вдъхновени певци прославят славните им дела в трепетни, сладкозвучни песни, които вълнуват, съживяват, ободряват потомството. Велики живописци в дивни картини обезсмъртяват безпримерните им подвизи.

Всичко това е високо справедливо... дълбоко назидателно...

В неудържимия си тек времето постоянно подновява. Както водите на реката, що бърза да стигне морето, едно след друго вървят поколенията. Тъй и народът се изменява в своя вървеж в бъдещето. Но това бъдеще може да бъде честито само тогава, когато достойни млади сили попълнят празнините, що безспирно отваря смъртта...

Младежите са достойни, когато са възпитани в чувство на дълг. При тази отхрана най-мощни учители са загиналите предходници. Те проповядват с чистите си дела. Те назидават с безкористния си пример. Те ни думат: „Ние честно и достойно изпълнихме дълга си към целокупното българско отечество. За него страдахме. За него умряхме. Страдайте, умирайте и вие. Великото сегашно ще роди бляскаво бъдеще. За народи, верни на своя дълг, не престават светли дни...“

Мислейки така, неуморими чинове от родния полк издигнаха тая хубава чешма-паметник в чест на падналите юнаци.

Всичко в тоя паметник буди мисълта ни, буйно разтупва сърцето ни!

Паметникът е издигнат на граница, безжалостно прорязана през живи родни меса.

Той е чешма, чиято животворна струя бликна отново, както свободата изгря в измъчената ни родина.

Той е посветен на „падналите юнаци“, които пожертваха живота си за волността на брата!

Той е построен от македонски деца, вчера тъжни изгнаници от своята свещена татковина, а днес волни и горди нейни защитници.

Мястото, здраво и стройно изграденият паметник, надписът, буйната и чиста струя ще вещаят на потомството:

Бъди силно! Бъди непоколебимо!

Възвиси сърцето си – от спомените за славното минало, па самоотвержено служи, па все по-нагоре се стреми, на все по-широко криле разпростри!

Паметникът е издигнат по благородния почин на командира на 2-ра дружина майор [Христо] Танушев. Той бе душата на това родолюбиво дело. Той даде плана. Той го оделотвори. С радостна готовност явиха се на помощ нашите честни и за добро отзивчиви войници. Те вложиха знанията си, труда си, сърцата си. Те искаха да направят нещо хубаво, ценно, достойно. И от ранна сутрин до късна вечер, не признавайки ни отдих, ни празник, усърдно работиха.

Най-много работи 6-а рота; най-много ѝ помага 8-ма рота; вложиха своя труд 4-а, 5-а и 12-та рота.

Безспирно тича за мраморни плочи, цимент, сечива и др. потреби колоездачът редник Руси Георгиев.

Вие, работни другари, вие, честни труженици, построихте чешмата и увековечихте паметта на „падналите юнаци“. Свидетел на усърдната ви работа, всякога и от душа се радвах, че съм честит да началствам войници, способни да побеждават и победите си да обезсмъртяват.

От името на службата изказвам ви, юнаци, моята искрена, сърдечна войнишка благодарност!

Живейте, за да побеждавате! Работете, за да издигнете още по-изящен паметник на заветните граници на отечествените земи!

Да кажем от сърце: Бог да прости падналите юнаци!

Да живеят железните и неудържими български борци! Ура!


Командир [на] 5-и пех[отен] Македонски полк

Подполковник Дрангов

—Бъчваров, Т. Полковник Борис Дрангов. Организатор на 5-и п. Македонски полк. София, 1918, 44–47.

Дранговата чешма е военен паметник чешма в петричкото село Дрангово, България.

Чешмата е построена в село Покровник, днес Дрангово, в 1916 година по инициатива на командира на Пети пехотен македонски полк Борис Дрангов. Посветена е на загиналите войници от полка в сраженията при село Уланци на 25 октомври 1915 година и село Богданци на 29 ноември 1915 година.[1] Чешмата е осветена на 16 април 1916 година. Поддържа се от община Петрич и всяка година на 16 април при чешмата се провежда военен ритуал и се отслужва панихида, на които присъстват висши военни, държавни и църковни лидери.[2][3][4]

Върху чешмата оригинално е изписан следният надпис:

1916

на

ПАДНАЛИТѢ ЮНАЦИ

от 5 пѣх. Македонски полкъ

Паметникът е включен в Регистъра на военните паметници в България.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Уникални снимки от освещаването на Дранговата чешма, предостави на „Фокус” внучката на легендарния български офицер полк. Борис Дрангов. // Български бойни знамена. Посетен на 25 юли 2018.
  2. Нов живот за Дрангова чешма. // Министерство на отбраната, 22 април 2016. Посетен на 25 юли 2018.
  3. 100 години Дрангова чешма. // Българско национално радио, 16 април 2016. Посетен на 25 юли 2018.
  4. Навършват се 101 години от освещаването на Дранговата чешма в село Дрангово, Община Петрич. // Радио Верига Фокус, 16 април 2017. Посетен на 25 юли 2018.
  5. Регистър на военните паметници. // Областна администрация Благоевград. Посетен на 25 юли 2018.
     Портал „Македония“         Портал „Македония