Уланци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уланци
Уланци
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.5881° с. ш. 21.9428° и. д.
Уланци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Градско
Надм. височина 142 m
Население (2002) 80 души
МПС код VE

Уланци (на македонска литературна норма: Уланци) е село в централната част на Северна Македония, община Градско в околностите на град Велес.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на левия бряг на река Вардар, но не на самата река, южно от град Велес, и североизточно от общинския център село Градско, което е разположено на другия бряг на Вардар. Най-близката железопътна връзка е в Градско и пак покрай него жителите на Уланци могат да ползват удобни шосейни връзка по магистралния път от Скопие за Солун.

Разположено на надморска височина от около 120 метра Уланци има богато землище добре напоено от реките Вардар и Брегалница.

История[редактиране | редактиране на кода]

Разположено в близост на античния град Стоби, землището на Уланци е заселено от древни времена. Според предположенията старият Стоби се е простирал от двете страни на Вардар в близост до вливането на Черна във Вардар. Днешното село Уланци най-вероятно възниква като чифлик в османския период.

В XIX век Уланци е българско село в Щипска кааза на Османската империя. Селската църква „Свети Николай“ е от 1830 година.[1] В селото има и възрожденска църква „Свети Спас“.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Уланци има 360 жители, всички българи християни.[3]

През 1901 г. край Уланци в сражение с турски аскер загива войводата Мирче Ацев Оровчанеца.

В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Улапци (Oulaptzi) има 240 българи екзархисти.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Уланци (Ulanci) като българско християнско село.[5]

Добрите условия в землището на селото предразполагат към добре развито земеделие. Най-застъпено е отглеждането на пиперки (зелени пиперки), домати, кромид, а също така зърнени култури, тютюн и лозя. През зимния период в околностите на селото се разполагат на зимуване стада овце от Западна Македония.

По данни от преброяването през 1994 година, жителите на Уланци наброяват 84 жители. Според преброяването от 2002 година селото има 80 жители, от които:[6]

Националност Всичко
македонци 72
албанци 0
турци 7
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Уланци
  • Flag of Bulgaria.svg Антон Иванов Кръстев Иновски (1894 - 1947), български военен деец, създател на антикомунистическата организация „Цар Крум
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Д. Иновски, македоно-одрински опълченец, 38-годишен, златар, IV отделение, 1 рота на 7 кумановска дружина[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазо Андреев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, работник, неграмотен, 1 рота на 3 солунска, 15 щипска дружина, кръст „За храброст“ ІV степен[8]
Починали в Уланци
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Арнаутчето (1874 – 1901), четник при Мирче Ацев, родом от Тетово[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Зафир Вазалията (1865 – 1901), български революционер от ВМОРО, четник при Мирче Ацев, родом от Велес[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Мите Митака (1876 – 1901), български революционер от ВМОРО, четник при Мирче Ацев, родом от Щип[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Парохија Градско - цркви и манастири. // Повардарска епархија, 30 юни 2008 г. Посетен на 16 февруари 2014 г.
  2. Дел од црквите во велешко останаа само на фотографии (фото). // Ти Реков Ми Рече - Сè за мојот Велес. Посетен на 24 юни 2016.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 231.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 136-137.
  5. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 320.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 42.
  9. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.30
  10. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.42
  11. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.66
     Портал „Македония“         Портал „Македония