Мирче Ацев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мирче Ацев.

Мирче Ацев
български революционер
Мирче Ацев (вляво) с другари
Мирче Ацев (вляво) с другари

Роден
1859 г.
Починал
1901 г. (42 г.)
Мирче Ацев - вдясно.

Мирче Ацев от рода Симоновци, наречен Оровчанец, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мирче Ацев е роден през 1859 година в село Ореовец, тогава в Османската империя. Учи в Прилеп, а след това е овчар. След убийството на баща си се включва в четата на Коне Павлов, но е арестуван и затворен в Солунския затвор Беяз куле през 1885 година. Бяга от затвора и се прехвърля в България[1].

През престоя си в София участва в убийството на Стефан Стамболов, подготвено от Наум Тюфекчиев, и лежи 3 години в затвора Черната джамия[2]. Заедно с братята си Петър и Георги се включва във революционната дейност на ВМОРО срещу османските власти[3].През 1899 година влиза с върховистка чета в Неврокопско. Води две сражения през 1899 година - на 16 септември в местността Папазчеир в Пирин и на 18 октомври край село Цървени град От юни 1900 година в Прилепско води на терористична чета, която убива турски злодеи, за да сплашва властта. Тази чета е екипирана и въоръжена в България от ВМОК[4]. Наследен е в района от войводата Марко Лазаров.[5] През 1901 година на път за тиквешкото село Уланци, турски аскер открива четата и я разбива. В нея битката загива и войводата Мирче Ацев.[6][7]

Югославският партизанин Мирче Ацев е братов внук на войводата Мирче Ацев.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. сп. „Македония“, бр.3, май 1903 г., стр.13-15
  2. Благов, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“
  3. Кратка биография на Мирче Ацев
  4. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.25, 48.
  5. Илюстрация Илинден, бр. 90, 1937 г., стр. 14
  6. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 161.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 13 - 14.