Долнени
| Долнени Долнени | |
| — село — | |
 Църквата „Света Троица“ | |
  Долнени | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 606 m |
| Население | 375 души (2002) |
| Пощенски код | 7504 |
| Долнени в Общомедия | |
До̀лнени (на македонска литературна норма: Долнени) е село в Северна Македония, център на община Долнени.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Долнени е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Възнесение Господне“ е от 1857 г. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Долнени (Dolnéni) е посочено като село със 72 домакинства, с 350 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Долнени е населявано от 650 жители българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долняни е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[3]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долнени има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[4] При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Долнени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] През войната селото е окупирано от сръбски части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Долнени като българско село.[6]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Михаил Солунов от Прилеп е български кмет на Долнени от 11 септември 1941 година до 18 ноември 1942 година. След това кмет е Христо Ц. Попов от Ложани (1 април 1943 - 16 март 1944).[7]
Според преброяването от 2002 година Долнени има 375 жители – 374 македонци и 1 друг.[8]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Долнени
Даме Попов (1874 – 1948), български революционер, войвода на ВМОРО
архиепископ Ангеларий (Цветко Кръстески) (1911 - 1986), глава на Македонската православна църква- Никола Долненчето, четник на ВМОРО[9]
- Пеце Атанасовски (1925 – 1996), музикант от Северна Македония
Пецо Кръстески (1916 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ- Секула П. Дръндаров (1838 – ?), български учител в Прилеп (ок. 1860 – 1890)[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 октомври 2007
- ↑ Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 27.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 229.
| |||||||||||
