Долнени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долнени
Долнени
— село —
Църквата „Света Троица“
Църквата „Света Троица“
North Macedonia relief location map.jpg
41.4264° с. ш. 21.4536° и. д.
Долнени
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Долнени
Географска област Пелагония
Надм. височина 606 m
Население 375 души (2002)
Пощенски код 7504
Долнени в Общомедия

До̀лнени (на македонска литературна норма: Долнени) е село в Северна Македония, център на община Долнени.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Долнени е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Възнесение Господне“ е от 1857 г. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Долнени (Dolnéni) е посочено като село със 72 домакинства, с 350 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Долнени е населявано от 650 жители българи християни.[2]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долнени има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[3] При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Долнени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] През войната селото е окупирано от сръбски части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Долнени като българско село.[5]

Според преброяването от 2002 година Долнени има 375 жители – 374 македонци и 1 друг.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Войводата Даме Попов
Родени в Долнени

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  7. Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 27.
  8. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.229.


     Портал „Македония“         Портал „Македония