Ропотово
Ропотово Ропотово | |
— село — | |
Входът на селото | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Долнени |
Географска област | Пелагония |
Надм. височина | 596 m |
Население | 546 души (2002) |
Пощенски код | 7537 |
Телефонен код | 048 |
Ропотово в Общомедия |
Ропотово (на македонска литературна норма: Ропотово) е село в община Долнени на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Ропотово е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Света Троица“ е от 1859 година.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Ропотово (Ropotovo) е посочено като село с 27 домакинства и 109 жители българи и 10 цигани.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ропотово (Ропотоо) е населявано от 196 жители българи християни и 10 цигани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ропотово е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 18 къщи.[4]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ропотово има 128 българи екзархисти.[5]
След Първата световна война в рамките на държавната политика за колонизиране на Вардарска Македония в Ропотово е създадена сръбска колония.[6] На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ропотово като смесено българо-циганско село.[7]
Според преброяването от 2002 година Ропотово има 546 жители – 545 македонци и 1 сърбин.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Црква „Света Троица“, село Ропотово // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2017-07-08. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 26.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 октомври 2007
|