Направо към съдържанието

Ропотово

Ропотово
Ропотово
— село —
Входът на селото
Входът на селото
41.45° с. ш. 21.3728° и. д.
Ропотово
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДолнени
Географска областПелагония
Надм. височина596 m
Население546 души (2002)
Пощенски код7537
Телефонен код048
Ропотово в Общомедия

Ропотово (на македонска литературна норма: Ропотово) е село в община Долнени на Северна Македония.

Селото е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп.

Параклисът „Архангел Михаил“

В XIX век Ропотово е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Света Троица“ е от 1859 година.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Ропотово (Ropotovo) е посочено като село с 27 домакинства и 109 жители българи и 10 цигани.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ропотово (Ропотоо) е населявано от 196 жители българи християни и 10 цигани.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ропотово е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 18 къщи.[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ропотово има 128 българи екзархисти.[5]

След Първата световна война в рамките на държавната политика за колонизиране на Вардарска Македония в Ропотово е създадена сръбска колония.[6] На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ропотово като смесено българо-циганско село.[7]

Според преброяването от 2002 година Ропотово има 546 жители – 545 македонци и 1 сърбин.[8]

  1. Црква „Света Троица“, село Ропотово // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2017-07-08. Посетен на 30 декември 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  6. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 26.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 октомври 2007