Ропотово
| Ропотово Ропотово | |
|---|---|
| — село — | |
 Входът на селото | |
  Ропотово | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 596 m |
| Население | 546 души (2002) |
| Пощенски код | 7537 |
| Телефонен код | 048 |
| Ропотово в Общомедия | |
Ропотово (на македонска литературна норма: Ропотово) е село в община Долнени на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Ропотово е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Света Троица“ е от 1859 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ропотово (Ropotovo) е посочено като село с 27 домакинства и 109 жители българи и 10 цигани.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Ропотово (Ропотоо) е населявано от 196 жители българи християни и 10 цигани.[3]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ропотово има 128 българи екзархисти.[4]
След Първата световна война в рамките на държавната политика за колонизиране на Вардарска Македония в Ропотово е създадена сръбска колония.[5] На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ропотово като смесено българо-циганско село.[6]
Според преброяването от 2002 година Ропотово има 546 жители – 545 македонци и 1 сърбин.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Црква „Света Троица“, село Ропотово // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2017-07-08. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 26.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-10-22
| |||||||||||
