Ропотово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ропотово
Ропотово
— село —
Входът на селото
Входът на селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.4503° с. ш. 21.3733° и. д.
Ропотово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Долнени
Географска област Пелагония
Надм. височина 596 m
Население 546 души (2002)
Пощенски код 7537
Ропотово в Общомедия

Ропотово (на македонска литературна норма: Ропотово) е село в община Долнени на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп.

История[редактиране | редактиране на кода]

Параклисът „Архангел Михаил“

В XIX век Ропотово е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Света Троица“ е от 1859 година.[1] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ропотово (Ropotovo) е посочено като село с 27 домакинства и 109 жители българи и 10 цигани.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Ропотово (Ропотоо) е населявано от 196 жители българи християни и 10 цигани.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ропотово има 128 българи екзархисти.[4]

След Първата световна война в рамките на държавната политика за колонизиране на Вардарска Македония в Ропотово е създадена сръбска колония.[5] На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ропотово като смесено българо-циганско село.[6]

Според преброяването от 2002 година Ропотово има 546 жители – 545 македонци и 1 сърбин.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Црква „Света Троица“, село Ропотово. // Old Prilep. Посетен на 9 март 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 74-75.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.150-151.
  5. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 26. Посетен на 30 януари 2014 г.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония