Дъбяни
| Дъбяни Дабјани | |
| — село — | |
 Мястото на Дъбяни | |
  Дъбяни | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 594 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 7537 |
| Дъбяни в Общомедия | |
Дъбяни (произнасяно Дабяни, на македонска литературна норма: Дабјани) е село в община Долнени на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Дъбяни е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Дъбяни (Dabiani) е посочено като село с 19 домакинства и 87 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Дабяни е населявано от 130 жители българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дъбени е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 11 къщи.[3]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дъбяни има 56 българи екзархисти.[4]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Дабяни като българско село.[5]
Според преброяването от 2002 година Дъбяни е без жители.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 октомври 2007
| |||||||||||
