Зързе
- Вижте пояснителната страница за други значения на Зързе.
| Зързе Зрзе | |
|---|---|
| — село — | |
 „Свето Преображение Христово“ | |
  Зързе | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 653 m |
| Население | 64 души (2002) |
| Пощенски код | 7505 |
| Зързе в Общомедия | |
Зързе (на македонска литературна норма: Зрзе) е село в община Долнени на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп, в югоизточното подножие на Даутица. Край Зързе е разположен манастирът „Свето Преображение Христово“.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Зързе е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Зързе (Zarzé) е посочено като село с 80 домакинства и 340 жители българи.[1]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Зързе като село с 82 къщи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Зързе е населявано от 400 жители българи християни.[3]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зързе има 400 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.[4]
По време на Първата световна война Зързе е включено в Костинската община и има 549 жители.[5]
През време на българското управление в Македония през Втората световна война, в село Зързе на 6 май 1943 година се учредява Читалище „Екзарх Йосиф“ от месните селяни.[6]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Зързе като българско село.[7]
Според преброяването от 2002 година Зързе има 64 жители македонци.[8]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Зързе
Стефан Шиндилов – Шиндил (? – 1907), прилепски полски войвода от ВМОРО- Трайко Колев Трайков, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[9]
- Петър Митев Петров, учител и библиотекар в период от 1941 до 1944 година.[10]
- Илия Христов Колев, учител и библиотекар в период от 1941 до 1944 година.[11]
- Йордан Николов Стойков, редник в планинска девизия, 2-ри планински пехотен полк, 4-та рота, убит на 29 окт. 1917 на Кала тепе/ с. Чернище, околия дойранска.[12]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
- ↑ http://mountain.bajhui.org/pictures/books/Topografichesko_etnograficheskii_ocherk_Makedonii_Verkovich.pdf
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917
- ↑ ЦДА - София, Фонд - 264К АЕ 6928
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-10-22
- ↑ ЦДА – София, фонд 264К, опис 2, а.е. 6928
- ↑ ЦДА – София, фонд 264К, опис 2, а.е. 6928
- ↑ ЦДА – София, фонд 264К, опис 2, а.е. 6928
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 452, л. 4; оп. 3, а.е. 12, л. 61
| |||||||||||
