Направо към съдържанието

Заполжани

Заполжани
Заполжани
— село —
41.3794° с. ш. 21.4122° и. д.
Заполжани
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДолнени
Географска областПелагония
Надм. височина599 m
Население241 души (2002)
Пощенски код7504
Заполжани в Общомедия

Заполжани (на македонска литературна норма: Заполжани) е село в община Долнени на Северна Македония.

Разположено е в централната част на Прилепското поле, южно от центъра на общината Долнени и северозападно от град Прилеп.

В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от селата от вакъфите на починалия султан Сюлейман в казата Пирлепе от 9 ноември 1615 година Заполжани е отбелязано като село с 16 ханета (домакинства).[1] В списък (иджмал дефтер) на селищата от вакъфа на султан Сюлейман в Морихова от 14 февруари 1628 година селото е записано като Заполжан, с 16 ханета.[2]

В XIX век Заполжани е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1872 година.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Заполяни (Zapolyani) е посочено като село с 40 домакинства и 160 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Заполжени е населявано от 354 жители българи християни.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Заполжани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[6]

В началото на XX век българите в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Заполжани (Zapoljani) има 160 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

Родени в Заполжани
  1. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 197 (превод Ст. Андреев).
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 330 (превод П. Груевски).
  3. Црква „Свети Атанасиј“, село Заполжани // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-08. Посетен на 30 декември 2021 г.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53