Заполжани
|
Заполжани Заполжани |
|
|---|---|
| — село — | |
  Заполжани |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 599 m |
| Население | 241 души (2002) |
| Пощенски код | 7504 |
| Заполжани в Общомедия | |
Заполжани (на македонска литературна норма: Заполжани) е село в община Долнени на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е в централната част на Прилепското поле, южно от центъра на общината Долнени и северозападно от град Прилеп.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Заполжани е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1872 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Заполяни (Zapolyani) е посочено като село с 40 домакинства и 160 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Заполжени е населявано от 354 жители българи християни.[3] В началото на XX век българите в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Заполжани (Zapoljani) има 160 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Заполжани
Димитър Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Црква „Свети Атанасиј“, село Заполжани. // Old Prilep. Посетен на 8 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-03-08 в Wayback Machine.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
| |||||||||||
Портал „