Направо към съдържанието

Заполжани

Заполжани
Заполжани
— село —
41.3794° с. ш. 21.4122° и. д.
Заполжани
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДолнени
Географска областПелагония
Надм. височина599 m
Население241 души (2002)
Пощенски код7504
Заполжани в Общомедия

Заполжани (на македонска литературна норма: Заполжани) е село в община Долнени на Северна Македония.

Разположено е в централната част на Прилепското поле, южно от центъра на общината Долнени и северозападно от град Прилеп.

В XIX век Заполжани е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1872 година.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Заполяни (Zapolyani) е посочено като село с 40 домакинства и 160 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Заполжени е населявано от 354 жители българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Заполжани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[4]

В началото на XX век българите в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Заполжани (Zapoljani) има 160 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

Родени в Заполжани
  1. Црква „Свети Атанасиј“, село Заполжани // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-08. Посетен на 30 декември 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53