Слепче (община Долнени)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за прилепското село. За демихисарското вижте Слепче (община Демир Хисар).

Слепче
Слепче
— село —
Изглед към Слепче
Изглед към Слепче
North Macedonia relief location map.jpg
41.5° с. ш. 21.4522° и. д.
Слепче
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Долнени
Географска област Пелагония
Надм. височина 765 m
Население 68 души (2002)
Пощенски код 7505
Слепче в Общомедия
Икона от църквата „Свети Георги“

Слепче (изписване до 1945 година: Слѣпче; на македонска литературна норма: Слепче) е село в община Долнени на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп в западните поли на Бабуна.

История[редактиране | редактиране на кода]

В селото се намира манастирът от XVII век „Свети Никола“. Църквата „Свети Георги“ е от XVII - XVIII век.[1] В XIX век Слепче е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Слепче (Sleptché) е посочено като село с 38 домакинства и 200 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Слѣпче е населявано от 420 жители българи християни.[3]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слепче има 240 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.[4]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Слепче като българско село.[5]

Според преброяването от 2002 година Слепче има 68 жители – 67 македонци и 1 сърбин.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Слепче
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Атанасов – Секирата, български революционер от ВМОРО, четник при Никола Русински през 1903 година[7]
  • Flag of Macedonia.svg Перо Миленковски (р. 1939), детски писател от Северна Македония

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Црква „Свети Георгиј“, село Слепче. // Old Prilep. Посетен на 5 март 2018. Архив на оригинала от 2018-03-05 в Wayback Machine.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  7. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 86.


     Портал „Македония“         Портал „Македония