Новоселани (община Долнени)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Новоселани.

Новоселани
Новоселани
— село —
Поглед на Новоселани
Поглед на Новоселани
41.4039° с. ш. 21.4333° и. д.
Новоселани
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДолнени
Географска областПелагония
Надм. височина600 m
Население283 души (1948 г.)
Пощенски код7504
Телефонен код048
Новоселани в Общомедия

Новоселани (на македонска литературна норма: Новоселани) е село в община Долнени на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в централната част на Прилепското поле, югозападно от центъра на общината Долнени и северозападно от град Прилеп.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Новоселани е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1837 година.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Новоселени (Novoséléni) е посочено като село с 30 домакинства и 140 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Новоселани е населявано от 202 жители българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Новоселани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[4]

В началото на XX век българите в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Новоселяни (Novosseliani) има 240 българи екзархисти.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Новоселани

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Црква „Свети Георгиј“, село Новоселани // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36