Новоселани (община Долнени)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Новоселани.
| Новоселани Новоселани | |
| — село — | |
 Поглед на Новоселани | |
  Новоселани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 600 m |
| Население | 283 души (1948 г.) |
| Пощенски код | 7504 |
| Телефонен код | 048 |
| Новоселани в Общомедия | |
Новоселани (на македонска литературна норма: Новоселани) е село в община Долнени на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е в централната част на Прилепското поле, югозападно от центъра на общината Долнени и северозападно от град Прилеп.
История
[редактиране | редактиране на кода]В обобщен списък (иджмал дефтер) на селищата във вилаета Пирлепе, обложени с данъка джизие, от 9 април 1636 година селото е записано като Новоселан, със 7 ханета.[1]
В XIX век Новоселани е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1837 година.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Новоселени (Novoséléni) е посочено като село с 30 домакинства и 140 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Новоселани е населявано от 202 жители българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Новоселани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[5]
В началото на XX век българите в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Новоселяни (Novosseliani) има 240 българи екзархисти.[6] Към 1906-1907 година енорийски свещеник в Новоселани, Сарандиново и Долнени е Данаил поп Илиев.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Новоселани е част от Долненска община в Прилепска околия на Битолски окръг и има 136 жители.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Новоселани
Александър Миленков, български революционер от ВМОРО, четник на Евстатий Шкорнов[9]- Кочо Велянов, убит българин на 11 март 1903 година[10]
- Нетко Трайков, убит българин на 11 март 1903 година[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 31 (превод П. Груевски).
- ↑ Црква „Свети Георгиј“, село Новоселани // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 95 (Регистър на венчилата в с. Долнени, с. Сарандиново и в с. Новоселани, Прилепска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает; енорийски свещеник Данаил поп Илиев.)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 8.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 235.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 235.
| |||||||||||
