Браилово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Браилово
Браилово
— село —
Панорама на Браилово
Панорама на Браилово
North Macedonia relief location map.jpg
41.4767° с. ш. 21.4614° и. д.
Браилово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Долнени
Географска област Пелагония
Надм. височина 682 m
Население (2002) 92 души
Браилово в Общомедия

Браилово (на македонска литературна норма: Браилово) е село в община Долнени на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в Прилепското поле, северно от град Прилеп. Има спирка на железопътната линия Велес-Прилеп-Битоля.

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището на Браилово в местността Бойоица (Бојоица) и селските гробища има късноантични некрополи, в местността Петъчна вода (Петочна Вода) – елинистически и римски некропол, а в местността Тумба – римски и късноантичен некропол. Край манастира „Свети Илия“ има раннохристиянска базилика.[1]

В XIX век Браилово е част от Прилепска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Браилово (Braïlovo) е посочено като село с 44 домакинства и 28 жители мюсюлмани, 150 жители българи и 3 цигани.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Браилово е населявано от 100 жители българи християни и 250 арнаути мохамедани.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брайлово (Braïlovo) е посочено два пъти – веднъж като село с 64, а вторият път като село с 80 жители българи екзархисти.[4]

Църквата в селото „Свети Илия“ е еднокорабна сграда с полукръгла апсида, изградена в началото на XX[5] или в XIX век.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Браилово като българо-албанско село.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.kralemarko.org.mk
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 72-73.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 246.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 148-149.
  5. Црква „Свети Илија“, село Браилово. // Old Prilep. Посетен на 8 март 2014 г.
  6. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.


     Портал „Македония“         Портал „Македония