Браилово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Браилово
Браилово
— село —
Панорама на Браилово
Панорама на Браилово
41.4772° с. ш. 21.4617° и. д.
Браилово
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДолнени
Географска областПелагония
Надм. височина682 m
Население92 души (2002)
Пощенски код7505
Браилово в Общомедия

Браилово (на македонска литературна норма: Браилово) е село в община Долнени на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в Прилепското поле, северно от град Прилеп. Има спирка на железопътната линия Велес-Прилеп-Битоля.

История[редактиране | редактиране на кода]

Гара Браилово

В землището на Браилово в местността Бойоица и селските гробища има късноантични некрополи, в местността Петъчна вода (Петочна Вода) – елинистически и римски некропол, а в местността Тумба – римски и късноантичен некропол. Край манастира „Свети Илия“ има раннохристиянска базилика.[1] На 2,5 km североизточно от Браилово на връх Леска е античната и средновековна крепост Кале.[2]

В XIX век Браилово е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Браилово (Braïlovo) е посочено като село с 44 домакинства и 28 жители мюсюлмани, 150 жители българи и 3 цигани.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Браилово е населявано от 100 жители българи християни и 250 арнаути мохамедани.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Браилово е смесено село българи, албанци и турци в Прилепската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[5]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брайлово (Braïlovo) е посочено два пъти – веднъж като село с 64, а вторият път като село с 80 жители българи екзархисти.[6]

Църквата в селото „Свети Илия“ е еднокорабна сграда с полукръгла апсида, изградена в началото на XX[7] или в XIX век.[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Браилово като българо-албанско село.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Браилово
  • Гьорче Брайлоец, член на Прилепския комитет на ВМОРО[10]
  • Наум Николов (28-годишен), работник, македоно-одрински опълченец, 3-а рота на 4-а Битолска дружина[11]
  • Васил Велков, главен организатор на събирания на Войче Василев Търбич в село Браилово[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.kralemarko.org.mk
  2. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 258.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  7. Црква „Свети Илија“, село Браилово // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 30 декември 2021 г.
  8. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  9. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  10. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 35.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 509.
  12. ДАРМ Ф.1095