Дупячани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дупячани
Дупјачани
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.4408° с. ш. 21.5219° и. д.
Дупячани
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Долнени
Географска област Пелагония
Надм. височина 758 m
Население (2002) 155 души

Дупячани (на македонска литературна норма: Дупјачани) е село в община Долнени на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в североизточния край на Прилепското поле, в южното подножие на планината Бабуна. Селото се състои от две махали – Горно и Долно Дупячани.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Дупячани е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Долно Дупялчани (Doupialtchani-Dolno) е посочено като село с 22 домакинства, със 107 жители българи, а Горно Дупялчани (Doupialtchani-Gorno) – с 28 домакинства и 132 жители българи.[1]

Иконите в църквата в Горно Дупячани са дело на прилепския зограф Иван Апостолов.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Горно Дупячани е населявано от 300 жители българи християни, а Долно Дупячани има 100 жители, също българи християни.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Дупячани (Gorno Doupiatchani) има 240 българи екзархисти и работи българско училище, а в Долно Дупячани (Dolno-Doupiatchani) живеят 120 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Дупячани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 78-79.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 283.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 148 – 149.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.845.


     Портал „Македония“         Портал „Македония