Дупячани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дупячани
Дупјачани
— село —
Панорама на Дупјачани.jpg
Reliefkarte Mazedonien.png
41.4411° с. ш. 21.5217° и. д.
Дупячани
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Долнени
Географска област Пелагония
Надм. височина 758 m
Население 155 души (2002 г.)
Пощенски код 7504
Дупячани в Общомедия

Дупячани (на македонска литературна норма: Дупјачани) е село в община Долнени на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в североизточния край на Прилепското поле, в южното подножие на планината Бабуна. Селото се състои от две махали – Горно и Долно Дупячани.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Дупячани е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Долно Дупялчани (Doupialtchani-Dolno) е посочено като село с 22 домакинства, със 107 жители българи, а Горно Дупялчани (Doupialtchani-Gorno) – с 28 домакинства и 132 жители българи.[1]

Иконите в църквата в Горно Дупячани са дело на прилепския зограф Иван Апостолов.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Горно Дупячани е населявано от 300 жители българи християни, а Долно Дупячани има 100 жители, също българи християни.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Дупячани (Gorno Doupiatchani) има 240 българи екзархисти и работи българско училище, а в Долно Дупячани (Dolno-Doupiatchani) живеят 120 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Дупячани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дупячани
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Андонов (1883 - 1907), български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[6], загива в сражение в Лугунци[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 78-79.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 283.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148 – 149. (на френски)
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.845.
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 20.
     Портал „Македония“         Портал „Македония