Рилево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рилево
Рилево
— село —
41.4867° с. ш. 21.3644° и. д.
Рилево
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДолнени
Географска областПелагония
Надм. височина607 m
Население69 души (2002)
Пощенски код7505
Рилево в Общомедия

Рилево (на македонска литературна норма: Рилево) е село в община Долнени на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп в югоизточните поли на Даутица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селската църква „Свети Атанасий“, според ктиторския надпис над прозореца на южната стена, е изградена в 1627 година от майстор Иван от Кичево и изографисана от майстор Йон от Линотопи.[1]

В Рилево работи майстор Станко Цветков.[2]

В XIX век Рилево е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Рилово (Rilovo) е посочено като село с 37 домакинства и 153 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Рилево е населявано от 444 жители българи християни.[4]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Рилево има 336 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.[5]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Рилево като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година Рилево има 69 жители македонци.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Рилево
  • Боге Георгиев македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-а Битолска дружина
  • Алексо Лозанчев македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-а Битолска дружина
  • Коста Спасов македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-а Битолска дружина
  • Митре Стойков (18 годишен) македоно-одрински опълченец, 4-а рота на 6-а Охридска дружина
  • Георги Стоянов (46 годишен) македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-а Битолска дружина
  • Павел Трайчев македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-а Битолска дружина
  • Петър Христов македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-а Битолска дружина

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 583. (на македонска литературна норма)
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 177.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-10-22