Секирци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Секирци
Секирци
— село —
изглед
изглед
Macedonia relief location map.jpg
41.4789° с. ш. 21.4125° и. д.
Секирци
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Долнени
Географска област Пелагония
Надм. височина 611 m
Население (2002) 302 души
Секирци в Общомедия

Секирци (изписване до 1945 година Сѣкирци, на македонска литературна норма: Секирци) е село в община Долнени на Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп.

История[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Атанасий“

Най-старите родове в Секирци са Пройковци, послед Дубревци, Петревци и Спасевци.[1] Селото е раетско, но към края на XIX век албанците Асан, Амзо и Решид от съседното село Църнилище формират три чифлика, които обхващат половината от селската земя.[1]

В XIX век Секирци е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1856 година.[2]Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Секирци (Sékirtzi) е посочено като село с 41 домакинства и 166 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сѣкирци е населявано от 480 жители българи християни и 12 цигани.[4]

В началото на 20 век цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Секирци (Sekirtzi) има 480 българи патриаршисти сърбомани.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Секирци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] През войната селото е окупирано от сръбски части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

В 1912 година земята от чифлиците е изкупена.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Долнени като българо-циганско село.[7]

В 2002 година Секирци има 302 жители - всички македонци.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Секирци
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Баджов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, земеделец, 3 рота на 4 битолска дружина[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Божинов, македоно-одрински опълченец, 22 (27)-годишен, земеделец, 3 рота на 4 битолска дружина, убит при Шаркьой на 8 февруари (26 януари) 1913 година[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ф. Трифуноски, Јован. Битољско-прилепска котлина. Српска академија наука и уметности, 1998. с. 369.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 176.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 72-73.
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 246
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 150 - 151.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 877.
  7. Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 75.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 94.


Населени места в Община Долнени
Долнени | Бело поле | Браилово | Вранче | Горно село | Гостиражни | Дъбяни | Дебреще | Десово | Долгаец | Дреновци | Дупячани | Жабяни | Житоше | Забърчани | Заполжани | Зързе | Костинци | Кошино | Кутлешево | Лажани | Локвени | Мало Мраморани | Маргари | Небрегово | Новоселани | Пещалево | Рилево | Ропотово | Сарандиново | Секирци | Сенокос | Слепче | Сливие | Средорек | Стровия | Църнилище

Исторически села: Големо Мраморани

     Портал „Македония“         Портал „Македония