Секирци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Секирци
Секирци
— село —
изглед
изглед
North Macedonia relief location map.jpg
41.4786° с. ш. 21.4133° и. д.
Секирци
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДолнени
Географска областПелагония
Надм. височина611 m
Население302 души (2002)
Пощенски код7505
Секирци в Общомедия

Секирци (изписване до 1945 година: Сѣкирци; на македонска литературна норма: Секирци) е село в община Долнени на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп.

История[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Атанасий“

Най-старите родове в Секирци са Пройковци, послед Дубревци, Петревци и Спасевци.[1] Селото е раетско, но към края на XIX век албанците Асан, Амзо и Решид от съседното село Църнилище формират три чифлика, които обхващат половината от селската земя.[1]

В XIX век Секирци е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1856 година.[2]Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Секирци (Sékirtzi) е посочено като село с 41 домакинства и 166 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сѣкирци е населявано от 480 жители българи християни и 12 цигани.[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Секирци (Sekirtzi) има 480 българи патриаршисти сърбомани.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Секирци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] През войната селото е окупирано от сръбски части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

В 1912 година земята от чифлиците е изкупена.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Долнени като българо-циганско село.[7]

В 2002 година Секирци има 302 жители – всички македонци.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Секирци
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Баджов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, земеделец, 3 рота на 4 битолска дружина[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Божинов, македоно-одрински опълченец, 22 (27)-годишен, земеделец, 3 рота на 4 битолска дружина, убит при Шаркьой на 8 февруари (26 януари) 1913 година[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ф. Трифуноски, Јован. Битољско-прилепска котлина. Српска академија наука и уметности, 1998. с. 369.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 176.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150 – 151. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 877.
  7. Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 94.