Църнилище
| Църнилище Црнилиште | |
|---|---|
 | |
  Църнилище | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 675 m |
| Население | 1765 души (2002) |
| Пощенски код | 7516 |
| Църнилище в Общомедия | |
Църнилище или Църнилища (на македонска литературна норма: Црнилиште) е село в община Долнени на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп, в северозападното подножие на Бабуна.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Църнилище е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Църнилища (Tzarnilichta) е посочено като село с 60 домакинства и 210 жители мюсюлмани, 40 българи и 7 цигани.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Църнилища (Църнилишча) е населявано от 60 жители българи християни, 580 арнаути мохамедани и 80 цигани.[2]
В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Църнилище има 60 българи екзархисти.[3]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Църнилища живеят 738 албанци.[4]
По време на Първата световна война Църнилище е включено в Браиловската община и има 738 жители.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Църнилища като смесено българо-албанско-циганско село.[6]
Според преброяването от 2002 година Църнилище има 1765 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 31 |
| албанци | 1704 |
| турци | 26 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 1 |
| други | 3 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917. //
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-10-22
| |||||||||||
Портал „