Маргари
| Маргари Маргари | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Маргари | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 658 m |
| Население | 27 души (2002) |
| Пощенски код | 7505 |
| Маргари в Общомедия | |
Маргари (на македонска литературна норма: Маргари) е село в община Долнени на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп в югоизточните поли на Даутица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Маргари е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата в селото „Света Богородица“ е от 1810 година и е дело на Яков Зографски.[1][2] „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Маргарит (Margarite) е посочено като село с 15 домакинства и 65 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Маргари е населявано от 230 жители българи християни.[4]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Маргари има 200 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]
По време на Първата световна война Маргари е включено в Костинската община и има 257 жители.[6]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Маргаре като българско село.[7]
Според преброяването от 2002 година Маргари има 27 жители македонци.[8]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Маргари
Димитър Миленков, македоно-одрински опълченец, 32-годишен, земеделец; несторева рота на 4-а Битолска друвина 2.X.1912 година
- Починали в Маргари
- Кръстьо М. Шишков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Црква „Света Богородица“, село Маргари // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-08. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 174.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-10-22
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 539, л. 37
| |||||||||||
