Маргари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маргари
Маргари
— село —
Margari-MK.JPG
North Macedonia relief location map.jpg
41.5369° с. ш. 21.3644° и. д.
Маргари
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Долнени
Географска област Пелагония
Надм. височина 658 m
Население (2002) 27 души
Маргари в Общомедия

Маргари (на македонска литературна норма: Маргари) е село в община Долнени на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп в югоизточните поли на Даутица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Маргари е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата в селото „Света Богородица“ е от 1810 година и е дело на Яков Зографски.[1][2]Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Маргарит (Margarite) е посочено като село с 15 домакинства и 65 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Маргари е населявано от 230 жители българи християни.[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Маргари има 200 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Маргаре като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година Маргари има 27 жители македонци.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Маргари
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстьо М. Шишков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Црква „Света Богородица“, село Маргари. // Old Prilep. Посетен на 8 март 2014 г.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 174.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 72-73.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.148-149.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 539, л. 37


     Портал „Македония“         Портал „Македония