Костинци
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Република България вижте Костенци.
| Костинци Костинци | |
| — село — | |
 Къща в Костинци | |
  Костинци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 618 m |
| Население | 108 души (2002) |
| Пощенски код | 7505 |
| Костинци в Общомедия | |
Костинци (на македонска литературна норма: Костинци) е село в община Долнени на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп.
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Света Богородица“ е от XVII век.[1]
В XIX век Костинци е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Костинци (Kostintzi) е посочено като село с 48 домакинства и 157 жители българи.[2]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Костинци като село с 45 къщи и 250 жители.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Костинци е населявано от 300 жители българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Костинци е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 46 къщи.[5]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Костинци има 240 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война 3 души от Костинци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
По време на Първата световна война в Костинци се намира Костинската община, която има 2380 жители.[8]
По време на Първата световна война Костинци е включено в Костинската община; селото има 267 жители[8]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Костинци като българско село.[9]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Иван Ст. Дойчинов от Охрид е български кмет на Костинци от 4 октомври 1941 година до 10 декември 1942 година. След това кметове са Никола Хр. Тренков от Прилеп (6 януари 1943 - 3 юни 1943), Христо Светиев от Битоля (26 август 1943 - 10 септември 1943), Стоян В. Раковски от Угърчин (10 септември 1943 - 24 април 1944) и Иван К. Бежанов от Прилеп (24 април 1944 - 9 септември 1944).[10]
На 8 март 1942 година в селото се основава Кредитна кооперация „Помощ“ в присъствието на следните селяни: Иван Илиев Димов, Стоян Талев Петров , Методи Йорданов Петров , Андрея Бошев Христов , Божко Димов Кочов , Тале Стоянов Талев , Кочо Траянов Димев , Георги Павлов Георгиев , Павле Велев Несторов , Стойче Георгиев Димов , Тодор Велков Мирчев , Дуко Ангелов Николов , Стоян Котев Василев.[11]
Според преброяването от 2002 година Костинци има 101 жители македонци.[12]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Костинци
Димитър (Митре) Георгиев, 23 или 26-годишен, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та битолска дружина[13]- Секула Талев, македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 4-та битолска дружина[14]
- Найдан А. Васков, сек-бирник при костинската селска община, от село Костинци.[15]
- Йордан П. Иванов, писар при костинската селска община, от село Костинци.[15]
- Йордан Г. Минов, писар при костинската селска община, от село Костинци.[15]
- Димитър Т. Николов, писар при костинската селска община, от село Костинци.[15]
- Дуко А. Николов, полицай при костинската селска община, от село Костинци.[15]
- Дуко С. Здравков, расилен при костинската селска община, от село Костинци.[15]
- Георги А. Талев, курир при костинската селска община, от село Костинци.[15]
- Велян Йор. Петров, секр. на зем. задруга при костинската селска община, от Костинци.[15]
- Траян Т. Ковилов, прислужник при костинска селска община, от село Костинци[15]
- Георги Павлов, столар от село Костинци.[15]
- Васил Драшков Иванов, главен учител в село Костинци в период от 1941-1944.[15]
- Иван Трайков Ковилов [Ковинов], редник в 43-ти пехотен полк, 8-а рота, загинал северно от връх Душегубка/ Скочивир на 19 окт. 1916 г.[16]
Асман(Селянин) сърбомански активист, деец на Сръбската пропаганда в Македония убит от ВМОРО през 1901 година[17]- Нако(селянин) сърбомански активист, деец на Сръбската пропаганда в Македония убит от ВМОРО през 1901 година[17]
- Василие Сотирович, сърбомански активист, деец на Сръбската пропаганда в Македония убит от ВМОРО през 22 юни 1903 година[17]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Црква „Света Богородица“, село Костинци // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-10. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
- ↑ http://mountain.bajhui.org/pictures/books/Topografichesko_etnograficheskii_ocherk_Makedonii_Verkovich.pdf
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 853.
- ↑ а б Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ ЦДА - Ф. 288К, а.е 5719
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 октомври 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 152, 161.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 687.
- ↑ а б в г д е ж з и к л ДАРМ Ф.1095
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 212, л. 78; а.е. 308, л. 91
- ↑ а б в Тихомир Ѓорѓевиќ: „Македонија“, 1918 година // Old Prilep. Посетен на 6 юни 2024 г.
| |||||||||||
