Христо Светиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Светиев
български общественик
Портрет от 1926 година[1]
Портрет от 1926 година[1]
Роден
1906 г.
Починал
януари 1985 г. (79 г.)
Христо Светиев в Общомедия
Гробът на Светиев в Светонеделските гробища в Битоля

Христо Христов Светиев е български революционер и общественик, деец на Македонската младежка тайна революционна организация, български кмет на Битоля.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Битоля, тогава в Османската империя. Негови братя са Стефан и Борис Светиеви. Баща му е видният просветен деец Христо Вълканов. След смъртта на баща му, братята на майка му Ангелина я омъжват за Тодор Светиев, търговец от Битоля чиято жена е починала при раждане и чиято фамилия приема синът на Вълканов. По професия е инженер-химик. Влиза в ММТРО.

След освобождението на Вардарска Македония през 1941 година, Христо Светиев е кмет на Костинци (26 август 1943 - 10 септември 1943), Кукуречани от 10 ноември 1943 година - 24 април 1944 година и на Битоля от 29 април 1943 година до 9 септември 1944 година, а също и на Могила.[2] Бил е заместник-председател на съюза на запасните офицери.[3]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година и изтеглянето на българските войски от Вардарска Македония, е арестуван от новите югославски власти и съден.[4] На процеса не се признава за виновен. На въпроса защо е станал кмет на Битоля и „оръдие на окупатора“, отговаря:

„ Аз съм инженер и станах кмет на Битоля от любов към родния си град и към Македония. Не съм служил на окупатора, а съм служил на България... “

На зададения му въпрос „Какъв си ти – бугарин или македонец?“, отговаря „Българин и македонец – то е исто!“.[5]

Осъден е на доживотен затвор. По-късно присъдата му е намалена, а след това е реабилитиран. Става директор на Югохром Йегуновце и Техногаз.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аспасия
 
Тодор Светиев
(около 1880 - около 1946)
 
Ангелина Топалова
(около 1886 - около 1954)
 
Христо Вълканов
(1874 - 1905)
 
Евлогий
(1878 - 1913)
 
Сотир Светиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Пепелюгов
 
Виктория
 
Борис
(1903 - около 1986)
 
Стефан
(1911 - около 1946)
 
Методи
(1920 - 1996)
 
Христина
(р. 1914)
 
Христо
(1906 - 1985)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лили Лазаревска
 
Павлина Шкърля
 
 
 
Тодор Светиев
(р. 1952)
 
 
 
Томислав
(1951 - 2007)
 
Анета
(р. 1944)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ ЦДА, фонд 1897К, опис 1, а.е. 44, л. 6
  2. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  3. ↑ Кочанковски, Jован. Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945). Т. 1 : 1941-1943. с. 165.
  4. ↑ Гоцев, Димитър. Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991 г., Македонски научен институт, София, 1998, глава Първите политически процеси.
  5. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 272.
Илия Ненчев → кмет на Битоля
(29 април 1943 – 9 септември 1944) 		→ Кръсто Симовски
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Христо_Светиев&oldid=11373124“.