Направо към съдържанието

Анета Светиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анета Светиева
Анета Светиева
северномакедонска скулпторка
Родена

Анета Христова Светиева (на македонска литературна норма: Анета Светиева) е скулпторка и етноложка от Северна Македония.[1]

Родена е на 14 декември 1944 година в Битоля, тогава във Федерална Югославия.[1] Произхожда от големия български род Светиеви - дъщеря е на кмета на града по време на българското управление от 1941 до септември 1944 година Христо Светиев, който по-късно лежи дълги години в югославските затвори.[2][3] В 1968 година завърша бакалавърска степен, а в 1970 година магистратура в Академията за изобразителни изкуства в Белград в класа на професор Йован Кратохвил с тема „Съвременни движения в световната скулптура и у нас“. Защитава докторат на 16 май 1988 година в катедрата по етнология на Философския факултет на Белградския университет с тема „Резбовани тавани, долапи и врати в Македония“. Членка е на Дружеството на художниците на Македония от 1975 година.[1]

Работи като асистент и научен сътрудник за пластичната народна орнаментика в Института за фолклор „Марко Цепенков“ в Скопие от 1 декември 1977 до 14 март 1990 година. Изследва резбарите от Дебърската художествена школа. Професор е в катедрата по етнология в Института по география на Природно-математическия факултет в Скопие.[1]

Занимава се със скулптура и има самостоятелни изложби в Скопие (1970, 1973 и 1989), Белград (1970, 1984 и 1988), Любляна (1986), Охрид (1987) и Вараждин (1988).[1]

В 2019 година ѝ е връчена наградата на Дружеството на художниците на Македония „Нерешки майстори“.[4]

  • Резбарени тавани, долапи и врати во Македонија, Скопје, 1992;[1]
  • Етнолошко и културно-антрополошко проучување на Порече, Скопје, 2003.[1]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аспасия
 
Тодор Светиев
(около 1880 - около 1946)
 
Ангелина Топалова
(около 1886 - около 1954)
 
Христо Вълканов
(1874 - 1905)
 
Евлогий
(1878 - 1913)
 
Сотир Светиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Пепелюгов
 
Виктория
 
Борис
(1903 - около 1986)
 
Стефан
(1911 - около 1946)
 
Методи
(1920 - 1996)
 
Христина
(р. 1914)
 
Христо
(1906 - 1985)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лили Лазаревска
 
Павлина Шкърля
 
 
 
Тодор Светиев
(р. 1952)
 
 
 
Томислав
(1951 - 2007)
 
Анета
(р. 1944)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. а б в г д е ж Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1342. (на македонска литературна норма)
  2. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 221, 271-272, 477.
  3. Кочанковски, Jован. Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945). Т. 1 : 1941-1943. с. 165.
  4. Врачување на наградата „Нерешки мајстори“ на ДЛУМ // Влада на Република Северна Македонија, 25 декември 2019 г. Архивиран от оригинала на 2022-01-05. Посетен на 5 януари 2022 г. (на македонска литературна норма)