Стефан Светиев
| Стефан Светиев | |
|---|---|
| български общественик | |
| Роден |
1911 г.
|
| Починал |
1946 г.
|
|
|
|
| Етнос | българи |
Стефан Тодоров Светиев е български юрист и революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1911 година в Битоля, тогава в Османската империя. Негови братя са Христо и Борис Светиеви, баща им е революционер от ВМОРО, убит от гръцки терористи, а техен чичо е солунският архимандрит Евлогий със светско име Спиро Светиов (Светиев).[2]
След освобождението на Вардарска Македония през 1941 година Стефан Светиев е член на битолския изпълнителен комитет на Българските акционни комитети. Близък е до Иван Михайлов[3]. През 1943 година делегация от Битоля в състав адвокат Георги Атанасов, Сотир Тренчев, Стефан Светиев, Борис Светиев посреща Христо Руков, Спиро Василев, Йосиф Кузев Марков, Васил Стумбов и Кръстьо Янков, които след това заминават за Костурско[4].
След септември 1944 година е арестуван от новите югославски власти и осъден на смърт.[2] Застрелян е при инсценирано бягство[5] през 1946 година.
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Аспасия | Тодор Светиев (около 1880 - около 1946) | Ангелина Топалова (около 1886 - около 1954) | Христо Вълканов (1874 - 1905) | Евлогий (1878 - 1913) | Сотир Светиев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Пепелюгов | Виктория | Борис (1903 - около 1986) | Стефан (1911 - около 1946) | Методи (1920 - 1996) | Христина (р. 1914) | Христо (1906 - 1985) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Лили Лазаревска | Павлина Шкърля | Тодор Светиев (р. 1952) | Томислав (1951 - 2007) | Анета (р. 1944) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 259.
- ↑ а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 260.
- ↑ Цветановски, Виктор. ЗОШТО ВО МАКЕДОНИЈА НЕМАШЕ ГРАЃАНСКА ВОЈНА? Архив на оригинала от 2013-12-12 в Wayback Machine., в. Глобус, 19.05.2009 г.
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 262.
Портал „