Спиро Василев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския костурски деец. За емигранския македонистки активист вижте Спиро Василев (Торонто).

Спиро Василев
български общественик
Роден
Починал

Спиро Василев Мореов, наричан Загоричанин,[1] е български общественик, председател на Костурското благотворително братство, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Спиро Василев е роден на 25 декември 1888 година в голямото българско костурско село Загоричани, тогава в Османската империя, днес Василиада, Гърция. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 1 рота на 6 охридска дружина.[3]

В 1920 година заедно с други македонски българи основава Българското благотворително дружество „Подкрепа“ в Цариград.[4] В Цариград става член на ВМРО (обединена).[5]

Установява се в България. Става председател на Костурското братство.[6] Към 1941 година е все още негов председател.[7]

След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат Дамян Илиев, Спиро Василев и Петър Марков от Загоричани, Пандо Киселинчев от Косинец и Георги Христов от Хрупища. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – БаницаЕкши СуЗелениче – Загоричани – Хрупища – Косинец – ЛабаницаСмърдешБрезницаРуляЖелевоЛерин, където на 24 май присъства на голямо българска манифестация. В доклада си до правителството, пътуването на делегацията е определено като

едно бляскаво шествие на българщината[8]

Населението посреща делегацията „с луда радост“ и разпитва кога ще дойде българска войска, докато италианските и германските власти подпомагат гръцката администрация, която тероризира българите. Делегацията предлага да се изпратят българи-преводачи при военните комендантства, да се настоява в българските села да се назначават кметове българи и да се формира българска милиция, да се допусне разпространението на български вестници и книги, в Битоля (който е в територията анексирана към България) да се създаде егейски комитет, който да комуникира с българските власти.

В началото на април 1943 година по инициатива на Централния комитет на ВМРО Костурското братство праща втора делегация в Костурско, в която влизат Спиро Василев, Георги Киселинчев, Тома Бакрачев, Димитър Палчев и Никола Трифонов. При завръщането си в доклад до Борис III делегацията описва тежкото положение на българското население, подложено на терори от въоръжени гръцки формирования и от италианските окупационни власти и моли да се отпуснат на българската паравоенна организация Охрана 1000 пушки, 20 леки и тежки картечници и муниции, за да се въоръжат всички записали се доброволци и настоява България да окаже и политическа подкрепа на въстаниците.[8]

Съвременник описва въздействието на Спиро Василев върху българите в Костурско така:

...беше един едър, висок и хубав човек и разпалваше сърцата не само на загоричени, а и на жителите на много други села. Беше образован мъж. Свички верваха що дойде край на нашите Христови мъки.[9]

През юли 1943 г. Спиро Василев заедно с Йосиф Кузев Марков, Христо Руков, Васил Стумбов и Кръстьо Янков пристигат в Битоля и се срещнат с привържениците на ВМРО в града – адвоката Георги Атанасов, Сотир Тренчев, Стефан Светиев, доктор Борис Светиев и отново заминават за Костурско, за да подпомогнат въоръжената борба на българското население.[8] Заради тази му дейност комунистическият активист Минчо Фотев го описва така:

Спиро Василев - бугарски емисар, еден од протагонистите на Осовинскиот македоно-бугарски комитет во Костурско за сите тие гореспоменати бугарски агенти и соработници на германско-италијанските окупатори јавно се произнесе дека се знаменосци на бугарштината во Егејска Македонија.[10]

Лазар Киселинчев и Спиро Василев дешифрират и подготвят за печат личния дневник на Васил Чекаларов. През 1948 година Васил Ивановски и Спиро Василев правят опит да издадат дневника, но книгата е иззета от МВР като доказателство по предстоящото дело срещу Васил Ивановски.[11]

През 70-те години публикува статии във вестник „Народна воля“.

Оставя спомени.[1]

Умира на 2 януари 1976 година в София.[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 165. Посетен на 31 август 2015.
  2. Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 127.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 113.
  4. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 42.
  5. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 397.
  6. Шандански, Иван. Съдбата на българската милиция в Егейска Македония е трагична, вестник Монитор, 28 април 2007.[неработеща препратка]
  7. ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
  8. а б в Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.). // Македонски преглед кн. 1. 1998. Посетен на 10 октомври 2015.
  9. Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 244.
  10. Миноски, Михајло. Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949). Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2017. с. 27.
  11. Чекаларов, Васил, „Дневник 1901-1903 г.“, ИК „Синева“ София, 2001 г., стр.5
  12. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 72-73.
     Портал „Македония“         Портал „Македония