Зелениче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зелениче
Σκλήθρο
— село —
Панорама на Зелениче
Панорама на Зелениче
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Суровичево
Географска област Саръгьол
Надм. височина 650 m
Население 609 души (2001)
Зелениче в Общомедия

Зеленѝче или Зѐленич (на гръцки: Σκλήθρο, Скл̀итро, катаревуса: Σκλήθρον, Склитрон, до 1927 година Ζέλενιτς или Ζελενίτσι, Зелениц, Зеленици[1]) е село в Гърция, в дем Суровичево в област Западна Македония с 609 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Къщи в Зелениче

Селото е разположено на 51 километра южно от град Лерин (Флорина), на 5 километра югозападно от Айтос и на три километра западно от езерото Зазерци в котловина между Невеската планина на север, Върбица (Вербиста) на юг и Градища (Градиста) на изток, на главния път от Суровичево (Аминдео) за Костур (Кастория). Пред селото се сливат Стара река, идваща откъм Сребрени и Леховската река откъм Лехово.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Печат на българската община в Зелениче

Зелениче е едно от най-старите села в региона и датира от около 1300 година. Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Желенич. [2] В XIX век Зелениче е голямо смесено българо-турско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииЗеленич като българско село.[3]

Църквата „Свети Димитър“ е гробищен храм от 1864 година, енорийската „Свети Георги“ е от 1867 година, а на хълм над селото е параклисът „Животворящ източник“ (в миналото „Света Параскева“).[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Зеленич (Zélénitch) е посочено като село с 450 домакинства с 628 жители българи и 650 жители мюсюлмани.[5] След Руско-турската война жителите на Зелениче молят Българската екзархия да поеме издръжката за учение на Иван Христов.[6]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Зелениче:

Село Зелениш лежащо в посока Невеска и разположено на равно място с 30 мохамедански и 60 български къщи. Данъкът на първите е 4100 пиастри, а на вторите 9200 пиастри и инание-аскерие 4980 пиастри. Жителите му се занимават със земеделие и други. В петък става пазар.[7]
Стара къща в Зелениче

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Зелениче има 1800 жители българи, 500 жители турци и 72 цигани.[8] Мнозинството от християнските жители на Зелениче са под върховенството на Българската екзархия. Според гръцки данни в началото на века в селото има 150 семейства мюсюлмани 150 екзархисти и 65 патриаршисти. Към август 1902 година патриаршистите са само 23 семейства, а по-късно едва 15.[9] На 2 май 1903 година след сражение край местността Черна вода са убити четниците Стефан Которчев, Васил Которчев, Михаил Колинов, Янко Чавков и Петре Масин. В самото село са убити селяните Георги П. Боглев, Геле Нанов и Христо Динев, а на 16 август е убит и четникът илинденец Дине Нанчов.[10]

През ноември 1903 година селото е посетено от българския владика Григорий Пелагонийски и архиерейският наместник в Лерин отец Никодим, които раздават помощи за пострадалото от Илинденското въстание българско население в Зелениче и съседното Прекопана. Владиката е посрещнат от българския свещеник Никола и от всички селяни. Наум Темчев, който придружава Григорий, пише: „Зелениче има изгледъ повече на малъкъ градецъ, отъ колкото на село. То брои около 300 български кѫщи и стотина турски“.[11] По време на потушаването на въстанието, когато селото е окупирано от турска войска, в него пристига гръцкият костурски владика Герман Каравангелис, чупи църковните врата, влиза в църквата и кара някои селяни да подпишат заявление, че селото е гръцко и се отмята от Екзархията. След обявената амнистия, прекопанци подават общо заявление за връщане под Екзархията и одобрението от валията идва точно, когато в селото е владиката. Григорий Пелагонийски отслужва тържествена служба заедно с тримата селски свещеници, в която се споменава името на екзарх Антим I, а отец Никодим прочита на народа послание от екзарха до жителите на Зелениче по повод приемането им в лоното на Българската православна църква.[12]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1656 българи екзархисти, 192 българи патриаршисти и 102 цигани християни и функционират две български и едно гръцко училище.[13] Български учители в Зелениче са Бл. Типев, Г. Дръндаров, Л. Дукова, А. Христова и Б. Карамфилович[14]. През 1907 година българите в Зелениче имат черква, в която служат двама свещеници.[15] Христо Силянов пише за Зелениче:

Камбанарията на „Свети Георги
Зелениче е красиво, голѣмо гурбетчийско село, което не прилича на мориховскитѣ. Обстановката в кѫщитѣ е почти градска. Мнозина от мѫжетѣ носят панталони. Питоми, възприемчиви, радушни хора.[16]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците.[17]

При избухването на Балканската война в 1912 година седем души от Зелениче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. В 1923 година турските жители на Зелениче - 170 семейства, 1100 души - напускат селото за Турция. На тяхно място са заселени 739 гърци бежанци от Турция, 8 семейства - 53 от Мала Азия, 25 от Източна Тракия и 10 от Кавказ. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 87 бежански семейства с 379 души.[19] В 1927 година селото е прекръстено на Склитрон (в превод Елхово).[20] В 1932 година в Зелениче има 353 българогласни семейства, от които 326 са с „изявено българско съзнание“.

В 1940 година гръцките власти съставят списък на „българомислещите“ лица от Зелениче, в който влизат 85 души глави на семейства с кратко описание на тяхната пробългарска дейност. Така например за Васил Конакев е отбелязано „търговец, фанатик българомислещ, баща му касиер на българския комитет“, а за Михаил Гакев - „търговец, фанатик българомислещ, през турската война водеше български комити, съпровождаше германците и българите“.[21]

Изглед от селото към Вич

По време на окупацията на Гърция през Втората световна война в Зелениче е създадена чета на българската паравоенна организаци Охрана.[22] В 1945 година в селото има 1000 българофонски жители, 700 от които с „негръцко национално съзнание“ и 300 с „неустановено национално съзнание“.

След Гражданската война 58 семейства от Зелениче емигрират. През 60-е години се засилва емиграцията отвъд океана. Според Тодор Симовски отношението между местното население с македонски произход и потомците на гръцките бежанци днес е 2:1.[23]

Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско“.[24]

До 2011 година селото е част от дем Айтос. Всяка година през август в селото се провежда Фестивал на картофите.[4]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 2232 жители
  • 1920 – 2219 жители
  • 1928 – 1437 жители
  • 1951 – 1153 жители
  • 1961 – 1084 жители
  • 1971 – 853 жители
  • 1981 – 623 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Зелениче
Кочо Цонката
Фоти Кирчев
  • Flag of Bulgaria.svg Аргир Димитров (1884/1885 – 1913), македоно-одрински опълченец, жител на Варна, 1 рота на 8 костурска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 6 юли 1913 година[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Костов – Кокошката, български революционер от ВМОРО[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Христов (1893 – 1963), български революционер, деец на МФО
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Гизов (1905 – ?), български лекар, университетски преподавател
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Мицарев (Мицаров), български просветен деец, учител в Прекопана[27] и Тиквеш и свещеник в Тракия[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Василев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгерин, 2 рота на 9 велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година, носител на бронзов медал[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Мицаров, отец Кърчовски, български просветен деец, свещеник и революционер, участник в Охридското съзаклятие[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Попдимитров (Димитров, 1872 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Янев (1861 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Кире Митов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Кочо Цонков (1866 – 1906), български хайдутин и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Бицанов, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Ламбо Георгиев (1881 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година в Одринско[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Методи Кузманов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Михал С. Которчев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандил Шишков[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Стоянов (1854 - 1913), български опълченец, I опълченска дружина[37]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Димитров (1876 – 1905), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Николов Калфата – български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Фоти Кирчев (1875 – 1956), български революционер, деец на ВМОРО
Починали в Зелениче
  • Flag of Bulgaria.svg Пандо Мечкаров (1869 – 1904), български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Flag of Bulgaria.svg Мате Булев (1904 – 1949), гръцки партизанин, деец на СНОФ, НОФ и ВМРО (обединена)
Други
  • Flag of Greece.svg Христос Сардзетакис (р. 1926), гръцки политик, обявен за почетен жител на Зелениче, чиято майка е от Зелениче, дъщеря на андарта Козма Граменов (Козмас Граменопулос)[4]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζέλενιτς - Σκλήθρον
  2. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 353. ISBN 2-283-60452-4.
  3. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  4. а б в Σκλήθρο. // Visit Florina. Посетен на 21 август 2016.
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 82-83.
  6. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 17.
  7. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 154. При описанието на Костурска каза на страница 149 Веркович също споменава село Зеленич, което може би е Зеленград: Село Зеленич с 80 български и турски къщи... Местността около селото е много плодородна, жителите му са земеделци и пастири. Християнските семейни двойки са 30, а турските - 50. Данъкът на първите е 3750 пиастри, а на вторите - 7100 пиастри. Има една църква и една джамия. Под Зелениче почвата е плодородна, но ползата е малко, тъй като турците я обработват лошо.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
  9. Ζέλενιτς
  10. Илюстрация Илинден, бр.135, стр.13
  11. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 22.
  12. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 24.
  13. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  14. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.37
  15. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, отговорен редактор Маргарита Василева, т. 2, София 1992, стр. 41.
  16. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, Македонски Научен Иститут, София, 1927, стр. 38.
  17. Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 848.
  19. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  20. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  21. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 954-8187-27-2. с. 219.
  22. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  23. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје 1998.
  24. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 212.
  26. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.53
  27. Христов, Наум. Моята автобиография, стр. 14.
  28. Костенцев, Арсени. Спомени, Сохия, 1984, стр. 124 – 125.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 110.
  30. Църнушанов, Коста. Охридското съзаклятие, София, 1967, стр. 133.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 575.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 818.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 450.
  34. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 392.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 378.
  37. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
     Портал „Македония“         Портал „Македония