Направо към съдържанието

Върбица (Вич)

Вижте пояснителната страница за други значения на Върбица.

Върбица
Κρόνος
Поглед към Клисура от хълма Свети Илия с изглед към Шубрец и Връбица (Вербиста) зад него вляво
Поглед към Клисура от хълма Свети Илия с изглед към Шубрец и Връбица (Вербиста) зад него вляво
40.5869° с. ш. 21.4528° и. д.
Местоположение на картата на Костурско
Общи данни
Местоположение Гърция
Надм. височина1677 m

Върбица (на гръцки: Κρόνος, Τσουλίνα, Βέρμπιστα[1] ) е връх с височина 1677 m[1] и дял от планината Вич, Костурско, Егейска Македония, Гърция.[2]

Върбица се намира в югоизточната част на Вич (Нередската планина). От останалата част на масива на север е отделена от долината на Стара река (Палиорема). На изток Леховската река, приток на Стара река, я отделя от планината Алеодз (Трилофо). На юг клисурският проход Дауло с долините на Котури и Роимба я отделя от Мурик, а на запад Върбица граничи с Пополето.[2]

Хребетът е разположен в посока север - юг. Върховете му от север са Мнима Яни (1461 m), Слива (Коромилия, 1434 m), Върбица (Кронос, 1677 m) и Шубрец (Дукас, 1620 m) и Саргоница (1382 m).[2][1]

В 1896 година Гьорче Петров пише в „Материали по изучаванието на Македония“: „Единъ часъ надъ с. Прѣкопана, веригата почва постепенно да се възвишава до върхътъ Върбица, който се издига на с.-искотъ от с. Загорчани. На билото си той е плосъкъ и голъ, а странитѣ му сѫ покрити съ кическа гора отъ буки и „шума“ (дрѣбни дѫбове), с изключение на ю.-западната, която е гола и скалиста.[3]

По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година на Върбица се установява Горското началство на Костурския революционен район. На 14 август след серия кървави сражения османците успяват да овладеят Върбица и изгарят околните български села.[4][5][6]

  1. а б в Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 380. (на гръцки)
  2. а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 127.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 384.
  5. Биолчевъ, Ил. Коста Василевъ // Илюстрация Илиндень VIII (8 (78). Издание на Илинденската Организация, октомврий 1936. с. 14.
  6. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 30.