Направо към съдържанието

Костурски революционен район

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Костурски революционен район
Карта на Костурско съставена от Лазар Поптрайков, Васил Чекаларов, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Николов
Информация
Типреволюционна организация
Мото„Свобода или смърт“
Основана1898 година
Закрита1934 година
Положениенесъществуваща
Цел/фокусАвтономия за Македония и Одринско
Част отБитолски революционен окръг
Езицибългарски

Костурският революционен район от Битолския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация обхваща териториите на Костурската кааза в Османската империя с главен град Костур. Районът е един от най-добре организираните за революционни действия и активно участва в подготовката и реализацията на Илинденско-Преображенското въстание, заради което силно пострадва при потушаването на въстанието. За време на активната дейност на гръцката въоръжена пропаганда в Македония в периода 1904 – 1908 година Костурско е основно бойно поле на съперничещите си български и гръцки чети. Главен ръководител на гръцкия комитет е костурският митрополит Герман Каравангелис, а войводата Васил Чекаларов е най-изявеният войвода от ВМОРО в района. След Балканската война от 1912 година територията на района попада в Кралство Гърция, но въоръжената съпротива срещу окупацията продължава и след това.

Костурски революционен район

[редактиране | редактиране на кода]
Костурски революционни ръководители, картичка с портретите на Пандо Кляшев, Васил Чекаларов и Лазар Поптрайков, надписана от Кляшев на Георги Ковачев, 16 ноември 1904 година


Костурският революционен район е създаден и ръководен от Павел Христов между 1898 – 1901, подпомогнат от Кузо Стефов, Лазар Поптрайков и Михаил Николов. Заедно с Лазар Поптрайков, с длъжност главнен районен агитатор, привличат харамийския войвода Коте Христов към организацията през 1899 година. Района получава голяма помощ с пристигането на първата агитационна чета на ВМОРО в Леринско на Марко Лерински. През 1900 година започват редовни доставки на оръжие към Костурско от Гърция, канал организиран от Лазар Киселинчев и Васил Чекаларов. През 1901 година в района избухват Нурединовата и Иванчовата афера, при която са арестувани редица дейци на организацията и са заловени много оръжия.

През 1900 година в град Костур пристига новият гръцки митрополит Германос Каравангелис, който създава шпионски мрежи в костурските села и затруднява работата на ВМОРО. Със засилването на гъркоманската пропаганда до 1902 година Коте Христов, Павле Киров, Вангел Георгиев и Геле Търсиянски преминават срещу заплата на страната на митрополита. Васил Чекаларов организира чета, с която преследва и изтребва сподвижниците на Германос Каравангелис. В началото на 1903 година започва подготовката по изпращането на първите дейци на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония в Костурско.

Илинденско-Преображенско въстание

[редактиране | редактиране на кода]
Ръководителите на Костурския район по време на Илинденско-Преображенското въстание
Прошение на ръководителите на революционната организация в Костурска околия до всички представители на хуманните европейски държави, февруари - март 1903 г.


Всекидневно гледаме безобразията на турските войски над всички майки и сестри, всекидневно слушаме писъците на всичкото население в тесния ни край, в който се движим, и поддържаме още капка надежда у народа за близкия ден на свършъка на петвековните му мъки! Всекидневно правим отстъпления, за да не опълчим турските власти срещу измъчения народ, и се стараем с преголеми усилия да сдържем това население от общо въстание засега, когато от европейските дворове ни се обещава, че султанът ще се вразуми, от досега слушившето [се] в Македония и ще облегчи несносното положение на раята. Ние нищо не виждаме сега освен по-големи мъки над християните, по-голямо ожесточение и увеличение на войските по селата ни и още най-нетърпимото: обезчестяванье на жените и пронизвание телата на селянките и селяните от турските куршуми и щикове заради тази само причина, че селяните трябвало да се защитават от безпощаден бой, да бранат жените си от позорно безчестие и срам и от безразборни обири и грабежи на покъщнини.

Това занятие турците си практикуват отдавна още, но днес също това се повтаря в с. Дъмбени, което село е напуснато от жителите подир кървавото сбиване и изпълнато от турски аскер.

Цялото почти население между които има ранени и бити, през снежните виелици и високите планини, дохаждат при Вас за помощ и защита от турските произволи. Още еднъж с този пресен случай в с. Дъмбени сърцата ни се късат от яд и жлъч за кръвно отмъщение, но нашето търпение е голямо и като отговорни за бъдеще пред това население ние се стараем да затъпеем чу[в]ството на отмъщение и докачение на честта и се обръщаме към Вашите благородни и чу[в]ства и Ви молим да се поставите в положението на това бедно население, което постоянно търпи безчестия, срам и мъки и което население се надява най-първо на европейските благородни чувства и твърди постъпки пред мръсната порта, а после на народното оръжие и сила. Надяваме се на застъпничеството и хуманна помощ от Ваша страна.

С уважение саморъчно подписаните ръководители на революционната организация в Костурската околия: Лазов, В. Чекаларов, П. Кляшев[1][2]

Дейци на ВМОРО в Костурско след Хуриета

Подготовка

[редактиране | редактиране на кода]

На Смилевския конгрес участват и представители на Костурския революционен район. В първия ден на конгреса на 2 май в Смилево присъстват 24 войводи, от които двама четници. Отсъстват само Лазар Поптрайков и Иван Попов. За делегати са избрани Васил Чекаларов и Пандо Кляшев.

При преразпределението на районите в битолския окръг за въстанието Костурско запазва името и географските си граници, като се създават 5 подрайона, а 2 от тях са разделени на отделни центрове. В тях трябва да действат районни чети, които да се управляват от горски началства. В отделните села действат и селски чети от по 30 – 50 души четници, а в селата Смърдеш и Косинец се организират по 2 селски чети. Общата им численост за района е 672 четници.

Пандо Кляшев обобщава, че районът разполага с над 1500 разновидни пушки, главно „Гра“ (до 95%) и Манлихери с по 200 патрона. Според него местната организация не разполага с хранителни запаси за време на въстанието, но потвърждава, че ще набавят преди започването му. Фелдфебел Иван Попов е определен за инструктор в курсовете по военно обучение в Костурско.

След въстанието

[редактиране | редактиране на кода]
Дейци на ВМОРО от Костурско, амнистирани с общата амнистия от 1904 година

След погрома на въстанието от ръководителите на ВМОРО се оттеглят в Гърция или в България[3] и в Костурско остава единствено Митре Влаха.[4] В края на 1903 година Иван Попов от София съобщава на дейците в Гърция, че Организацията е решил да възобнови четническата дейност. В средата на януари 1904 година[3] в Костенарията пристигат Киряк Шкуртов, Нумо Желински и Костандо Живков, които наказват няколко предатели в Костенарията и се опитват да възстановят революционната дейност. Организирани са и крайните южни костенарски села, в които дотогава няма революционни комитети като Либешево, Бойно, Бела църква, Нестиме и Песяк. В средата на февруари 1904 година в Костенарията пристигат и Никола Добролитски, Пандо Сидов, Тома Янакиев, Кольо А. Цаконски и Васил Бружо от Добролища. Костенарските дейци се срещат в началото на април в Кономладската планина в Корещата с Митре Влаха, който вече е събрал чета от 5-6 души. Там пристига и Трайко Данданов с 8 души чета, а по-късно и 33 революционери избягали от Битолския затвор. Решено е Митре Влаха да остане околийски войвода на Костурско, Нумо Желински войвода на Костенарията, Кольо Добролитски – войвода на Нестрамкол, а Трайко Данданов – войвода на Пополето.[4]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I. 1878 – 1912. Част II: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 52.
  2. ↑ ЦДИА, Ф. 321, оп. 1, а. е. 1558, л. 17-20.
  3. ↑ а б Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 9.
  4. ↑ а б Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 10.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Костурски_революционен_район&oldid=12805319“.