Руля
Руля Κώτας | |
---|---|
— село — | |
![]() Руля от пътя Костур – Лерин | |
Страна | ![]() |
Област | Западна Македония |
Дем | Преспа |
Географска област | Кореща |
Надм. височина | 946 m |
Население | 22 души (2011 г.) |
Демоним | Ру̀лени |
Руля в Общомедия |
Ру̀ля (на гръцки: Κώτας, Котас, до 1927 година Ρούλια, Руля,[1] до 1932 година Κατωχώρι, Катохори[2]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 38 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 30 километра северно от Костур (Кастория) в подножието на планината Корбец (Трикларио) в областта Кореща (Корестия). Руля е на десния бряг на Рулската река, ляв приток на Бистрица (Алиакмонас).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Хровиля с 25 семейства.[4] В края на XIX век Руля е българско село в Костурска каза на Османската империя. Според легендите селото е било първоначално в местността Горно село, на самия път Лерин – Корча, но тъй като страдало от опустошенията на придвижващите се по пътя османски войски се преместило около развалините на манастира „Успение Богородично“. В Руля е построена църквата „Света Богородица“ и е отворено българско училище през 1865 година. Последователно в селото служат свещениците поп Карафил Бурджунов, поп Христо Бурджунов, поп Трайко Петков и поп Павле Настов (1912 г.).[5] В 1860 година е пострена църквата „Свети Атанасий“.[6]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Руля (Rulia) е показано като село с 36 домакинства и 100 жители българи.[7]
„Пѫтьтъ слѣдва Дѣлово — така се нарича Бистрица въ своето горньо течение — пуща се надолу прѣзъ една добрѣ застроена долина, въ която сѫ разположени много български села. Не далече отъ селото Руля водата на рѣката се изгубва съвършенно отъ коритото си и се появява пакъ слѣдъ 3 клм. растояние.“[8]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Руля има 500 жители българи.[9] В началото на XX век цялото население на Руля е под върховенството на Цариградската патриаршия. По гръцки сведения в селото има 70-90 патриаршистки семейства.[10] След Илинденското въстание в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия.[11] Същата година турските власти не допускат учителя Л. Поповски от Дъмбени да отвори българско училище в селото[12] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Руля има 600 българи екзархисти и работи българско училище.[13] Според Георги Константинов Бистрицки Руля преди Балканската война има 75 български къщи.[14]
През Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година в Руля се организират две чети на ВМОРО: селската с 37 души и ръководена от кмета Ставро и четата на Коте Христов със 169 души четници, която се разпада през 1904 година заради присъединяването на Коте Христов към гръцката въоръжена пропаганда в Македония[15]
В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[16]
По време на Балканската война 2 души от Руля се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17]
В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:
„ | 1 1/4 ч. на северозапад от с. Търново по течението на река Бигла, на десния бряг покрай дефилето за гр. Костур и река Чунгурица, на едно хълмисто място е разположено българското с. Руля с около 106 къщи население се чисти българи. Имали са българско училище с български учители и българска черква със свещеник поп Павел от същото село...[18] в с. Руля всичките селяни си говорят чисто български.[19] | “ |
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Рулия е обозначено като българско селище.[20]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Българското училище е нападнато от гръцки части, които разграбват цялата училищна документация. Местните българи Л. Делов и Н. Лазаров са арестувани по обвинения в пробългарска агитация.[21] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Руля (Руља) има 100 къщи славяни християни.[22] В 1927 година селото е прекръстено на Катохорион, а в 1932 на Котас по името на Коте Христов.
От 1995 година в селото работи музеят „Капитан Коте“, настанен в родната му къща.[23]
- Преброявания
- 2001 - 53 жители
- 2011 - 22 жители
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Руля
Васил Иванов (1884 – 1956), деец на ВМОРО
Васил Попкарамфилов (Βασίλειος Παπακαραφύλλης), гръцки андартски деец от трети клас[24]
Димитриос Котас (Димитър Котев, ? - 1944), гръцки юрист
Коте Христов (1863 – 1905), гръцки андартски капитан
Нестор Рачков, илинденец, през 1912-1913 затворен от гърците в Еди-куле[25]
Никола Янев (1861 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 7 кумановска дружина[26]
Пандо Милев, македоно-одрински опълченец, Втора отделна партизанска рота, рота на 5 одринска дружина[27]
Сотириос Котас (Сотир Котев, 1894 – 1971), гръцки военен
Спиро Карафилов, участник в Кресненско-Разложкото въстание като член в чета №4 под войводството на Стефо Николов.[28]
Ставро Стоянов Тзавелла, селски кмет и войвода на рулската чета през Илинденското въстание[29]
Христо Коломанов (? – 1912), убит от гърците[30]
поп Христо Попдимитров (Παπα Χρήστος Παπαδημητρίου), гръцки андартски деец от трети клас[24]
Христофор Тзавелла (1934 - 2018), български фолклорист и историк
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 429.
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 114. (на турски)
- ↑ Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 100
- ↑ Μπαλασάς, Αθανάσιος Κ. Ιστορικά Στοιχεία, αρχιτεκτονικός πλούτος και μια πρόταση αναβίωσης της περιοχής των Κορεστείων Καστοριάς. // Βαλκανικά σύμμεικτα (17). 2015. σ. 229. (на гръцки)
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108-109.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 122.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
- ↑ Ρούλια[неработеща препратка]
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 99
- ↑ Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 875.
- ↑ Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. — В: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 22.
- ↑ Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. — В: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 23.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 175, 183.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
- ↑ Captain Kottas Museum. // Museum of Folklore and History, Drosopigi. Посетен на 18 юни 2015.
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 170. (на гръцки)
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 429.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 819.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 437.
- ↑ Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 291.
- ↑ Тзавелла, Христофор, „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, Македония прес, София, 2003, с.71
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 429.
|