Руля

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Руля
Κώτας
— село —
Руля от пътя Костур – Лерин
Руля от пътя Костур – Лерин
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областКореща
Надм. височина946 m
Население22 души (2011 г.)
ДемонимРу̀лени
Руля в Общомедия
Печат на българското основно училище „Св. Лавренти“ в село Руля, 1912 година

Ру̀ля (на гръцки: Κώτας, Котас, до 1927 година Ρούλια, Руля,[1] до 1932 година Κατωχώρι, Катохори[2]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 38 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 30 километра северно от Костур (Кастория) в подножието на планината Корбец (Трикларио) в областта Кореща (Корестия). Руля е на десния бряг на Рулската река, ляв приток на Бистрица (Алиакмонас).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Старото българско училище в Руля
Стато и Веселина Козарови от Руля с децата им. Бащата на Веселина Нестор Рачков е деец на ВМОРО, участник в сражението при Пъпли е затворен от гръцките власти в Еди куле между 1912–1913 година, а дядото на Стато – Христо Коломанов е убит от гърци през 1912 година.[3] Веселина Козарова е в народна носия от Руля

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Хровиля с 25 семейства.[4] В края на XIX век Руля е българско село в Костурска каза на Османската империя. Според легендите селото е било първоначално в местността Горно село, на самия път Лерин – Корча, но тъй като страдало от опустошенията на придвижващите се по пътя османски войски се преместило около развалините на манастира „Успение Богородично“. В Руля е построена църквата „Света Богородица“ и е отворено българско училище през 1865 година. Последователно в селото служат свещениците поп Карафил Бурджунов, поп Христо Бурджунов, поп Трайко Петков и поп Павле Настов (1912 г.).[5] В 1860 година е пострена църквата „Свети Атанасий“.[6]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Руля (Rulia) е показано като село с 36 домакинства и 100 жители българи.[7]

„Пѫтьтъ слѣдва Дѣлово — така се нарича Бистрица въ своето горньо течение — пуща се надолу прѣзъ една добрѣ застроена долина, въ която сѫ разположени много български села. Не далече отъ селото Руля водата на рѣката се изгубва съвършенно отъ коритото си и се появява пакъ слѣдъ 3 клм. растояние.“[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Руля има 500 жители българи.[9] В началото на XX век цялото население на Руля е под върховенството на Цариградската патриаршия. По гръцки сведения в селото има 70-90 патриаршистки семейства.[10] След Илинденското въстание в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия.[11] Същата година турските власти не допускат учителя Л. Поповски от Дъмбени да отвори българско училище в селото[12] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Руля има 600 българи екзархисти и работи българско училище.[13] Според Георги Константинов Бистрицки Руля преди Балканската война има 75 български къщи.[14]

През Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година в Руля се организират две чети на ВМОРО: селската с 37 души и ръководена от кмета Ставро и четата на Коте Христов със 169 души четници, която се разпада през 1904 година заради присъединяването на Коте Христов към гръцката въоръжена пропаганда в Македония[15]

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[16]

По време на Балканската война 2 души от Руля се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

1 1/4 ч. на северозапад от с. Търново по течението на река Бигла, на десния бряг покрай дефилето за гр. Костур и река Чунгурица, на едно хълмисто място е разположено българското с. Руля с около 106 къщи население се чисти българи. Имали са българско училище с български учители и българска черква със свещеник поп Павел от същото село...[18] в с. Руля всичките селяни си говорят чисто български.[19]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Рулия е обозначено като българско селище.[20]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Българското училище е нападнато от гръцки части, които разграбват цялата училищна документация. Местните българи Л. Делов и Н. Лазаров са арестувани по обвинения в пробългарска агитация.[21] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Руля (Руља) има 100 къщи славяни християни.[22] В 1927 година селото е прекръстено на Катохорион, а в 1932 на Котас по името на Коте Христов.

От 1995 година в селото работи музеят „Капитан Коте“, настанен в родната му къща.[23]

Преброявания
  • 2001 - 53 жители
  • 2011 - 22 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Коте Христов на отклонението за Руля. Надписът гласи: „Котас пионер на Македонската битка“
Ставро Стоянов Тзавелла от Руля, Тома Янакиев от Желин и Трайко Тодев от Желево.
Родени в Руля
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Иванов (1884 – 1956), деец на ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Васил Попкарамфилов (Βασίλειος Παπακαραφύλλης), гръцки андартски деец от трети клас[24]
  • Flag of Greece.svg Димитриос Котас (Димитър Котев, ? - 1944), гръцки юрист
  • Flag of Greece.svg Коте Христов (1863 – 1905), гръцки андартски капитан
  • Flag of Bulgaria.svg Нестор Рачков, илинденец, през 1912-1913 затворен от гърците в Еди-куле[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Янев (1861 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 7 кумановска дружина[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Пандо Милев, македоно-одрински опълченец, Втора отделна партизанска рота, рота на 5 одринска дружина[27]
  • Flag of Greece.svg Сотириос Котас (Сотир Котев, 1894 – 1971), гръцки военен
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Карафилов, участник в Кресненско-Разложкото въстание като член в чета №4 под войводството на Стефо Николов.[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Ставро Стоянов Тзавелла, селски кмет и войвода на рулската чета през Илинденското въстание[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Коломанов (? – 1912), убит от гърците[30]
  • Flag of Greece.svg поп Христо Попдимитров (Παπα Χρήστος Παπαδημητρίου), гръцки андартски деец от трети клас[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Христофор Тзавелла (1934 - 2018), български фолклорист и историк

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 429.
  4. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 114. (на турски)
  5. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 100
  6. Μπαλασάς, Αθανάσιος Κ. Ιστορικά Στοιχεία, αρχιτεκτονικός πλούτος και μια πρόταση αναβίωσης της περιοχής των Κορεστείων Καστοριάς. // Βαλκανικά σύμμεικτα (17). 2015. σ. 229. (на гръцки)
  7. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108-109.
  8. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 122.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  10. Ρούλια[неработеща препратка]
  11. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  12. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  13. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  14. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  15. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 99
  16. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 875.
  18. Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. — В: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 22.
  19. Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. — В: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 23.
  20. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  21. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 175, 183.
  22. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  23. Captain Kottas Museum. // Museum of Folklore and History, Drosopigi. Посетен на 18 юни 2015.
  24. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 170. (на гръцки)
  25. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 429.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 819.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 437.
  28. Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 291.
  29. Тзавелла, Христофор, „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, Македония прес, София, 2003, с.71
  30. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 429.