Руля
|
Руля Κώτας |
|
|---|---|
| — село — | |
 Руля от пътя Костур – Лерин |
|
  Руля  Руля |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Преспа |
| Географска област | Кореща |
| Надм. височина | 946 m |
| Население | 53 души (2001) |
| Руля в Общомедия | |
Ру̀ля (на гръцки: Κώτας, Котас, до 1927 година Ρούλια, Руля,[1] до 1932 година Κατωχώρι, Катохори[2]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония с 53 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 38 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 30 километра северно от Костур (Кастория) в подножието на планината Корбец (Трикларио) в областта Кореща (Корестия). Руля е на десния бряг на Рулската река, ляв приток на Бистрица (Алиакмонас).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споманава за пръв път в османски дефтер от 1530 година под името Хровиля с 25 семейства.[4]. В края на XIX век Руля е българско село в Костурска каза на Османската империя. Според легендите селото е било първоначално в местността Горно село, на самия път Лерин – Корча, но тъй като страдало от опустошенията на придвижващите се по пътя османски войски се преместило около развалините на манастира „Успение Богородично“. В Руля е построена църквата „Света Богородица“ и е отворено българско училище през 1865 година. Последователно в селото служат свещениците поп Карафил Бурджунов, поп Христо Бурджунов, поп Трайко Петков и поп Павле Настов (1912 г.)[5].
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Руля (Rulia) е показано като село с 36 домакинства и 100 жители българи.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Руля има 500 жители българи.[7] В началото на XX век цялото население на Руля е под върховенството на Цариградската патриаршия. По гръцки сведения в селото има 70-90 патриаршистки семейства.[8] След Илинденското въстание в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия.[9] Същата година турските власти не допускат учителя Л. Поповски от Дъмбени да отвори българско училище в селото[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Руля има 600 българи екзархисти и работи българско училище.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Руля преди Балканската война има 75 български къщи.[12]
През Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година в Руля се организират две чети на ВМОРО: селската с 37 души и ръководена от кмета Ставро и четата на Коте Христов с 169 души четници, която се разпада през 1904 година заради присъединяването на Коте Христов към гръцката въоръжена пропаганда в Македония[13]
В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[14]
По време на Балканската война 2 души от Руля се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]
В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:
| „ | 1 1/4 ч. на северозапад от с. Търново по течението на река Бигла, на десния бряг покрай дефилето за гр. Костур и река Чунгурица, на едно хълмисто място е разположено българското с. Руля с около 106 къщи население се чисти българи. Имали са българско училище с български учители и българска черква със свещеник поп Павел от същото село...[16] в с. Руля всичките селяни си говорят чисто български.[17] | “ |
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Българското училище е нападнато от гръцки части, които разграбват цялата училищна документация. Местните българи Л. Делов и Н. Лазаров са арестувани по обвинения в пробългарска агитация[18]. В 1927 година селото е прекръстено на Катохорион, а в 1932 на Котас по името на Коте Христов.
От 1995 година в селото работи музеят „Капитан Коте“, настанен в родната му къща.[19]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Руля
Васил Иванов (1884 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание, войвода на селската чета след 1904 година, емигрирал в Торонто[20]
Васил Попкарамфилов (Βασίλειος Παπακαραφύλλης), гръцки андартски деец от трети клас[21]- Коте Христов (1863 – 1905), гръцки андартски капитан
- Нестор Рачков, Илинденец, през 1912-1913 затворен от гърците в Еди-куле[22]
- Никола Янев (1861 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 7 кумановска дружина[23]
- Пандо Милев, македоно-одрински опълченец, Втора отделна партизанска рота, рота на 5 одринска дружина[24]
- Сотириос Котас (1894 – 1971), гръцки военен
- Ставро Стоянов Тзавелла, деец на ВМОРО
- Христо Коломанов (? – 1912) убит от гърците в 1912[25]
- поп Христо Попдимитров (Παπα Χρήστος Παπαδημητρίου), гръцки андартски деец от трети клас[21]
- Христофор Тзавелла (р.1934), български фолклорист и историк
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ρούλια - Κατωχώρι
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κάτω Χωρίον - Κώττας
- ↑ Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.429.
- ↑ Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 114
- ↑ Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 100
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.108-109.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
- ↑ Ρούλια
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.
- ↑ Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
- ↑ Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.6.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 99
- ↑ Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 875.
- ↑ Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. — В: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 22.
- ↑ Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. — В: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 23.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.175, 183
- ↑ Captain Kottas Museum. // Museum of Folklore and History, Drosopigi. Посетен на 18 юни 2015.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 62.
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 170. (на гръцки)
- ↑ Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.429
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 819.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 437.
- ↑ Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.429
| |||||||||||||||||
Портал „
