Руля

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Руля
Κώτας
— село —
Руля от пътя Костур – Лерин
Руля от пътя Костур – Лерин
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Кореща
Надм. височина 946 m
Население 53 души (2001)
Руля в Общомедия

Ру̀ля (на гръцки: Κώτας, Котас, до 1927 година Ρούλια, Руля,[1] до 1932 година Κατωχώρι, Катохори[2]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония с 53 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 38 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 30 километра северно от Костур (Кастория) в подножието на планината Корбец (Трикларио) в областта Кореща (Корестия). Руля е на десния бряг на Рулската река, ляв приток на Бистрица (Алиакмонас).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Стато и Веселина Козарови от Руля с децата им. Бащата на Веселина Нестор Рачков е деец на ВМОРО, участник в сражението при Пъпли е затворен от гръцките власти в Еди куле между 1912-1913 година, а дядото на Стато - Христо Коломанов е убит от гърци през 1912 година[3]. Веселина Козарова е в народна носия от Руля.

Селото се споманава за пръв път в османски дефтер от 1530 година под името Хровиля с 25 семейства.[4]. В края на XIX век Руля е българско село в Костурска каза на Османската империя. Според легендите селото е било първоначално в местността Горно село, на самия път Лерин – Корча, но тъй като страдало от опустошенията на придвижващите се по пътя османски войски се преместило около развалините на манастира „Успение Богородично“. В Руля е построена църквата „Света Богородица“ и е отворено българско училище през 1865 година. Последователно в селото служат свещениците поп Карафил Бурджунов, поп Христо Бурджунов, поп Трайко Петков и поп Павле Настов (1912 г.)[5].

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Руля (Rulia) е показано като село с 36 домакинства и 100 жители българи.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Руля има 500 жители българи.[7] В началото на XX век цялото население на Руля е под върховенството на Цариградската патриаршия. По гръцки сведения в селото има 70-90 патриаршистки семейства.[8] След Илинденското въстание в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия.[9] Същата година турските власти не допускат учителя Л. Поповски от Дъмбени да отвори българско училище в селото[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Руля има 600 българи екзархисти и работи българско училище.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Руля преди Балканската война има 75 български къщи.[12]

През Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година в Руля се организират две чети на ВМОРО: селската с 37 души и ръководена от кмета Ставро и четата на Коте Христов с 169 души четници, която се разпада през 1904 година заради присъединяването на Коте Христов към гръцката въоръжена пропаганда в Македония[13]

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[14]

По време на Балканската война 2 души от Руля се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

1 1/4 ч. на северозапад от с. Търново по течението на река Бигла, на десния бряг покрай дефилето за гр. Костур и река Чунгурица, на едно хълмисто място е разположено българското с. Руля с около 106 къщи население се чисти българи. Имали са българско училище с български учители и българска черква със свещеник поп Павел от същото село...[16] в с. Руля всичките селяни си говорят чисто български.[17]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Българското училище е нападнато от гръцки части, които разграбват цялата училищна документация. Местните българи Л. Делов и Н. Лазаров са арестувани по обвинения в пробългарска агитация[18]. В 1927 година селото е прекръстено на Катохорион, а в 1932 на Котас по името на Коте Христов.

От 1995 година в селото работи музеят „Капитан Коте“, настанен в родната му къща.[19]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Коте Христов на входа на Руля. Надписът гласи: „Котас пионер на Македонската битка“
Ставро Стоянов Тзавелла от Руля, Тома Янакиев от Желин и Трайко Тодев от Желево.
Родени в Руля
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Иванов (1884 – ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание, войвода на селската чета след 1904 година, емигрирал в Торонто[20]
  • Flag of Greece.svg Васил Попкарамфилов (Βασίλειος Παπακαραφύλλης), гръцки андартски деец от трети клас[21]
  • Flag of Greece.svg Коте Христов (1863 – 1905), гръцки андартски капитан
  • Flag of Bulgaria.svg Нестор Рачков, Илинденец, през 1912-1913 затворен от гърците в Еди-куле[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Янев (1861 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 7 кумановска дружина[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Пандо Милев, македоно-одрински опълченец, Втора отделна партизанска рота, рота на 5 одринска дружина[24]
  • Flag of Greece.svg Сотириос Котас (1894 – 1971), гръцки военен
  • Flag of Bulgaria.svg Ставро Стоянов Тзавелла, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Коломанов (? – 1912) убит от гърците в 1912[25]
  • Flag of Greece.svg поп Христо Попдимитров (Παπα Χρήστος Παπαδημητρίου), гръцки андартски деец от трети клас[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Христофор Тзавелла (р.1934), български фолклорист и историк

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ρούλια - Κατωχώρι
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κάτω Χωρίον - Κώττας
  3. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.429.
  4. Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 114
  5. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 100
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.108-109.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
  8. Ρούλια
  9. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.
  10. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  11. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  12. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.6.
  13. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 99
  14. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 875.
  16. Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. — В: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 22.
  17. Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. — В: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 23.
  18. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.175, 183
  19. Captain Kottas Museum. // Museum of Folklore and History, Drosopigi. Посетен на 18 юни 2015.
  20. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 62.
  21. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 170. (на гръцки)
  22. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.429
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 819.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 437.
  25. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.429


     Портал „Македония“         Портал „Македония