Смърдеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в дем Преспа, Гърция. За планината в Република Македония вижте Смърдеш (планина). За селото в Теспротия вижте Кристалопиги (дем Сули).
Смърдеш
Κρυσταλλοπηγή
— село —
Църквата „Свети Георги“ в Смърдеш, 1891 г.
Църквата „Свети Георги“ в Смърдеш, 1891 г.
Гърция
40.6333° с. ш. 21.0833° и. д.
Смърдеш
Западна Македония
40.6333° с. ш. 21.0833° и. д.
Смърдеш
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Кореща
Надм. височина 1 174 m
Население (2001) 573 души
Пощенски код 530 77
Телефонен код 23850-45
Смърдеш в Общомедия

Смърдеш (на гръцки: Κρυσταλλοπηγή, Кристалопиг̀и, до 1927 година Σμαρδέσι, Смардеси[1]) е село в Република Гърция, дем Преспа, област Западна Македония с 573 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 51 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 38 километра северозападно от Костур (Кастория) в подножието на планината Корбец (Трикларио) в областта Кореща (Корестия). Смърдеш е на три километра от гръко-албанската граница и контролно-пропускателния пункт Кристалопиги-Капещица (Капщица).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Арзухал (молба) от жителите на Смърдеш до Великия везир, 5 май 1892 г., в която се заявява, че половината от жителите на селото са българи и тъй като гърците нарушават религиозните им права, според действащия закон за вероизповеданията, молят да бъдат прехвърлени в лоното на Българската екзархия

Според местни предания първоначално селото се е намирало в местността Селището, но след чумна епидемия било изградено на новото място. Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1530 година под името Исмирдеш с 53 домакинства [2]

В края на 19 век Смърдеш е сравнително голямо българско село с незначителна гъркоманска партия, която държи местната църква. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Смардеси (Smardessi) живеят 1500 гърци и българи.[3] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Смърдеш (Smrdesh) е показано като село в Костурска каза с 460 домакинства и 1 300 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Смърдеш има 1 780 жители българи.[5] В 1902 година по гръцки сведения в селото има 190 патриаршистки и 180 екзархийски семейства.[6] През февруари 1903 година се стига до помирение между гъркоманите и останалите българи в селото (между патриаршистите и екзархистите). Дни по-късно, през март същата година всички жители на селото преминават под ведомството на Екзархията - пример, който последват и други костурски села. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 2 360 българи екзархисти.[7]

След 1900 година жителите на селото, заедно с тези на село Дъмбени играят водеща роля в борбите на ВМОРО. На 8 срещу 9 май 1903 година редовна турска войска напада селото. Причина за това е, че преди повече от месец в селото е укривана четата на Борис Сарафов. 87 жители (45 мъже, 36 жени и 6 деца) са убити, 300 къщи са изгорени,заедно с 2 училища и 19 дюкяна. 50 души са ранени, изнасилени са 35 жени. 1500 души остават без покрив. Османски източници сочат, че при нападението са убити 81 местни жители, изгорени са 184 къщи, 19 дюкяни, 2 училища, един хан и един хамбар и признават, че са извършени грабежи.[8]

През 1903 година учителка в селото е Виктория Михайлова от Прилеп, която извезва знамето на косинската чета[9]. По време на Илинденско-Преображенското въстание селото отново е ограбено, мнозина негови жители са избити, а на други са отрязани ушите.[10] Както си спомня местен жител,

„ турците го изгорее, го изгорее два пъта зашчо селото беше комицко, булгарцко. Оттамо имаше много войводи - Васил Чекаларов, Пандо Кляшев и други имаше... Имаше много отепани, нат сто души.[11] “

През 1903 година в къщата на смърдешкия жител Ильо Истанин Лаки Поповски създава нелегална леярница и склад за бомби, преместена след опожаряването на селото в Дъмбени[12].

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[13] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Смърдеш има 209 къщи с 989 жители и функционира училище с 3 учители.[14] Според Георги Константинов Бистрицки Смърдеш преди Балканската война има 350 български къщи.[15]

По време на Балканската война 42 души от Смърдеш се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

„ 2 ч. на северозапад от с. Лабаница, в един трап на каменисто място, до шосето, което минава от гр. Лерин през с. Брезница за Албания, е разположено с. Смърдеш с 270 къщи. Населението по народност е българско и си говорят на матерния си български язик. Имаха си българска черква с български от селото свещеници, от които единият бе поп Дамо. Имаха свое училище с учители и учителки. За духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I. Селото е родно място на войводите Васил Чекаларов, Пандо Кляшев, Стерьо войвода и четника Пандо Костадинов.[17] “

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Църквата през Първата световна война.

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След Първата световна война много жители на Смърдеш се изселват в България (По официален път 24 семейства с 59 души). Междувременно, след 1903 година се засилва и емиграцията в САЩ, Канада и Австралия. През 1906 година в Медисън, Илинойс преселниците от Смърдеш създават свое благотворително и просветно дружество, наречено „Пандо Кляшев“[18].

В 1927 година селото е прекръстено на Кристалопиги.[19] Селото пострадва значително по време на Втората световна война[20], а през Гръцката гражданска война всичките му жители се изселват в Югославия и другите социалистически страни. В преброяването от 1951 година е обявено за запуснато. По-късно гръцките власти заселват в Кристалопиги номадски влашки семейства от Теспротия и околностите на Превеза, които се заселват и в съседните изоставени български села като Въмбел (Мосхохори), Косинец (Йеропиги) и Дъмбени (Дендрохори).

Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко.[21]

В селото има четири църкви - старата „Свети Безсребреници“, „Свети Димитър“ (1870), „Свети Георги“ (1890) и „Свето Успение Богородично“ (1970).[22]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

Стари къщи в Смърдеш.
  • 1913 - 1 488 жители
  • 1920 - 718 жители
  • 1928 - 598 жители
  • 1940 - 624 жители
  • 1951 - 0 жители
  • 1961 - 364 жители
  • 1971 - 309 жители
  • 1981 - 265 жители
  • 1991 - 213 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Смърдеш
Васил Чекаларов.
Пандо Кляшев.
Стерьо Стерьовски.
Семейство от Смърдеш. Първо десетилетие на 20 век
  • България Андон Шкондуров (1879 - ?), български революционер, оставил спомени за Илинденското въстание
  • Социалистическа федеративна република Югославия Атанас Коровешов (1918 - 1945), комунистически революционер, ръководител на НОФ
  • България Атина Андреева Конукова (1921 - ?), войник на ДАГ (1947 - 1949), изпратена на лечение в Унгария, откъдето в 1954 година идва в България и със съпруга си се установява във Варна, оставя спомени[23]
  • Гърция Васил Караджов (Βασίλειος Καρατζίδης), гръцки андартски деец от втори клас, бяга в Писодер, където става член на местния гръцки комитет, участва в Балканските войни и тази в Северен Епир[24]
  • България Васил Костов Коровешов, член на КПГ от 1942 г., член на ЕПОН, партизанин на ЕЛАС и войник на ДАГ в батальона на Пандо Шиперков (1942 - 1949), емигрант в СССР (1949 - 1958), в 1959 г. се установява със семейството си във Варна, България, оставя спомени[25]
  • България Васил Чекаларов (1874 - 1913), български революционер
  • България Васил Шанов (1874 - 1953), български революционер и просветен деец
  • Република Македония Гаврил Константинович (1881 - 1918), ранен македонист
  • България Георги Кръстев Секулов (Секулидис), партизанин на ЕЛАС и войник на ДАГ (1943 - 1949), ранен в 1949 г. е изпратен на лечение в Румъния, откъдето в 1958 г. със семейството си отива във Варна, България, оставя спомени[26]
  • Гърция Герго Ковача (Γεώργιος Κοβατσίδης), гръцки андартски деец от втори клас, с брат си Хараламби (Χαράλαμπος, агент четвърти клас) създава гръцки комитет в селото[24] Убит през 1907 г. от ВМРО (чрез Лазар Палков).[27]
  • България отец Димо Трайков (? - 31 януари 1941), български духовник и революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[28]
  • България Иван Наумов Прешленков, български строител
  • България Иван Репацев, български емигрантски деец
  • Гърция Илия Ковачев[29] (Ηλίας Κοβάτσης), гръцки андартски деец, заедно с брат си Лазар е информатор на Германос Каравангелис[24]
  • България Кръстьо Ставрев Пинзов, български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.
  • България Коста Жежаята, деец на ВМОРО[30]
  • България Коля Чоки, деец на ВМОРО[30]
  • Гърция Лазар Курчов (Λάζαρος Κύρτσος), гръцки андартски деец от трети клас, убит през юли 1903 година от дейци на ВМОРО[31]
  • България Лаки Поповски, български революционер от ВМОРО
  • България Наум Масалинков (1875 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • България Никола (Лаки) Гелин Каранджов, деец на ВМОРО, войвода на смърдешката чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[32]
  • България Гърция Никола Гичов[29] (Νικόλαος Γκίτσας), деец на ВМОРО[30], в същото време е шпионин на гръцката пропаганда и водач на андарти[24]
  • Гърция Никола Курчов (Νικόλαος Κύρτσος), гръцки андартски деец, подпомага капитан Вардас[31]
  • България Никола Шамандуров (? - 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Иван Попов, загинал над селото на 28 август[33].
  • България Панайот Кляшев, деец на ВМОРО[30]
  • България Пандо Кляшев (1882 - 1907), български революционер
  • България Панайот Костов (1874 - 1951), български лекар, кмет на Пловдив (1927-1928)
  • Гърция Пандо Шиперков (? - 1948), гръцки партизанин
  • България Станко Ранов (? - 1917), български офицер[34]
  • Арумъни България Стерьо Стерьовски (1876 - 1905), български революционер
  • България Тодор Рачов, деец на ВМОРО[30]
  • България Филип Атанасов (1888 - ?), български учен, преподавател в Медицинския факултет на СУ, деец на Македонската федеративна организация и ВМРО (обединена)
  • Гърция Христо Курчов (Χρήστος Κύρτσος), гръцки андартски деец от трети клас, подпомага Коте Христов и Павел Киров отпреди 1903 година, става четник на капитан Каудис, а през 1906 година бяга в Канада, по-късно се връща и подпомага четата на Скундрис[31]
  • България Хенри Д. Каранджев, българин емигрант в САЩ, финансист и банкер, работил в Гранит Сити, Илинойс
  • България Янаки Вражинов (Вържинов, 1869 - 1949) - един от най-известните софийски пекари[35]
  • България Яно Гяров, деец на ВМОРО[30]
Македоно-одрински опълченци от Смърдеш
  • България Ангел П. Щурков, 1 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[36]
  • България Антон Илиев (1884 - ?), 1 и 3 рота на 6 охридска дружина[37]
  • България Антон Попкиров (Киров, 1879 - ?), декоратор, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[38]
  • България Апостол Янчев (1893 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина[39]
  • България Атанас К. Попов (1862 - ?), предприемач, II клас, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[40]
  • България Атанас Кръстев (1890 - ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[41]
  • България Васил Галев (1881/1882 - ?), Лазарет, Нестроева рота на 6 охридска дружина, 1 рота на 14 воденска дружина[42]
  • България Георги Антонов, 30-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[43]
  • България Георги Ан. Рапов, 6 охридска дружина[44]
  • България Димитър Юруков (1869 - ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[45]
  • България Дичо Илиев (1880 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина[46]
  • България Иван Атанасов (1893 - ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[47]
  • България Иван Тодоров, 1 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[48]
  • България Иван Тодоров, 1 рота на 8 костурска дружина[48]
  • България Илия Атанасов (1880 - ?), аптекар, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“[49]
  • България Илия Проданов (1874 - ?), 4 рота на 10 прилепска дружина, Нестроева рота на 11 серска дружина[50]
  • България Кръстьо Янкулов (1885 - ?), 1 рота на 10 прилепска дружина[51]
  • България Кръстю (Кръсто) Кръстев (1888 - ?), Костурска съединена чета[52]
  • България Лазар Василев (1870 - ?), предприемач, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[53]
  • България Никола Андонов, 48-годишен, каменар, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[54]
  • България Никола Кръстев (1882 - ?), Костурска съединена чета[55]
  • България Никола (Колю) Пандов (1892 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[56]
  • България Пандо Ив. Шопов (Шилев), 2 отделна партизанска рота, четата на Панайот Карамфилов, 4 рота на 15 щипска дружина, 8 костурска дружина[57]
  • България Петър Андреев, 30-годишен, предприемач, ІV клас, 1 рота на 10 прилепска дружина[58]
  • България Сотир Савов (ок. 1880 – ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, с Костурската съединена чета пристига в Костурско и през декември 1912 година с Пандо Сидов, начело на местната милиция спират османското настъпление от Корча към Костур[59][60]
  • България Сотир Ставрев (Ставров), 4 рота на 5 одринска дружина[61]
  • България Спиро Пандов (1879 - ?), Нестроева рота на 6 охридска дружива[56]
  • България Ставро (Ставри) Наумов (1877 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[62]
  • България Станко Андонов, 19-годишен, ученик, VI клас, 2 скопска дружина, Инженерно-техническа част, носител на орден „За храброст“ IV степен[54]
  • България Филип Николов, в 1912 година завършва с двадесет и шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[63] 1 рота на 3 солунска дружина[64]
  • България Филип Савов (1876 - ?), Костурска съединена чета, носител на орден „За храброст“ IV степен[65]
  • България Христо Кръстев, Костурска съединена чета[66]
  • България Христо Цветков (1864 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина[67]
  • България Христо Янчев (1863 - ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[68]
  • България Яким Гьошев, 4 рота на 8 костурска дружина[69]
  • България Янаки Стефанов (1870 - ?), 1 и Нестроева рота на 6 охридска дружина[70]
  • България Яне Попов (1884 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина[71]
  • България Яне Попянчев (Хаджиянев, Янев, Янчев), Нестроева рота на 1 прилепска дружина, щаб на 3 бригада[72]
  • България Яни (Яне) Андреев, 27-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина[58]
  • България Яни Наумов (1882 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина[73]
Починали в Смърдеш
Други
  • България Наум Шопов (1930 - 2012), български артист по произход от Смърдеш

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Смърдеш в нашите сродни проекти:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σμαρδέσι - Κρυσταλλοπηγή
  2. ↑ harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 118.
  3. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  4. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 106-107.
  5. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  6. ↑ Σμάρδεσι
  7. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  8. ↑ Дорев, Панчо. Костурско в Македонската революция. Официални документи из тайните турски архиви на Великото везирство и на Хилми паша, София, 1937, с. 47-48.
  9. ↑ Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София,1926, стр.39.
  10. ↑ Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 203
  11. ↑ Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, с. 32 [1]
  12. ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г., Съставители Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, Библиотека „Българска памет“, стр. 203, 207, 232, 234.
  13. ↑ Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  14. ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
  15. ↑ Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.6.
  16. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 879.
  17. ↑ Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 29.
  18. ↑ Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 148
  19. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  20. ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  21. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  22. ↑ Κρυσταλλοπηγή
  23. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 226. Посетен на 2015-09-02.
  24. ↑ а б в г Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 169.
  25. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 229. Посетен на 2015-09-02.
  26. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 379. Посетен на 2015-09-04.
  27. ↑ Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство Фама, София, 2006, стр. 113.
  28. ↑ Илюстрация Илинден, книга 10, декември 1941, стр. 7.
  29. ↑ а б Георгиев, Величков, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганда в Македония, МНИ, 1995, стр. 30.
  30. ↑ а б в г д е Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г., Съставители Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, Библиотека „Българска памет“, стр. 16.
  31. ↑ а б в Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 170.
  32. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 73 - 74.
  33. ↑ Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София,1926, стр.38.
  34. ↑ 42 пехотен полк във войната за обединение на българското племе (1815-1918), София 1929, с. 150. Офицерски кандидат Станко Андонов Ранов е убит на 28 април 1917 г.
  35. ↑ Парцел 30. // София помни. Посетен на 2016-01-16.
  36. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 810.
  37. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 397.
  38. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 577.
  39. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 824.
  40. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 579.
  41. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 385.
  42. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 137.
  43. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 45.
  44. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 594. Може би идентичен с Георги Антонов.
  45. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 811.
  46. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 310.
  47. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 64.
  48. ↑ а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 710.
  49. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 65.
  50. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 586.
  51. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 823.
  52. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 387.
  53. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 112.
  54. ↑ а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 39.
  55. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 388.
  56. ↑ а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 533.
  57. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 807.
  58. ↑ а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 43.
  59. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 146 - 147.
  60. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 600.
  61. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 633.
  62. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 485.
  63. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 100.
  64. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 515.
  65. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 601.
  66. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 390.
  67. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 790.
  68. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 825.
  69. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 193.
  70. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 648.
  71. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 582.
  72. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 585.
  73. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 486.
      Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Смърдеш&oldid=7967522“.