Смърдеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за селото в дем Преспа, Гърция. За планината в Северна Македония вижте Смърдеш (планина). За селото в Теспротия вижте Кристалопиги (дем Сули).
Смърдеш
Κρυσταλλοπηγή
— село —
Църквата „Свети Георги“ в Смърдеш, 1891 г.
Църквата „Свети Георги“ в Смърдеш, 1891 г.
Гърция
40.6333° с. ш. 21.0833° и. д.
Смърдеш
Западна Македония
40.6333° с. ш. 21.0833° и. д.
Смърдеш
Леринско
40.6333° с. ш. 21.0833° и. д.
Смърдеш
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Кореща
Надм. височина 1174 m
Население 314 души (2011 г.)
Демоним Смърдешѐни
Пощенски код 530 77
Телефонен код 23850 – 45
Смърдеш в Общомедия

Смъ̀рдеш (на гръцки: Κρυσταλλοπηγή, Кристалопиг̀и, до 1927 година Σμαρδέσι, Смардеси[1]) е село в Република Гърция, дем Преспа, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 51 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 38 километра северозападно от Костур (Кастория) в подножието на планината Корбец (Трикларио) в областта Кореща (Корестия). Смърдеш е на три километра от гръцко-албанската граница и контролно-пропускателния пункт Смърдеш-Капещица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Арзухал (молба) от жителите на Смърдеш до Великия везир, 5 май 1892 г., в която се заявява, че половината от жителите на селото са българи и тъй като гърците нарушават религиозните им права, според действащия закон за вероизповеданията, молят да бъдат прехвърлени в лоното на Българската екзархия
Смърдешката театрална трупа „Подкрепа” в Мадисън, САЩ с представлението „Безсмъртните дела на костурските герои”. 18 март 1909 г.[2]

Според местни предания първоначално селото се е намирало в местността Селището, но след чумна епидемия било изградено на новото място. Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Исирдеш, спахийски зиамет и тимар, с 1 хане гяури, 53 ергени гяури и 28 вдовици гяурки.[3]

Пикник на Смърдешкото Благ. Братство „Свети Врач“ в Торонто, 1924 г.

Част от населението на Смърдеш се изселва в 1791 година в Брацигово заедно със слимничани, орешчани и омотчани. От Смърдеш произлиза брациговският род Рамбови.[4] Според австро-унгарския консул в Битоля Франц фон Кнапич през 1877 тодина 8 жители на Смердеш са убити от разбойническа банда, а други 7 за отвлечени като заложници с искане за откуп.[5]

В края на XIX век Смърдеш е сравнително голямо българско село с незначителна гъркоманска партия, която държи местната църква. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Смардеси (Smardessi) живеят 1500 гърци и българи.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Смърдеш (Smrdesh) е показано като село в Костурска каза с 460 домакинства и 1300 жители българи.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Смърдеш има 1780 жители българи.[8] В 1902 година по гръцки сведения в селото има 190 патриаршистки и 180 екзархийски семейства.[9] През февруари 1903 година се стига до помирение между гъркоманите и останалите българи в селото (между патриаршистите и екзархистите). Дни по-късно, през март същата година всички жители на селото преминават под ведомството на Екзархията – пример, който последват и други костурски села. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 2360 българи екзархисти.[10]

След 1900 година жителите на селото, заедно с тези на село Дъмбени играят водеща роля в борбите на ВМОРО. На 8 срещу 9 май 1903 година редовна турска войска напада селото. Причина за това е, че преди повече от месец в селото е укривана четата на Борис Сарафов. 87 жители (45 мъже, 36 жени и 6 деца) са убити, 300 къщи са изгорени, заедно с 2 училища и 19 дюкяна. 50 души са ранени, изнасилени са 35 жени. 1500 души остават без покрив. Османски източници сочат, че при нападението са убити 81 местни жители, изгорени са 184 къщи, 19 дюкяни, 2 училища, един хан и един хамбар и признават, че са извършени грабежи.[11]

През 1903 година учителка в селото е Виктория Михайлова от Прилеп, която извезва знамето на косинската чета.[12] По време на Илинденско-Преображенското въстание селото отново е ограбено, мнозина негови жители са избити, а на други са отрязани ушите.[13][14] Както си спомня местен жител,

„ ту̀рците го изгорѐе, го изгорѐе два пъ̀та за̀шчо сѐлото бѐше комѝцко, булга̀рцко. Отта̀мо има̀ше мно̀го войво̀ди - Ва̀сил Чекала̀ров, Па̀ндо Кля̀шев и дру̀ги има̀ше... Има̀ше мно̀го отепа̀ни, нат сто ду̀ши.[15] “
Разказ на бай Доно от Смърдеш за разоряването на селото в 1903 г.

Бѣше 9. май, петъченъ день, когато имахме събрание въ училището. Извѣстихме се, че войска идѣла отъ къмъ Косинецъ и то не малко, а цѣлъ табуръ отъ 500 души. Кога доближи селото, тая войска се раздѣли на двѣ и залови всички селски пѫтища. Въ селото ни имаше петима четници, които зеха пѫтя къмъ планината. Войскитѣ, които бѣха наблизо, отправиха имъ нѣколко залпове, но безъ да подозиратъ, че тѣ бѣха четници. Другата войска, която бѣше на другата страна, като чу гърмежи, почна да пушка вѫтрѣ въ селото. Топовнитѣ гърмежи повече ни изплашиха. Не знаехме, защо се прави това и никакъ не мислѣхме, че работата е зела такъвъ край, щото ние да загинемъ. Една часть отъ населението се спусна да бѣга къмъ Брѣзница, а[16] войскитѣ зеха да стрѣлятъ слѣдъ него. Тъмно стана, а бомбардировката се продължи прѣзъ цѣлата нощь. На другия день рано още войскитѣ отъ всички страни съ залпове се втурнаха въ селото. Нѣколко селяни тръгнаха да излизатъ и намѣрятъ бинбашията, та да го запитатъ и помолятъ, защо се прави това на нашето село. Но войскитѣ почнаха да стрѣлягъ върху тѣхъ. Огънь се показа въ една кжща. Слѣдъ това въ друга и трета. Това все панически страхъ у населението. Като луди тичахме на горѣ на долѣ. Ето и безчеловѣчнитѣ прешовци се показаха. Тѣ пушкаха и влизаха отъ кѫща въ кѫща. Писъци, отчаянни гласове, хълцания, размѣеени съ дивиятъ ревъ на арнаутитѣ, пушечнитѣ гърмежи и пожарьтъ , който бѣ обхваналъ цѣлото село — всичко това бѣ нѣщо страшно, нѣщо адско, което и до сега не можемъ да си обяснимъ защо е станало. Съ кървави сѣкири и щикове солдатшѣ излизаха отъ една кѫща, подпалваха я и влизаха въ съсѣдната, разсичаха, каквото живо срѣщнѣха, ограбваха я и я подпалваха. Селото горѣше. Всички живи жени, дѣца и мѫже се намѣрихме подъ селото, заобиколени отъ солдати, които се прицѣлваха на насъ. Мислѣхме си, че и нашитѣ минати сѫ причетени. Но сега вече не ни бѣше страхъ. Слѣдъ ужаситѣ, които видѣхме въ селото, нашата смърть щѣше да бѫде несравнено по-лека. Само писъцитѣ на дѣцата не прѣставаха. Бинбашията се готвѣше да ни разпитва за нѣщо, когато по пѫтя отъ къмъ Брѣзница се забѣлѣза силно да прѣпуска едно военно лице съ нѣколко жандарми. Офицеринътъ съ запъхтѣлъ конь стигна поляната, дѣто ние щѣхме да загинемъ, слѣзе отЪ коня и дръпна на страна бинбашията. Писмо ли му подаде, нѣщо ли му продума, ние не видѣхме, но знаемъ само, че веднага слѣдъ това борията засвири и всички солдати напуснаха селото, събраха се на ливадата подъ него и си заминаха къмъ Биглища. Това бѣше около 4 часътъ по турски. Скоро слѣдъ отеглюването на войскитѣ дотътри се въ селото башибозукъ отъ Биглища Капещица, Видово, Шакъ и др. Тѣ ограбиха още единъ пѫть здравитѣ кѫщи и ни откараха всичкия добитъкъ. По пѫтя за Биглища прѣсрѣщналъ ги жандармерийския бинбашия Мухтаръ ага, който идѣлъ отъ Корча, отнелъ имъ[17] добитъка и слѣдъ нѣколко часа ни го възвърна. Само 100 глави едъръ добитъкъ и 300 овце и кози не можаха да се намѣрятъ. До вечерьта населението се завърна. Тогава още не можахме да узнаемъ колко души станаха жертва на кръвожадностьта на арнаутитѣ. На другия день тръгнахме отъ една кѫща въ друта и открихме 35 изгорени трупове, между които 5-тѣ бѣха женски. Повечето отъ мѫжетѣ бѣха убити съ куршуми, а почти всички жени заклани съ сѣкири и промушени съ щикове. А всички загинали тоя день бѣха 94 души, отъ тѣхъ 35 жени 2 момичета. Пристѫпихме къмъ погребавание на убититѣ и колчимъ видимъ 9 4-тѣ нови гробища край селото, като че ли ужастната сцена се възпроизвежда прѣдъ очитѣ ни. Отъ тогава нѣкои селяни направиха си колиби, а другитѣ живѣятъ въ 68-тѣ останали здрави кѫщи. Всичкитѣ кѫщи въ нашето село бѣха 280. Идваха слѣдъ това въ селото ни разни комисии, разпитваха ни за всичко, на нѣколко пѫти записваха имената на убититѣ, но отъ всичко това нищо не произлѣзе. Отъ послѣ се научихме, че бинбашията ужъ билъ даденъ подъ съдъ, но скоро възстанието избухна и той билъ изпратенъ да го потушва въ Леринско... Смърдешь... ако и съсипано, пакъ взе живо участие въ възстанието. То даде 100 добрѣ въоръжени четници. До 25 августъ никакви войски не ни нападнаха. Но тоя денъ отъ къмъ Габрешъ пристигна многобройна войска, влѣзе въ селото и го ограби . Населението забѣгна въ Въмбелскитѣ планини. Ограбиха ни се 105 волове, 72 крави, 69 телета, 69 мѫски и 20 осли. Отъ тогава и до сега дохаждали сѫ много пъти войски, но минаватъ и си замйнаватъ, като ни порѫчватъ да не прибираме въ селото лоши за царството хора.[18]

През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Смърдеш и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. Посрещнати са от цялото селото. Темчев пише:

„ Колкото повече доближавахме селото, толкова по ясно взе да ни става, че бѣлитѣ камъни прѣдставляваха купища отъ разваленитѣ и изгорени кѫщи. А бѣли бѣха тѣ, защото селото отдавна бѣ изгорено, пръстьта отнесена отъ дъжда, а камънитѣ добрѣ омити. Камбаната биеше. Селянитѣ на купове бѣха излѣзли да посрѣщнатъ дѣдо владика. Най-напрѣдъ бѣха наредени ученицитѣ съ учителката. И по срѣдъ тия купища отъ развалини,

и слѣдъ такъва една ужасна катастрофа, и небивала човѣшка касапница, станала въ това нещастно село, ученицитѣ започнаха и селянитѣ около тѣхъ подзеха и въ честь на дѣдо[19] владика съ гръмливъ гласъ изпѣха: До кога братия мили българи, / До кога гърцитѣ ще тъпчатъ / Чрѣзъ своето фенерско духовенство / Милото наше отечество... Всрѣдъ селото, на Каменъ, мѫже и повече жени очакваха да видятъ българския владика и да му цѣлунатъ рѫка. Дѣдо владика благослови народа и потегли по пѫтя край черквата. Тя бѣ изгорена. Бѣлитѣ и широки каменни стѣни показваха, че черквата бѣ много солидно здание. Прѣдъ черквата стърчеха стѣнитѣ на изгореното училище.[20]

“

През 1903 година в къщата на смърдешкия жител Ильо Истанин Лаки Поповски създава нелегална леярница и склад за бомби, преместена след опожаряването на селото в Дъмбени.[21]

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[22] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Смърдеш има 209 къщи с 989 жители и функционира училище с 3 учители.[23] Според Георги Константинов Бистрицки Смърдеш преди Балканската война има 350 български къщи.[24]

По време на Балканската война 42 души от Смърдеш се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[25]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

„ 2 ч. на северозапад от с. Лабаница, в един трап на каменисто място, до шосето, което минава от гр. Лерин през с. Брезница за Албания, е разположено с. Смърдеш с 270 къщи. Населението по народност е българско и си говорят на матерния си български язик. Имаха си българска черква с български от селото свещеници, от които единият бе поп Дамо. Имаха свое училище с учители и учителки. За духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I. Селото е родно място на войводите Васил Чекаларов, Пандо Кляшев, Стерьо войвода и четника Пандо Костадинов.[26] “

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Смърдешъ е обозначено като българско селище.[27]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Църквата през Първата световна война.

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След Първата световна война много жители на Смърдеш се изселват в България (по официален път 24 семейства с 59 души). Междувременно, след 1903 година се засилва и емиграцията в САЩ, Канада и Австралия. През 1906 година в Мадисън, Илинойс преселниците от Смърдеш създават свое благотворително и просветно дружество, наречено „Пандо Кляшев“.[28]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Смърдеш (Смрдеш) има 240 къщи славяни християни.[29]

В 1927 година селото е прекръстено на Кристалопиги.[30] Селото пострадва значително по време на Втората световна война,[31] а през Гръцката гражданска война всичките му жители се изселват в Югославия и другите социалистически страни. В преброяването от 1951 година е обявено за запуснато. По-късно гръцките власти заселват в Кристалопиги номадски влашки семейства от Теспротия и околностите на Превеза, които се заселват и в съседните изоставени български села като Въмбел (Мосхохори), Косинец (Йеропиги) и Дъмбени (Дендрохори).

Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко.[32]

В селото има четири църкви – старата „Свети Безсребреници“, „Свети Димитър“ (1870), „Свети Георги“ (1890) и „Свето Успение Богородично“ (1970).[33]

Стари къщи в Смърдеш
Преброявания
  • 1913 – 1488 жители
  • 1920 – 718 жители
  • 1928 – 598 жители
  • 1940 – 624 жители
  • 1951 – 0 жители
  • 1961 – 364 жители
  • 1971 – 309 жители
  • 1981 – 265 жители
  • 1991 – 213 жители
  • 2001 - 573 жители
  • 2011 - 314 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Смърдеш
Васил Чекаларов
Пандо Кляшев
Стерьо Стерьовски
Семейство от Смърдеш. Първо десетилетие на XX век
Реклама за зъболекар Др Г. Е. Гичев в Гранит Сити от Смърдеш, Костурско
Реклама на „Мадисън Коул Къмпани“ на Христо Лабаничаров от Смърдеш, емигрант в Гранит Сити, Илинойс
Реклама на „Най-старото българско кафене“ в Мадисън, Илинойс, на Яне (Джон) Кляшев от Смърдеш
  • Flag of Bulgaria.svg Александра Шкондорва (1900 - ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Александра Шамандурова (1912 - ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Кляшев (1878 - 1926), български просветен деец и революционер, член на ВМОРО[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Шкондуров (1879 – ?), български революционер, оставил спомени за Илинденското въстание
  • Flag of Bulgaria.svg Апостол Чекаларов, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Апостолов Георгиев (1874 - след 1943), български революционер,
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Атанас Коровешов (1918 - 1945), комунистически революционер, ръководител на НОФ
  • Flag of Bulgaria.svg Атина Андреева Конукова (1921 - ?), войник на ДАГ (1947 - 1949), изпратена на лечение в Унгария, откъдето в 1954 година идва в България и със съпруга си се установява във Варна, оставя спомени[36]
  • Flag of Greece.svg Васил Караджов (Βασίλειος Καρατζίδης), гръцки андартски деец от втори клас, бяга в Писодер, където става член на местния гръцки комитет, участва в Балканските войни и тази в Северен Епир[37]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Костов Коровешов, член на КПГ от 1942 г., член на ЕПОН, партизанин на ЕЛАС и войник на ДАГ в батальона на Пандо Шиперков (1942 - 1949), емигрант в СССР (1949 - 1958), в 1959 г. се установява със семейството си във Варна, България, оставя спомени[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Чекаларов (1874 – 1913), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Шанов (1874 – 1953), български революционер и просветен деец
  • Flag of Macedonia.svg Гаврил Константинович (1881 – 1918), ранен македонист
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Кръстев Секулов (Секулидис), партизанин на ЕЛАС и войник на ДАГ (1943 - 1949), ранен в 1949 г. е изпратен на лечение в Румъния, откъдето в 1958 г. със семейството си отива във Варна, България, оставя спомени[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Чекаларов (1878 - 1903), български революционер
  • Flag of Greece.svg Герго Ковача (Γεώργιος Κοβατσίδης), гръцки андартски деец от втори клас, с брат си Хараламби (Χαράλαμπος, агент четвърти клас) създава гръцки комитет в селото[37] Убит през 1907 г. от ВМРО (чрез Лазар Палков).[40]
  • Flag of Bulgaria.svg Грозда Репацова, българска учителка, преподавала в Горенци, Костурско[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Митрушев (1890 – 1915), български военен деец, капитан
  • Flag of Bulgaria.svg отец Димо Трайков (? - 31 януари 1941), български духовник и революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков[43]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Наумов Прешленков, български строител
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Стаматов Радков (ок. 1889 - ?), български военен, служил в Партизанската рота на поручик Никола Лефтеров по време на Първата световна война, постъпил на 15 ноември 1916 г.[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Репацев, български емигрантски деец
  • Flag of Greece.svg Илия Ковачев[45] (Ηλίας Κοβάτσης), гръцки андартски деец, заедно с брат си Лазар е информатор на Германос Каравангелис[37]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто Дамов Капурдов (1874 - след 1943), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Жежаята, деец на ВМОРО[46]
  • Flag of Bulgaria.svg Коля Чоки, деец на ВМОРО[46]
  • Flag of Greece.svg Лазар Курчов (Λάζαρος Κύρτσος), гръцки андартски деец от трети клас, убит през юли 1903 година от дейци на ВМОРО[47]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Мицов (1872 - след 1943), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Попянчев (1874 - след 1913), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Лаки Поповски, български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Масалинков (1875 – ?), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Митрушев, член ръководството на смърдешкия революционен комитет[48]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола (Лаки) Гелин Каранджов, деец на ВМОРО, войвода на смърдешката чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[49]
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Greece.svg Никола Гичов[45] (Νικόλαος Γκίτσας), деец на ВМОРО,[46] в същото време е шпионин на гръцката пропаганда и водач на андарти[37]
  • Flag of Greece.svg Никола Курчов (Νικόλαος Κύρτσος), гръцки андартски деец, подпомага капитан Вардас[47]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Шамандуров (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Иван Попов, загинал над селото на 28 август[50]
  • Flag of Bulgaria.svg Норман Василев (р. 1912 - ?), интербригадист[51]
  • Flag of Bulgaria.svg Панайот Кляшев, деец на ВМОРО[46]
  • Flag of Bulgaria.svg Панайот Костов (1874 – 1951), български лекар, кмет на Пловдив (1927-1928)
  • Flag of Bulgaria.svg Пандо Кляшев (1882 – 1907), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Пандо Цветков (1880 - 1957), български революционер
  • Flag of Greece.svg Пандо Шиперков (? – 1948), гръцки партизанин
  • Flag of Bulgaria.svg Станко Ранов (? – 1917), български офицер[52]
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Стерьо Стерьовски (1876 – 1905), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Чекаларов (1884 - 1907), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Рачов, деец на ВМОРО[46]
  • Flag of Bulgaria.svg Търпо Цуцулев (Цуцулов, ? - 1903), български революционер от ВМОК и ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Филип Атанасов (1888 – 1956), български учен, преподавател в Медицинския факултет на СУ, деец на Македонската федеративна организация и ВМРО (обединена)
  • Flag of Greece.svg Христо Курчов (Χρήστος Κύρτσος), гръцки андартски деец от трети клас, подпомага Коте Христов и Павел Киров отпреди 1903 година, става четник на капитан Каудис, а през 1906 година бяга в Канада, по-късно се връща и подпомага четата на Скундрис[47]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Репавцов (1864 - 1941), български революционер от ВМОРО
  • Flag of the United States.svgFlag of Bulgaria.svg Хенри Д. Каранджев, българин емигрант в САЩ, финансист и банкер, работил в Гранит Сити, Илинойс
  • Flag of Bulgaria.svg Янаки Вражинов (Вържинов, 1869 - 1949) - един от най-известните софийски пекари[53]
  • Flag of Bulgaria.svg Яно Гяров, деец на ВМОРО[46]
Македоно-одрински опълченци от Смърдеш
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел П. Щурков, 1 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[54]
  • Flag of Bulgaria.svg Антон Илиев (1884 – ?), 1 и 3 рота на 6 охридска дружина[55]
  • Flag of Bulgaria.svg Антон Попкиров (Киров, 1879 – ?), декоратор, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[56]
  • Flag of Bulgaria.svg Апостол Янчев (1893 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[57]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас К. Попов (1862 – ?), предприемач, II клас, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[58]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Кръстев (1890 – ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[59]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Галев (1881/1882 – ?), Лазарет, Нестроева рота на 6 охридска дружина, 1 рота на 14 воденска дружина[60]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Антонов, 30-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[61]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Ан. Рапов, 6 охридска дружина[62]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Юруков (1869 – ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[63]
  • Flag of Bulgaria.svg Дичо Илиев (1880 – 1913), 1 рота на 6 охридска дружина[64][65]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Атанасов (1893 – ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[66]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Тодоров, 1 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[67]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Тодоров, 1 рота на 8 костурска дружина[67]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Атанасов Шонев (1873 - след 1943), български революционер, аптекар, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“[68]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Проданов (1874 – ?), 4 рота на 10 прилепска дружина, Нестроева рота на 11 сярска дружина[69]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстьо Янкулов (1885 – ?), 1 рота на 10 прилепска дружина[70]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстю (Кръсто) Кръстев (1888 – ?), Костурска съединена чета[71]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Василев (1870 – ?), предприемач, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[72]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Андонов, 48-годишен, каменар, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[73]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Кръстев (1882 – ?), Костурска съединена чета[74]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола (Колю) Пандов (1892 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[75]
  • Flag of Bulgaria.svg Пандо Ив. Шопов (Шилев), 2 отделна партизанска рота, четата на Панайот Карамфилов, 4 рота на 15 щипска дружина, 8 костурска дружина[76]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Андреев, 30-годишен, предприемач, ІV клас, 1 рота на 10 прилепска дружина[77]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Савов (ок. 1880 – ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, с Костурската съединена чета пристига в Костурско и през декември 1912 година с Пандо Сидов, начело на местната милиция спират османското настъпление от Корча към Костур[78][79]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Ставрев (Ставров), 4 рота на 5 одринска дружина[80]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Пандов (1879 – ?), Нестроева рота на 6 охридска дружива[75]
  • Flag of Bulgaria.svg Ставро (Ставри) Наумов (1877 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[81]
  • Flag of Bulgaria.svg Станко Андонов, 19-годишен, ученик, VI клас, 2 скопска дружина, Инженерно-техническа част, носител на орден „За храброст“ IV степен[73]
  • Flag of Bulgaria.svg Филип Николов, в 1912 година завършва с двадесет и шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[82] 1 рота на 3 солунска дружина[83]
  • Flag of Bulgaria.svg Филип Савов (1876 – ?), Костурска съединена чета, носител на орден „За храброст“ IV степен[84]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Кръстев, Костурска съединена чета[85]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Цветков (1864 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[86]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Янчев (1863 – ?), Нестроева рота на 6 охридска дружина[87]
  • Flag of Bulgaria.svg Яким Гьошев, 4 рота на 8 костурска дружина[88]
  • Flag of Bulgaria.svg Янаки Стефанов (1870 – ?), 1 и Нестроева рота на 6 охридска дружина[89]
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Попов (1884 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[90]
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Попянчев (Хаджиянев, Янев, Янчев), Нестроева рота на 1 прилепска дружина, щаб на 3 бригада[91]
  • Flag of Bulgaria.svg Яни (Яне) Андреев, 27-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина[77]
  • Flag of Bulgaria.svg Яни Наумов (1882 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[92]
Починали в Смърдеш
Други
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Шопов (1930 – 2012), български артист по произход от Смърдеш

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Смърдеш в нашите сродни проекти:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ ДА – Благоевград, фонд 1599, опис 1, а.е. 447, л. 1
  3. ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 118. (на турски)
  4. ↑ Дамянова, Екатерина. Прадедите ни. // Литературен свят. Посетен на 24 януари 2021 г.
  5. ↑ Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули 1851 – 1877/78, том ΙIII (1872 – 1878). София, 2001, с. 320-321.
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  7. ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 106 – 107.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  9. ↑ Σμάρδεσι[неработеща препратка]
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180 – 181. (на френски)
  11. ↑ Дорев, Панчо. Костурско в Македонската революция. Официални документи из тайните турски архиви на Великото везирство и на Хилми паша, София, 1937, с. 47 – 48.
  12. ↑ Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София, 1926, стр.39., архив на оригинала от 12 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131212174846/http://strumski.com/read_pdf.php?id=170, посетен на 2013-12-07 
  13. ↑ Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 203
  14. ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското възстание. // Илюстрация Илиндень 1 (141). Илинденска организация, януарий 1943. с. 15 - 16.
  15. ↑ Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, с. 32 [1]
  16. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 83.
  17. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 84.
  18. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 85.
  19. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 81.
  20. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 82.
  21. ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г., Съставители Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, Библиотека „Българска памет“, стр. 203, 207, 232, 234.
  22. ↑ Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  23. ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
  24. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 879.
  26. ↑ Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 29.
  27. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  28. ↑ Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 148
  29. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  30. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  31. ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  32. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  33. ↑ Κρυσταλλοπηγή
  34. ↑ а б Картон на записа № 231. // Български академичен музикален портал на Българската академия на науките. Посетен на 1 юни 2020 г.
  35. ↑ Парцел 74. // София помни. Посетен на 16 април 2018.
  36. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 226. Посетен на 2 септември 2015.
  37. ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 169. (на гръцки)
  38. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 229. Посетен на 2 септември 2015.
  39. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 379. Посетен на 4 септември 2015.
  40. ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник : спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 113.
  41. ↑ Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 15.
  42. ↑ Отчетъ. // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). Издание на Илинденската Организация, декемврий 1941. с. 7.
  43. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
  44. ↑ Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 235.
  45. ↑ а б Георгиев, Величков, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганда в Македония, МНИ, 1995, стр. 30.
  46. ↑ а б в г д е Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г., Съставители Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, Библиотека „Българска памет“, стр. 16.
  47. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 170. (на гръцки)
  48. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 311.
  49. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 73 – 74.
  50. ↑ Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София, 1926, стр.38., архив на оригинала от 12 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131212174846/http://strumski.com/read_pdf.php?id=170, посетен на 2013-12-07 
  51. ↑ Сирков, Димитър. В защита на Испанската република : 1936 - 1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 246.
  52. ↑ 42 пехотен полк във войната за обединение на българското племе (1815-1918), София 1929, с. 150. Офицерски кандидат Станко Андонов Ранов е убит на 28 април 1917 г.
  53. ↑ Парцел 30. // София помни. Посетен на 16 януари 2016.
  54. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 810.
  55. ↑ {{МОО|397]]
  56. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 577.
  57. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 824.
  58. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 579.
  59. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 385.
  60. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 137.
  61. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 45.
  62. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 594. Може би идентичен с Георги Антонов.
  63. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 811.
  64. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 310.
  65. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 46
  66. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 64.
  67. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 710.
  68. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 65.
  69. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 586.
  70. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 823.
  71. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 387.
  72. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 112.
  73. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 39.
  74. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 388.
  75. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 533.
  76. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 807.
  77. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 43.
  78. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 146 – 147.
  79. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 600.
  80. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 633.
  81. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 485.
  82. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 100.
  83. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 515.
  84. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 601.
  85. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 390.
  86. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 790.
  87. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 825.
  88. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 193.
  89. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 648.
  90. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 582.
  91. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 585.
  92. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 486.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Смърдеш&oldid=11451725“.