Превеза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Превеза.

Превеза
Πρέβεζα
Превеза от въздуха.
Превеза от въздуха.
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Епир
Дем Превеза
Географска област Епир
Надм. височина 75 m
Население (2001) 16 321 души
Официален сайт http://www.dimosprevezas.gr/
Превеза в Общомедия

Прѐвеза (на гръцки: Πρέβεζα) е град в Северозападна Гърция, център на дем Превеза в административна област Епир. Населението му е 16 321 души (1991).

Превеза се намира на шийката/устието на амбракийския залив. От другата срещуположна страна на залива, в най-тясната му част, е древния град Акциум, днес Западна Акарнания, Етолоакарнания и Западна Гърция. Руините на античния град Никополис лежат на 7 км северно от града.

Между Превеза и отсрещния бряг на Акарнания при Акциум е изграден подводен тунел Акциум-Превеза, който функционира от 2002 г.

Име[редактиране | редактиране на кода]

За етимологията на името му има три тези. Най-популярната и общоприета е, че името му произлиза от славянобългарската дума превозъ преминала и в албанската prevëzë -za. Което значи преминаване. Тази теза се споделя от Макс Фасмер, Фьодор Успенски и много гръцки езиковеди. Втората теза гласи, че името произлиза от старо-албанската дума prevëzë -za. Тази теза се застъпва предимно от гръцки езиковеди. Третата теза е, че името на града произлиза от италианската дума prevesione, което значи – доставка. Това мнение е най-малко популярно, но и и най-старо, като датира още от 1857 г.

География[редактиране | редактиране на кода]

Превеза има стратегическо местоположение. Наблизо са руините на античния Никополис и стените от крепостта на Акциум. Превеза е известна със своите пясъчни плажове, които се намират на север по йонийското крайбрежие – до устието на Ахерон при Амудия. От северната страна на амбракийския залив, в близост до Превеза, има много лагуни. Наблизо са и устията на Лурос и Арахтос. Южно от Превеза се намира Воница, сладководното езеро Бълкария и остров Лефкада. Северно от града са руините на Касиопе и височините на Залого.

История[редактиране | редактиране на кода]

Легендата предава, че Превеза е основана през 11 век като рибарско селище на моряци от остров Бурано на Венеция.

Първият писмен източник в който е спомената Превеза е Морейската хроника. Историческото събитие по повод на което фигурира селището в хрониката е от 1292 г. В периода от 15 век, до началото на 18 век, Превеза е спорно владение в хода на многобройните венецианско-турски войни, най-вече заради стратегическото си местоположение. Османската империя слага ръка върху мястото от 1449 г. В морска битка при Превеза на 28 септември 1538 г. османският флот под командването на Хайредин Барбароса печели най-славната си победа в историята, разбивайки обединената флота на Свещената лига под командването на адмирал Андреа Дория и под егидата на папа Павел III. Днес 28 септември се отбелязва като ден на ВМС на Турция в чест на победата на Барбароса край Превеза.

По силата на специална клауза на договора от Пожаревац, Превеза и Воница са върнати от Венецианската република на Османската империя. През 1684 г. венецианците овладяват двете крепости. В 1701 г. крепостта Бойка и на 1 km северно от нея издигнато калето "Свети Андрей". От 1717 г. до края на съществуването си, Светейшата република на Свети Марко владее Превеза (с Воница), т.е. осъществява контрола върху амбракийския залив. През 18 век Превеза преживява своя златен век, като населението ѝ достига 10–12 хил. жители, заради презморската търговия оттук със Западна Европа.

През 1798 г., с края на Венецианската държавност, започва борба между Наполеон Бонапарт и Али паша Янински за контрола върху Превеза и Воница. На 13 октомври 1798 г. Превеза е превзета от армията на Али паша. Това събитие е преекспонирано в новогръцката история и е известно като „унищожаването на Превеза“ (Χαλασμός της Πρέβεζας). На 14 октомври Али паша отправя призив за всеобща амнистия с призив избягалите в отсрещните Акарнански планини да се върнат, но въпреки това 170 жители са публично екзекутирани заради подкрепата им за френската революционна армия на Йонийските острови. Следва руска подкрепа по море, и на островите възниква протектората Република на седемте острова.

От 1798 г. до 21 октомври 1912 г., т.е. до Балканската война, Превеза с целия Епир е под османска власт. Гръцкото владение и власт над Превеза се явява ключово за отворения в началото на 20 век – епирски въпрос.

По време на ВСВ, през септември 1944 г., за Превеза се води едно от най-кръвопролитните сражения в хода на гражданската война в Гърция между силите на ЕДЕС и ЕЛАС. Битката за Превеза продължава 16 дни.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Държава Град
Flag of Spain.svg Испания Алтеа
Flag of Germany.svg Германия Бад Кьоцтинг
Flag of Italy.svg Италия Беладжо
Flag of France.svg Франция Гранвил
Flag of Denmark.svg Дания Холстебро
Flag of Belgium.svg Белгия Уфализ
Flag of the Netherlands.svg Холандия Меерсен
Flag of Luxembourg.svg Люксембург Нидеранвен
Flag of Ireland.svg Ирландия Бъндоран
Flag of Portugal.svg Португалия Сезимбра
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания Шерборн
Flag of Finland.svg Финландия Каркила
Flag of Sweden.svg Швеция Оксельосунд
Flag of Austria.svg Австрия Юденбург
Flag of Poland.svg Полша Хойна
Flag of Hungary.svg Унгария Кьосег
Flag of the Czech Republic.svg Чехия Сушице
Flag of Estonia.svg Естония Тюри
Flag of Slovakia.svg Словакия Зволен
Flag of Lithuania.svg Литва Пренай
Flag of Malta.svg Малта Марсаскала
Flag of Romania.svg Румъния Сирет (град)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Preveza“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.